Стъпка в тази посока е новият проект „Повишаване на знанията за състоянието на водната среда във Варненското езеро“, изпълняван от Техническия университет – Варна
Повишаването на знанията за състоянието на водната среда във Варненското езеро е амбициозната задача, която си поставя екип от Техническия университет – Варна, с ръководител проф. д-р, инж. Тодор Ганчев, заместник ректор по научната дейност. Проектът стартира през януари тази година по договор, финансиран по ОП “Морско дело и рибарство“, като понастоящем е даден ход на подготвителните проучвания, насочени към създаване на методиката за провеждане на изследванията, заяви пред Maritime.bg проф. Ганчев.
Основната цел на проекта е да се оцени актуалното състояние на водната среда във Варненското езеро, като основен приоритет ще бъде изследване замърсяването на неговото дъно. Изследванията на наслагванията в тинята ще позволят да се оцени наличието на тежки метали, нефтопродукти и други замърсители, натрупвани през годините – обясни ръководителят на екипа.
Защо го правят? За да отговори на въпроса, проф. Ганчев тръгна малко по-отдалеч. През годините няма ясна политика, няма стратегия, която да води до цялостно изследване на екосистемата на Варна и прилежащите й територии – каза ученият и продължи – Това е може би наследство от едно по-старо време, когато се даваше абсолютен приоритет на промишлеността, на химическата индустрия в Девня, на необходимостта от надежден транспорт за нейната продукция. Прокопан беше плавателен канал, който свърза Варненското езеро с морето. Унищожени бяха много археологически находки и се промени състояние на водната среда. Връзката между Варненското и Белославското езеро позволи икономическия подем, но в същото време нанесе сериозни екологични щети. Това стана в резултат на точковото замърсяване от тръби на заводите, от хвостохранилищата им и не само от тях. Също така и от дифузното замърсяване, което се дължи на човешката дейност, наблюдава се сериозно замърсяване с пластмаси, особено през последните години.
Друг проблем, за който няма достатъчно информация са потъналите кораби във Варненското езеро, някои от които може би заедно с горивото си – продължи проф. Ганчев. Той предположи, че те вече отдавна са извадени, но дали всичките и какви са последствията за околната среда засега няма достатъчно информация. Ученият подчерта, че идеята на текущия проект не е да се преекспонират отделни проблеми, а да се направи цялостна оценка на последиците от точковото замърсяване, дължащо се на битови и индустриални източници, също и на дифузното замърсяване, което доведе до настоящото сравнително тежко състояние на екосистемата, включваща Варненското езеро. През една – две години се наблюдава масово измиране на рибата в езерото, в резултат на естествени процеси, но това вероятно е свързано и с човешката дейност. За съжаление, през годините няма за приоритет последователна политика, която да разглежда екосистемата на Варна и прилежащите водни територии като едно цяло – заяви проф. Ганчев. По неговите думи наблюдаваме разпокъсаност в научните знания за Българското Черноморие. Към момента липсва целенасочена програма, която да приоритизира проблемите и да предлага цялостен план за подобряване на екологичното му състояние. Това била и основната им мотивация за иницииране на проекта за повишаване знанието за водната среда във Варненското езеро.
Избрали са да изследват две особено важни зони от него: едната е свързана с двата плавателни канала и е до морето, другата е в близост до село Казашко. На тези места щели да измерват съдържанието на тежки метали и други видове химически замърсители, натрупани през годините в тинята, за да направят оценка на състоянието на езерото и да предложат поредица от мерки за неговото подобряване. Щели да използват добрите практики, как в бъдеще да не се замърсява толкова агресивно езерото и ако има възможност даже да се търси подобряване на състоянието му.
Има европейски програми, които са насочени към възстановяване на екосистемите. Измежду тях са LIFE+ и Хоризонт Европа, по които могат да се привлекат значителни средства (милиони евро) за съхраняване на хабитатите, на пространствата, където се развиват животинските видове, а в голяма степен и на териториите, водните пространства, прилежащи към градовете. Защото качеството на живота, здравето на хората са тясно свързани с околната среда – категоричен е проф. Ганчев.
Ако се върнем към историята и си спомним за съдбата на големи цивилизации като римската, на маите, която до голяма степен е свързана с екосистемата около тях, нейният упадък води до упадък на морала и от там до упадък на цивилизацията. Така че нещата са свързани, което още веднъж ни изправя пред големия въпрос за липсата на научни знания и данни, които достатъчно добре да обясняват тези процеси главно, защото няма целенасочена програма за системни изследвания. Досега са изпълнени откъслечни проекти, които са били насочени към рибните ресурси, към състоянието на морската вода, резултатите от които може да не са актуални към настоящето, добави ученият.
В рамките на новия, сравнително малък проект, ще се направи моментна снимка на хидрографския анализ, на химическата структура, за да се оценят количествено няколко основни категории замърсители: желязо, олово, арсен, живак и други, на нефтопродукти. Предстои да бъде създадена цифрова карта, база научни данни, които могат да бъдат използвани от общината или други компетентни органи, имащи отношение към регулиране на процесите във Варненското езеро. Едва ли през следващите години и дори десетилетие ще бъде отделено национално финансиране за друг подобен проект така че идеята била Варна като град, неделимо свързан с Варненското езеро, а също и прилежащите общини, да имат стратегия за неговото подобряване, като екосистема, а от там и за подобряване качеството на живот – отбеляза проф. Ганчев. В тази връзка той посочи, че Община Варна вече има не една или две идеи за развитие на Алея II по протежение на големия канал и във Варненското езеро за изграждането на паркове, обучителни центрове, места за отдих. Това са чудесни идеи! Но всичко това зависи от качеството на екосистемата, включително и водна среда. Никой не би искал да отиде на почивка или да живее на брега на едно мръсно, почти мъртво езеро. Така че неслучайно в рамките на проекта сa предвидени различни типове дейности, свързани с химически, хидрографски анализ, с разработване на цифрови модели, предсказване на възможните трендове на замърсяванията, ще се предложат мерки, които биха могли да се вземат за подобряване състоянието на водната екосистема. И разбира се, не на последно място мерки за визуализация и информираност, за да се получи широка обществена подкрепа за почистването на Варненското езеро. Знаете, че когато обществото е активно, политиците ще забелязват, че има проблем, който трябва да решават – каза още проф. Ганчев.
Крайната цел на проекта е да работим заедно с всички организации, които са ангажирани със синия растеж – развитието на синята икономика. Най-големият потенциал на Варна за развитие на научната дейност и на синята икономика са младите хора в университетите. Всичко свързано с морето в момента е на равнището да има потенциал, но той не се използва достатъчно. Така че в рамките на конкретния проект ще бъдат организирани различни събития, уоркшопи, за разпространяване на знанията, натрупани при изпълнението на проекта. Резултатите от проекта ще бъдат предоставени на организациите, ангажирани с наблюденията на морската околна среда. Ще се опитаме да ангажираме, колкото се може по-голяма част от институциите и да ги информиране за моментното състояние и ще предложим конкретни действия за подобряването му. В рамките на проекта ще бъдат разработени варианти, които да оценят какво ще се случи, ако нищо не се предприеме, както и какво ще получи, ако бъдат предприети минимални мерки и какво ще стане при полагане на достатъчно усилия.
Искаме да повдигнем надеждата за по-добър живот в град Варна. Това поражда необходимостта от действие и затова създадохме този проект, който беше финансиран по оперативната програма „Морско дело и рибарство“, макар рибарите да не са единствените бенефициенти, които биха спечелили, би спечелил град Варна, заключи ръководителят на екипа от ТУ – Варна.
