Д-р Йордан Господинов: Над 200 млн. лева има за сектор Рибарство през новия програмен период

За готовността на сектор „Рибарство“  за старта на новия програмен период до 2027 година разговаряме с д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциацията  на производителите на рибни продукти БГФИШ.

-Какво ново очаквате през започващия програмен период?

– Добрата новина е, че през новия програмен период за сектора са предвидени значителни средства, чиито размер заедно с националното съфинансиране ще надхвърли 200 млн. лв. Парите ще бъдат разпределени така, че акцентът да падне върху екологична насоченост за всеки от подсекторите риболов, аквакултура и преработка и най-вече върху съхранението на рибните ресурси в морето. Разпределението на тези пари ще започне от края на тази година и затова България бърза да напише своята програма за новия програмен период. Ние като най-голямата асоциация на риболовците, производителите на аквакултура и преработвателите на риба и други водни организми активно участваме в заседанията на тематичната работна група за обсъждането на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултура през периода 2021-2027 година

– За какви заседания в условията на пандемията от COVID 19 става дума?

– МЗХГ ги организира онлайн чрез системите за видеовръзка, на които кани всички представители на бизнеса. Според мен работата по подготовката на Рибарската програма върви добре. Изготвени са редица базови документи от фирми и сдружения, между учени и консултантски фирми, наети от МЗХГ да подготвят основополагащите, както и да направят проучване в сектор Рибарство като основа за създаването на новата програма. С правителствено постановление бизнесът е изключен от участие в съставянето на програмите и в Мониторинговия комитет. Затова ние бяхме поканени от министерството като активни наблюдатели и вече сме дали писмени становища, като само по плана за аквакултурата имаме над 70 коментара и забележки. Водим се от зелената икономика, от регламентите на ЕК, както за контрол на риболова, така и за безопасността на храните, за да няма ННН риболов, да намалее сивата икономика, да се създаде организация на пазар на рибата, да станат прозрачни плановете за управление на организациите на производителите. Мисля че в това отношение нещата вървят много добре.

-Какви предложения и идеи дадохте?

-Повечето са свързани с отделните приоритети за финансиране, избягване на  слабите моменти от предходни периоди, за да може новият програмен период да бъде по-успешен от предишния. По конкретно те са насочени към мерките за построяване на нови рибарски кораби, ремонтиране на съществуващите, оборудване на места за стоварване и първа продажба на улова, което да осветли сектора. Също и за увеличаване на инвестициите в аквакултурата и преработката, за да се постигне по-високо качество и по-голяма добавената стойност на продуктите. Настояваме да се предвидят средства и за подпомагане на организации на производителите и на асоциациите в бранша. 

Специално внимание отделяме върху засилването на насрещния контрол и на отчитането на рибата, защото немалка част от улова не се декларира. Регламентът  изисква това да става електронно, но не може всяка лодка да декларира електронно, ако не й бъде предоставено електронно устройство, ако няма обособени места за първа продажба, които да функционират. Тоест, сутринта като изкараш 100 кг. риба да има къде да я продадеш, а не като досега да отива в сивия сектор. Искаме също да се повиши добавената стойност, всеки да може да сортира, да опакова рибата си и да вземе някой лев повече. Сега той изкарва, например 10 кг. риба от сутрешният улов, стои цял ден на кейчето, за да я продаде и накрая някой му я купува „без пари“. Рибарските групи, заедно с организациите на производителите, преработвателите и техните асоциации заедно трябва да затворят кръга. И рибата да се сортира, опакова, да й се сложи етикет и така да се пласира, за да може да стигне бързо до търговската мрежа в големия град. Защото не всеки клиент може да отиде до някое малко пристанище и да си купи риба. 

Програмата е насочена към всички подсектори, но сега особено много се акцентира на аквакултурите. Само за тях ще бъдат дадени над 20 до 30 млн. лв. Защото колкото повече риба и миди се произвеждат във ферми при контролирани условия, толкова повече ще има на пазара от тях без да се налага свръхексплоатиране на рибните ресурси в морето.

– Ясно ли е вече финансово какво ще бъде подпомогнато през новия програмен период?

– Да. Както вече споменах акцентът пада върху екологичната страна, както на модерните, енергоспестяващи и щадящи околната среда технологии, уреди и машини, използвани в подсекторите аквакултура, риболова, съхранение и преработката, така и на прилагане на технологиите за повишаване дела на зелената икономика. Стремежът да се лови повече или да се отглежда повече риба, често засяга екологичното равновесие на природата. Затова се набляга върху системата за управление на рибните ресурси в морето. Мерките за аквакултурата наред с традиционните ще бъдат насочени повече към екологосъобразни технологии, опазване на гнездящите и рибоядните птици, видри и други. 

Като цяло нашият сектор е един от най-екологосъобразните. Европа, а и целият свят са заинтересовани от опазването на екосистемите с участието на рибарството. Ще се насочим към възможността новата програма, които ни дава за използва слънчевата и вятърната енергия, както и производството, суровини продукти от отпадната суровина на преработката, на енергия от отпадни технологии. Ето, имаме вече хладилни съоръжения, които се захранват със слънчева енергия за производство на ток. В много от нашите предприятия изцяло се подменят съоръженията, в които фреонът вече не се прилага като хладилен агент.

Новият програмен период е много добър като финансов ресурс за българския сектор Рибарство. Ще има отново пари за рязане на рибарски кораби, за да бъде намален натискът върху дивата природа. Ще има и за нови пристанища, разширяване и подобряване на съществуващите, което ще позволи да има повече стоянки за малките лодки. Даже ще има пари за строеж на нови кораби ,нещо което го нямаше досега. 

Регламентът ще бъде приет  до края на лятото и  програмата ще е готова да стартира.

– Как се отразява поредната вълна на COVID19 върху сектора?

-Отворени са отново трите нови мерки за подпомагане на рибарството през 2021 година. Тези дни беше отворена и мярката за рибарските кораби, а преди месец отвориха за прием мерките за аквакултура и за преработка. Всеки отново ще получи до 80 000 лева, толкова бяха пределните лимити и през миналата година. Точният размер зависи от спада на производството/ преработката или от броя на доказаните дни, през които корабът не е излизал на работа. Изчислява се по тарифа: има определен размер на ден, на човек като персонал на трудов договор на кораб и субсидия за самият корабособственик. За фирмите и фермите пък се отчитат спада на оборотите им спрямо за периода 2018-2019 година. Така че мерките са отворени и до един- два месеца всички ще вземат пари по тях. В случая най-хубавото е, че  тези, които са в сивата икономика, вече сами се стремят да излязат на светло, за да могат да вземат помощи.

-А какво е състоянието на сектора?

– В началото, когато обявиха пандемията през миналата година имаше малко инерция и търговията дори се покачи. След това обаче, например в отглеждането на пъстърва, оборотите рязко паднаха, което се отрази и на фирмите, и на собствениците. Нямаше никакъв експорт за известно време, намаля и вътрешното движение на стоки и суровини за нашите пазарите, а ние сме силно експортно ориентиран сектор – изнасяме пъстърва, шаран, бели и черни миди, както и рапани, калкан, барбун, лефер и др. Европейската и световна стагнация се отрази на нашия пазар. Въпреки всичко секторът оцеля. Като цяло подпомагането беше много добро в сектора, доволни сме от това, което направиха Дирекцията морско дело и рибарство в МЗХГ.

А риба винаги ще се яде и ще има увеличаване на търсенето. В някои подсектори на рибарството дори имаме увеличение на производството: за  пъстърва, есетрови риби, както и преработката и производството на рибни консерви. Оказва се, че много хора са били изплашени и продажбите на рибни консерви през последните няколко месеца са скочили необичайно. Има увеличение на купувачите не само от България, но и от страни в Западна Европа. Успешно се продават нашите рибни консерви в много бивши съветски републики, както и в страните от Арабския свят, което дори е изненада за нашите търговци.

Може да звучи нескромно, но ние много малко загубихме от пандемията. За нас есента беше златна. Дойдоха сезонните пасажи от проходните риби и мрежите с лефер, хамсия и други видове се пълниха продължително и обилно, като освен лефер и  хамсия ловихме калкан, барбуна, акула, бели миди, рапани и др.. Асоциациите вече направихме разпределението на квотата за калкан през 2021 година. Като прибавим и финансовата помощ по мерките секторът не можем да се оплакваме. В дните на кризата БГ ФИШ въведе иновативните технологии и проведе редица заседания, събрания и консултации чрез видеовръзка използвайки платформата „zoom“. Най-важното е, че секторът оцеля, а хората винаги ще имат нужда от риба и рибни продукти.

Последни новини

Последни новини

Издадоха принудителна административна мярка за спиране на дейностите по претоварване от кораба „Vera Su“

Министърът на околната среда и водите Асен Личев издава принудителна административна мярка на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за спиране на дейностите по

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент