Това ще стане с проекта “Екосистемен подход за изследване на биоразнообразието на рибата в Черно море“, който вече стартира, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология при БАН, координатор на работната група
Новият проект се финансира от националния фонд „Научни изследвания“ и в него се залага екосистемния подход при изследване на биоразнообразието на рибите – общо 10 вида, дънни и пелагични (барбуна, трицона, хамсия, калкан и други, значими от екологична и търговска гледна точка). Новото в проекта е, че изследваме и микробиологията на рибите: какви микроорганизми, микропластмаси има в отделните видове – обясни доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология при БАН, координатор на работната група по проекта (ИО е включен, като базова организация, партньори са Институтът по невробиология към БАН и Шуменският университет). Специално внимание ще бъде отделено и на стресовите фактори от най-различен характер, например, свързаните с повишаването на температурата в резултат климатичните промени. Тоест ще обхванем всички основни параметри, които влияят на биоразнообразието на изследваните видове.
Що се отнася до микропластмасите в морските организми, тази нова страна в изследването е от изключително значение – подчерта доц. Райков. По неговите думи важно е да разкрият каква роля имат микроорганизмите, микропластмасовите частици и изобщо различните видове ензими върху общото състояние на рибите. Проектът бил тригодишен и щяло да има доста интересни резултати.
Всъщност по отношение на микробиологията в Шуменския Университет (партньор по проекта) вече имали някакви предварителни резултати, които се оказали доста изненадващи. Същият екип, който сега изследва рибите по новия проект, преди това се е занимавал с мидите. Изследванията им показвали, че откритите микроорганизми в рибите са различават от натрупаните в мидите. Тази констатация, обаче била само от първоначалните данни, оставало да видят накрая, какво ще се получи, за да могат да кажат, в кои са натрупаните от едни или други вредни микроорганизми. Според доц. Райков, има доста микроорганизми, които са патогенни и особено вредни за човешкото здраве. Друг основен аспект от изследванията се пада на генетичното разнообразие и промените на молекулярно ниво, вследствие на разнообразните стресови фактори на средата. Той не бърза с изводите, защото това са все още частични резултати. По този проект ще изследват рибите от цялото Черноморие, което ще им помогне да картират местата и източниците на замърсяване с тези микроорганизми, което ще бъде основната им задача.
Припомняме, че доц. Виолин Райков от години се занимава с изследване на замърсяването с морски отпадъци. В тази връзка той спомена и продължаващата му работа по два международни проекта, насочени към най-големия екологичен проблем за Черно море, замърсяването на неговите води с всевъзможни макро и микро отпадъци.
Единият от тях е по Дунавската програма и обхваща държавите по поречието на Дунав и един от големите й притоци, река Тиса. Ще бъде проследен пътя на отпадъците до изливането им в Черно море. Нещо особено важно, тъй като става дума за най-голямата река в Европа, която минава през най-развитите индустриални райони и е носител на огромно количество органика и вторични продукти от цялата производствена дейност на континента. По този проект предстои много интересна кампания, която ще проведем това лято. В два участъка на реката: Русе и Силистра ще изследваме замърсяването с микропластмаси по три метода, които са на колегите от австрийски университет- обясни доц. Райков. Ще използваме седиментационна кутия: устройство, което се поставя на дъното и в продължение на 14 дни ще засичаме по дебита на водата частиците микропластмаси, които се утаяват в него. По другия метод ще изследваме седиментите, тоест речното дъно, където също има натрупвания на различни отпадъци, включително микропластмаси. И третият метод е за изследване на микрочастици по повърхността на водата и в самата вода. Това ще става със специални мрежи с различна големина на окото, които се теглят с лодка. Анализът на събраните данни от изследването и експертизата ще бъдат направени в Австрия, където имат подходяща апаратура- допълни доц. Райков.
Вторият международен проект обхваща рамките на Черно море и в него участват България, Румъния, Грузия и Турция (координатор на проекта). В него акцентите падат върху ангажираността на обществото по проблемите на отпадъците във водната среда и върху начините за тяхното преодоляване- каза още доц. Райков, координатор на екипа от българска страна, в който влизат ИО – БАН и Черноморската мрежа на НПО.
Една от особено интересните страни на този проект е работата с тъй нар. заинтересувани страни. Тя ще бъде малко усложнена от сегашната пандемия с Ковид- 19. Едно от нещата, които сме заложили през юни е изследване на макроотпадъците по дъното с използване на бийм трал за рапани. То ще продължи четири дни и ще има достатъчно време да влезем в различните райони и да очертаем картината на отпадъците по морското дъно. След като приключи анализа на събраните данни, смятаме да поканим представители на Община Варна, на ИАРА, на Морска администрация, на МОСВ, за да видят всички какво е състоянието на морското дъно- подчерта доц. Райков. Ще направим такава демонстрация заедно с турските колеги, които паралелно ще извършат изследване в техните води и после ще обобщим събраните данни. Интересното тук е, че ще се търсят връзки с източниците на тези отпадъци. Колегите от Турция имат намерение да направят хидродинамичен модел на завихрянията в морето, за да се види, къде точно става тяхното натрупване.
Проблемът със замърсяването на морската среда е изключително сериозен. Човечеството използва масово пластмаси от всякакъв характер и това продължава от десетилетия, бита ни стана напълни зависим от тях. За съжаление хората късно се усетиха за опасността от вече натрупаните частиците (не става дума за раздробените от пластмасовите отпадъци във водата, а за такива които са използвани в козметиката в различните кремове и в още какво ли не). Не можа да се предвиди, че всичко това се излива накрая в морето, поглъща се от организмите там и се получава кръговрат с непредвидими последици за човешкото здраве. Има вече изследвания в тази насока, които продължават, защото пълното изясняване на въздействието на тези микрочастици може да стане в дългосрочен план. Но все пак има сигнали, че те предизвикват сериозни заболявания, алергии при хората, влияят на половото съзряване на морските видове, въобще многообразни са ефектите от тях. А тези микрочастици са навсякъде в момента. Получава се бульон от тях в морето и няма как току тъй да бъде премахнат, което е много голям проблем- коментира доц. Райков.
Каузата, обаче не е загубена- категоричен е ученият. Просто нещата трябва да преминат през много сериозни регулации, за да се премахнат всички тези пластмаси за еднократна употреба в бита: чашки, чинии, бъркалки, вилици и още какво ли не. Сега те се изхвърлят с милиони тонове, отиват в природната среда и няма премахване. Регулациите трябва да се засилят и то не само в европейско ниво, а и световен мащаб. Вярно, полагат се някакви усилия, но тъй като замърсяването е доста напреднало, бих казал че ще бъде много трудна задача да се овладее целия процес и затова те трябва да продължат – допълни доц. Райков.
