Моряшки истории: Как Зъбата избра яхтата на Тато

В моряшката памет не избледнява името на такива хора, като Иван Георгиев – Зъбата. То е от специална категория, която е с привилегията  да напомня непрекъснато за себе си с трайните следи, които е оставил за поколенията. Отидеш на вълнолома и видиш пълния с лодки яхтклуб, съзреш мачтите на „Калиакра” –  все творения, свързани с името на Зъбата. После влезеш някъде и погледа ти привлече окачена картина на морска тематика – шедьовър на маринистиката! Пак е на Зъбата… Май е навсякъде в морска Варна. Да не забравяме, че той има пръст и в подвига на своя най-близък приятел, легендарния кап. Георги Георгиев, чието име носи яхтклубът.

Морето, ветрилата и палитрата – големите страсти на Иван Георгиев – Зъбата

Все пак нека припомним, кой е Иван Георгиев – Зъбата?

Морето влиза в неговия живот още, когато е на 9 години. Тогава семейството му се мести да живее в Гръцката махала, близо до южния плаж, където са рибарските грипове и лодки тогава. Борба за къшея хляб. Дядо му Иван, на когото е кръстен, става рибар по принуда след Девети, обявен за „народен враг”, като общественик, общински съветник няколко мандата. Още като дете непрекъснато е при рибарите, ходи и на гребно – ветроходната база. Във Варна пристига Георги Георгиев, бъдещият легендарен ветроходец. Тогава живее в добричко село заедно с баща си, който е интерниран там, като царски офицер (по-късно на Жоро му забраняват да учи във Военноморското училище и заминава за язовир „Искър”, където създава ветроходна база „Академик” през 1957 г.). С първото си идване във Варна двамата със Зъбата, още момчета, бързо се сприятеляват и почват заедно да учат ветроходството.

Иван от малък има и друга дарба, да рисува, която забелязват учителите му. Когато е на 17 години в града пристига, интернираният, заради близостта си с цар Борис III, голям художник Константин Щъркелов и започва да води курс, в който момчето изучава неговата майсторска техника.

Пътят му е към Художествената академия, обаче семейството е много бедно и той отива да учи в Морско училище, защото е безплатно.

Страстен ветроходец, през 1974 година заедно с още неколцина ентусиасти основава първия у нас ведомствен яхтклуб „Порт Варна”, който след смъртта на кап. Георги Георгиев, с приятели решават да носи неговото името. По думите на близки и приятели Зъбата е един от екипа, станал двигател на идеята за придобиване на „Калиакра” през 1984 година.

Става и първият шеф-механик на баркентината, на която плава до 1990 година. После се отдава повече на рисуването.

Прави над 34 изложби, участва в пленери. Дори открива собствена галерия, която нарича “Морето”. Картините му са познати в Европа, излагал е платна в Полша, Германия, Австрия и Холандия. За изключителните му заслуги за развитието на ветроходството и като ненадминат художник маринист Иван Георгиев – Зъбата е удостоен със званието “Почетен гражданин на Варна”.

От дистанцията на времето, липсва палитрата на  онези интересни, пълни с цветущ моряшки колорит истории за Зъбата. А и той сам не е обичал много – много да разправя за личните си преживявания. Макар, че прякорът му идва точно оттам, че не може да мълчи. Както се казва, редки са му зъбите. Но това не значи, че няма истории от моряшкия му живот, за които да не се говори.

Например, как през 1982 година Зъбата отива заедно със Светлозар Тенев и човек на УБО, за да дадат мнение за моторната яхта на Тато по заръка „от най- високо”. С тях са и група соц.-директори на стопански обединения. Обхождат Южна Франция, Италия и накрая спират в корабостроителницата в Пиза. Там, Зъбата, като опитен механик и ветроходец, избира, коя да бъде луксозната яхта за Тодор Живков. Първоначално нейното име е „Чавдарци”, но когато стигат до Созопол, идва заповед от Тато да бъде прекръстена „Балкан”. Явно го дразнели някои имена от едноименния партизански отряд. Спират и през нощта на светлините на прожектори изписват новото име на яхтата. 

Зъбата (с тъмните очила) и Георги Георгиев (вляво), в края на 50-те години на язовир Искър

– Беше някъде средата на 50-те години, още ги нямаше сегашните кейове – стигаха само до 4-то място, спомня си Стайко Стайков – Съра, бивш главен механик и дългогодишен ветроходец.

– Точно тогава в Морския клуб бяхме получили три нови яхти, голям разкош. Иван Георгиев и Жоро (кап. Георгиев) бяха дошли да ги огледат. Аз, още пишлеме, стоях край тях и само слушах. Жоро – беше една хърбичка, му разправяше за яхтклуб „Академик” на язовир „Искър”. Още тогава двамата силно мечтаеха за такъв клуб и във Варна. И стана! Вече бях на параход „Бургас”. През месец май се  върнах в отпуска и срещам Зъбата. Знае, че съм запален яхтаджия и вика: „Ела, да ти покажа, какъв клуб сме направили!“. Отивам и какво да видят очите ми! Нова хубава сграда, такова нещо не е имало във Варна. Европа дойде и тук! Само дето кеят беше празен. Зъбата въздъхна и каза: „Борим се. Скоро ще видиш!“. 

Той вече имал план в глава си. Ходи, бяга, убеждава – какъв яхтклуб без яхти! Абе, фурия – няма спиране! С помощта на Косьо Славов, представител на „Корабоимпекс” в Полша, бивш ветроходец, бяха изкупени и пристигнаха към 14-16 яхти, почти всичките полски. Абе, какво да ти кажа, всичките, които имаше клуба бяха благодарение на Зъбата (разбира се и на Косьо Славов).

Това, клубът да има яхти, беше станало едва ли не цел на неговия живот – непрекъснато търчеше от една врата на друга. И не го правеше за себе си, а за морска Варна. Така се възхищавах на неговата енергия! Вече имахме най-силния ведомствен яхтклуб и по неговия пример се нароиха други по-малки: „Черно море”, „Корабостроител”, „Бриз”, „Лъджата”, „Гебедже”… Направиха и в Бургас, Поморие, сетне в Несебър.

Виж, не съм бил в течение на самото зараждане на идеята за „Калиакра”, тогава плавах. Бях се прибрал, Зъбата ме видя в яхтклуба, извика ме на четири очи и ми сподели за идеята, която се движеше на ниво СО „Воден транспорт” за придобиване на „Калиакра”… Такива ми ти работи за Зъбата – заключи Стайко Стайков.

Кап. Тома Томов е другият, много близък до Иван Георгиев – Зъбата, и като колега, и добър приятел. Затова не му е лесно с няколко думи да опише най- важното за него. 

– Сложна задача е това за Зъбата – казва кап. Томов.

– Повече ще говоря, каква беше душата му. Широко скроен човек, с много качества, но имаше и още нещо изключително характерно за него, което много харесвах и то ни помагахме да работим заедно без проблеми и да останем близки приятели. Винаги съм ненавиждал хора, които падат духом – опре ли им се нещо, само да се тюхкат и вайкат. Зъбата беше точно от тези, които никога не падат духом, каквото и да ставаше. Не се предаваше преди да е паднала крепостта.  Когато правим нещо и успее да изпълни невъзможното, той казваше: „А бе, няма да е на неговата, бе!“ Това беше любимата му фраза.

Беше 1977 година, когато отидохме заедно на егейското рали с една от лодките на клуба, „Сириус”. Бяхме няколко човека, Иван – шкипер. Състезанието мина добре, взехме две-три купи за награда и тръгнахме да се прибираме. В Егейско море, като хване североизточният вятър, държи по една седмица, силно духа. Ние се прибираме нагоре, целите мокри, на никой не му се ляга вътре, защото насрещният силен вятър непрекъснато блъска лодката. Пресичаме Егея, за да се скрием някъде на турския бряг. Няма да забравя, започва да се разсъмва, стоя на руля – бях на вахта и гледам на единия борд се събрали Зъбата, Тошко Ботев, Гаша (Георги Попов), Мишо Мирчев. Сгъстили се един до друг на борда, качулките ниско спуснати, вълната ги залива, мокри, обаче дремят там, защото вътре не се стои. Всички станали бербат. Гледам ги и се питам: кой ги бие по главата тези хора, кой ги кара да си оставят рахата и да дойдат в тая блъскотия, мокри на вятъра по цели нощи? Търся отговор на въпроса, кое ги кара?

За мен той е само един – яхтингът е дълбоко в душите им.

Благодарение на такива хора се крепи ветроходството.

Зъбата, седнал така отпред – няма да забравя, гледа и задрямва, като го блъсне вълната, разтресе яхтата и както му е увиснала главата, тум! – удари се в рубката, стресне се, пак се изправя, ужким гледа и пак задрямва, и отново зад него вълната…

Как да кажа, дребни на вид преживявания, обаче оформят образа на всички, включително и на Иван – Зъбата. Правеше го, защото в душата му бяха морето и ветроходството. Това не е мазохизъм, а нещо съвсем друго. Това е преборване със себе си. Да докажеш първо на себе си и после на другите, че няма граница за човешките възможности и стремленията на духа, винаги трябва да вървиш напред.

Следва продължение

Последни новини

Последни новини

Водолази направиха независим подводен оглед на Vera Su: Част от товара попада в морето, корабът се е накренил

Кораб VERA SU е получил крен на левия борд, част от товара попада в морето. Това заяви пред Maritime.bg водолазът Найден Недев, който тази сутрин е направил независим

Огромна мъртва зона в морето край Камен бряг, ако се допусне гибелта на кораб Vera Su

Пети ден след засядането на моторен кораб VERA SU в сърцето на резервата Яйлата. Към момента властите нямат обявен и приложен план за снемане на кораба от плитчината. Едва

IMO и ILO призовават: Моряците да бъдат обявени за ключови работници с гарантиран достъп до медицинско обслужване

Пристанищните и крайбрежните държави да улеснят достъпа до медицинско обслужване на моряци по време на пандемията, да приоритизират морските специалисти за достъп до

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент