Браншът: Трябва да паднат нормативните пречки пред иновациите в аквакултурите

Над 20 – 30 млн. лева са заделени за аквакултурите през новия програмен период и за тяхното ефективно усвояване са нужни съвременни технологични решения, заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов от асоциация БГФИШ

Законодателството ни е в много трудно за иновациите в аквакултурите. Стига се до там, че общини правят местни референдуми или на места се изразяват публични недоволства и забраняват на инициативни бенефициенти да изграждат на тяхна територия  модерни мидени и други ферми, каквито бяха последните случаи по южното Черноморие, а преди година и в Приморско. Това е отговорът на д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията  на производителите  на рибни продукти БГ ФИШ на въпроса за бавното навлизане на съвременните технологии в аквакултурите. Факт е, че по морското ни крайбрежие освен традиционните ферми за черна мида почти няма нищо друго за разлика от други страни, където изобилства производството на най-различни морски видове. 

Това е парадоксално, защото точно върху иновациите в аквакултурите пада акцент през новия програмен период 2021 – 2027 година и за тяхното стимулиране ще бъдат заделени сериозни средства, защото на преден план излиза екологичният ефект. От тази възможност трябва максимално да се възползваме, още повече в програмата ни се залагат над 20 – 30 млн. лева само за аквакултурите, което не е било никога досега. Аквакултурата спасява Световния океан, колкото повече риба и миди се развъждат при контролирани условия, толкова повече ще има на пазара от тях без да се налага свръхексплоатиране на рибните ресурси в морето, подчерта д-р Господинов.

При сегашното положение какво се получава? Хората от определена община казват: ние не искаме ферма в нашия залив! Тук не става дума само  за традиционната мидена ферма, а и за други иновативни проекти за стриди, риби, водорасли и т.н., които не винаги са на повърхността, а са дънни – на 50 см. от дъното, може да са придънни или потопяеми и с нищо не пречат. Но хората не са информирани достатъчно и просто не искат никаква ферма в техния залив и настояват пред кмета да проведе местен референдум за тяхната забрана.

Защото щяла да пречи на джетовете, скутерите и други атракциони, на туризма. И най-вече – щяла да пречи и на лодките да излизат за риба, тоест спъвала дребномащабния риболов, което е поминък на мнозина от крайморската община. Без да се отчита, че точно там, където има ферма за миди, за стриди и за риби има и много храна са останалите диви видове риба. Там се хвърля много хайвер от двучерупчестите например, което става 4 – 5 пъти в годината и има много малки рибки, които се хранят с хайвера и шпана на мидите, а те пък привличат и много хищни видове. Там и водата ще бъде най-чиста, защото фермите от двучерупчести са филтри за нейното пречистване, което не може да се разбере от хората.

За да спре това противопоставяне са нужни промени в законодателството, категоричен е д-р Господинов. По неговите думи, когато от Басейнова дирекция издават разрешително за изграждане на ферма, в него трябва изрично да е записано, че в границите на нейната  зона не трябва да се забранява изцяло риболова с лодки и стационарни мрежи. Сега откъде тръгват конфликтите? С получаването на разрешението за мидена ферма никой няма право да идва на 500 метра разстояние от нея. Основанието е, че обектът е със защитени граници и координати на фермата и не е изключено рибарите като влязат в границите на фермата да оплетат неволно мрежите си в колекторите. Това може да доведе до умишлено отрязване на колектори може и някой недобросъвестен риболовец да унищожи имущество на фермата и да доведе до загуби от потапяне на част от фермата, което е голям проблем. Какво трябва да се направи? Преди издаването на разрешителното трябва да се направи договорка между бенефициента и местната рибарска група, което може да се организира на специални срещи и с разясняване на ползата от съществуването й. И двете страни да се разберат, така че бенефициентът да може да изгради своята ферма с условието, че ще позволи всеки ден да могат да влизат определен брой рибарски лодки в определени граници на фермата, където да се възползват от изобилието на другите видове. Но за да стане това е нужна нормативна промяна, защото сега законът защитава само тези, които изграждат мидени ферми и никой да не влиза в тях. И става така, че едната страна казва: имам право по закон да не допускам никой да влиза, а другата, на рибарите отвръщат: ние пък ще изискаме от кмета да направи референдум и няма да допуснем да има мидена ферма.

У нас вече има много иновативни технологии за най-различни аквакултури – каза още д-р Господинов. Дори за някои напълно непознати досега и много интересни видове, каквато е спирулината. Това е едноклетъчно водорасло, от което се правят суровини и продукти под различна форма, включително и таблетки, много полезни за организма и вече има няколко ферми, които ги развъждат, като продукцията им е експортно ориентирана. Има няколко ферми за есетрови риби: моруна и други видове есетра, които произвеждат вече освен месо и много червен хайвер, предимно за износ. И това също е иновация. Най-вероятно ще има ферми и за водорасли в морето, като синьо-зеленото кламатско водорасло АФА, кафявите морски водорасли, келп и други супер храни, богати на протеини и хлорофил, както и на ценни антиоксиданти като фикоцианин и минерали. Даден е старта да изграждане и нови ферми за стриди, които са голям деликатес на европейския пазар. Има голям интерес и за изграждане на ферми за змиорки и някои други морски видове риба, както и за бракичните видове. Българинът е много изобретателен и не му липсва инициативност, само трябва законодателството да не му пречи с налагането на разни ограничения. То трябва да дава повече възможности за договаряне между бенефициенти и засегнати страни, а не както е сега държавата да бъде арбитър и да казва, щом като едните не искат, да го забраним. Винаги трябва да се търси консенсуса – добави д-р Господинов.

И още нещо. За да има повече аквакултури за нас е много важна намесата на приложната наука, защото има неща, които трябва да се решават на момента или в кратък срок. Без познания, специфични за нашите географски ширини и за нашите водоеми, няма смисъл да ползваме световната наука, която предлага практики в глобален план. Имаме няколко института към Селскостопанската академия и към БАН, които се занимават с рибните ресурси и с проблемите на морето – посочи д-р Господинов.

Самата наша асоциация, като призната междубраншова организация с представителност за всички подсектори риболов, аквакултура, преработка и търговия, освен че работи за своите членове се стреми да провежда и препоръчва на администрацията да прилага политики от колективен и обществен интерес, които да водят до развитие на сектора, осигуряване на възможности за растеж, запознаване на всички с новостите и съхранение на околната среда. БГ ФИШ е дългогодишен член и има основна роля при създаването и функционирането на Консултативният съвет за Черно море, участваме в създаването и функционирането на Групата за бързо реагиране относно климатичните промени, водещи до ранно размножаване на видовете, във всички работни групи към институциите на България. Издаваме информационен бюлетин и поддържаме интернет страница, която постоянно е обект на интерес включително и с информация в социалните мрежи.  БГ ФИШ сключи меморандум за сътрудничество и партньорство с МИРГ Несебър – Месемврия и МИРГ Шабла – Каварна – Балчик.  Сътрудничеството цели съвместна работа в посока на подпомагане и извършване на съвременни научни изследвания, съобразно националната стратегия за развитие на научните изследвания, стратегията на ЕС за развитие на Черно море, стратегия за син растеж, областните стратегии за развитие на крайбрежните области на Черно море, националните и европейските приоритети в областта на научните изследвания, опазването на морските биологични ресурси и управлението на рибарството – допълни изпълнителният директор на БГ ФИШ.

Последни новини

Последни новини

Вицеадмирал Пламен Манушев: Крайно време е за морското търсене и спасяване да отговарят Военноморските сили

Крайно време е морското търсене и спасяване да премине към Военноморските сили на Република България. Това заяви пред Maritime.bg вицеадмирал о.з. Пламен Манушев, който днес е

МОСВ: Необходимо е Морска администрация да проведе спасителна операция за заседналия кораб

Министерството на околната среда и водите разпространи позиция по повод заседналия край защитена местност Яйлата моторен кораб VERA SU. Mariitme.bg публикува без

Моряшки професионален съюз: Оставките са най-малкото нещо, случаят с кораб Vera Su е престъпно бездействие

Уволнението на изпълнителния директор на Морска администрация - София е най-малкото нещо, което досега трябваше да бъде направено, налице e престъпно бездействие. Това заяви

Искат оставки в Морска администрация за бездействието със заседналия кораб

Граждани организираха група в социалните мрежи с искане към служебния премиер Стефан Янев и служебния министър на транспорта Христо Алексиев за незабавно освобождаване на

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент