За големите рибарски кораби вариантът е да бъде разширено рибарско пристанище „Варна“ със средства от новия програмен период, заяви пред Maritime.bg Емил Милев, председател на рибарско сдружение „Черноморски изгрев“
Сдружение „Черноморски изгрев“ отбеляза своята 20-годишнина, като българска асоциация в областта на морския риболов. Тази кръгла годишнина определи темата на нашия разговор с нейния председател Емил Милев.
– Какво успяхте да свършите досега като браншова организация?
– За 20 години извървяхме дълъг път: като организация тръгнахме от местно сдружение на рибарите във Варна със 7 – 8 членове и израснахме като асоциация на производителите на риба, която обхвана цялото Северно Черноморие. Обединихме 53 риболовни кораба над 12 метра, които представляват над 50 процента от целия риболовен флот на страната. Ние станахме първата национално представена организация на производителите на риба, призната по европейския регламент. И като такава участваме в решаването на доста казуси, засягащи бранша. Участвахме в подготвянето на промените в Закона за рибарството през 2012 година. Редовно се включваме в заседанията по въпросите на риболова на земеделската комисия към МЗХГ. През всичките тези 20 години се мъчим да променим общественото мнение за риболова, да не ни гледат като бранш, който унищожава морето, а реално го пазим. Ето, започваме да участваме в инициативите за опазване на Черно море. Една от тях сега приключва и тя е за събиране на отпадъците в морето. Правим го на абсолютно доброволен принцип със свои средства без участие на държавата в нейното финансиране – събираме пластмасови отпадъци, стари риболовни мрежи, които предаваме за рециклиране
-Променя ли се вече общественото мнение за рибарите, като за бракониери?
– Разбира се. Смятаме, че и ние помагаме в тази насока. Наистина през годините беше наложено мнението, че рибарят това е бракониер, който изчерпва морето. Нещо, което не е вярно. Ако някой наистина милее за морето това сме ние рибарите, защото искаме да остане нещо и за децата ни. Даваме живота си за това море. И много ни е странно да се говори, че не го щадим, когато целия си живот си посветил на прехраната си е в него.
– Кои са основните проблеми пред бранша?
– Най-големите ни проблеми са свързани с пандемията от Ковид – 19, която удари върху реализацията на нашата продукция. Друг голям проблем е намирането на екипажи за корабите ни. През годините се ширеше мнението, че рибарите са бедни хора, че професията ни е много трудна, което отблъсна младите хора. Стараем се и това да го променим. Миналата година по време на международния ден на риболова участвахме в инициативата на Морска гара като представихме риболовната индустрия, за да привлечем вниманието към нашата професия, която също може да осигурява прилични доходи. Всеки знае, че за да съществува един град на морето първият му поминък е бил риболовът, който е привлякъл хората да се заселят в него. Сигурно и Варна така е била създадена навремето. Където има море има риба и рибарите са първите хора, които са се заселвали там.
– Какво се получи с реализацията на продукцията от риболова?
– Години наред бяхме ориентирани към външния пазар. През последните четири – пет години 99% от рибата, която вадим заминаваше за Гърция. Зимно време калкана, който ловим, заминаваше за Турция. Пандемията се отрази негативно и на техните пазари, което ни принуди през тази една година да се преориентираме към вътрешния пазар, тук да промотираме продукцията си. Като сдружение участвахме в рекламна кампания, за да представим продукцията от черноморския риболов – с билбордове, клипове, българският потребител да може да научи че има и такава риба. И мисля че има резултат.
За организирането на пазара за риба у нас много ни помогна МЗХГ. Участвахме в инициативата на министерството „Обичам българската риба“, имаше рибни панаири в София, Сливен, Стара Загора. Показахме на българския потребител какви качествени продукти има от черноморския риболов.
– Какво очаквате от новото рибарско пристанище Карантината?
– Като организация, която обединява по-големи риболовни кораби ни е ясно, че рибарско пристанище Карантината не може да ни обслужва. Нашите кораби газят над 2 метра и много ще ни е трудно да влизаме там особено при вълнение на морето. То наистина стана хубаво и ще обслужва средно и дребно мащабния риболов. И това е важно да стане, защото през годините техните плавателни съдове бяха изхвърлени по рибарски селища, сами си правеха стоянки по брега. Новото пристанище ще обслужва предимно тях и ще им бъде от голяма полза. Знам че гледат доста скептично на него, но с годините ще се убедят че за тях ще бъде добре там. Ще има къде да стоварват улова си, ще бъде организирана и продажбата на тяхната риба. Така че доста ще им помогне.
– А за вашите големи кораби?
– За нас няма пристанище. Единственото е рибарско пристанище „Варна“ в кв. „Аспарухово“, което се обслужва от общината, има и едно частно пристанище на „Север Екпорт“, където спират техни фирмени кораби. Много колеги спират на „Родопа“, на стария канал, на места, които нямат статут на рибарски пристанища. А имаме нужна от такива. По- големите кораби от риболовния ни флот имаме нужна от свое пристанище.
– Какво трябва да се направи в тази насока?
– Вариантът е да се разшири рибарско пристанище „Варна“, за което да бъдат отделени средства през новия програмен период. Там трябва да се удължи кейовата стена за да събере по-големите риболовни кораби, също да се оправи пропадането на насипа. Важно е да бъдем близо до морето, не можем да бъде изхвърлени навътре в езерото към Страшимирово или някъде другаде. Разходите ни са по 25-30 литра гориво на час и прехода сутрин и вечер до там ще ни убие.
– Как върви връзката на бранша с науката в лицето на ИРР?
– Много добре. Тази година планираме да продължи експедициите за изследване на бялата мида, което ще бъдат общо 14 – 15 дни в морето с наш кораб. Имаме близка комуникация с Института за рибни ресурси. Преди тя беше трудна, но през годините доста се подобри и вече стоим на една маса, разговаряме на едни теми. Успяхме да убедим колегите, че науката не ни е враг и че трябва да работим ръка за ръка в една посока – опазване на рибните ресурси и устойчивост на риболова в България. Няма друг вариант.
-Как ще коментирате новите мерки в подкрепа на рибарите в условията на пандемията?
-Тази година отново е отворена същата мярка за финансова помощ на рибарите срещу Ковид – 19. Кандидатстваме за нея и вярваме, че до два месеца ще имаме реални плащания. За първи път от толкова години рибарите получават директни плащания и помощи. Размерът им е до 80 хил. лева на риболовен кораб, реално размерът им е между 14 и 35 хил. лева, според големите на кораба, които помагат да запазим бизнеса, да запазим екипажите, малко да обновим, да стегнем корабите. Наистина е от полза за нас.
– Намаляват ли риболовните кораби в условията на пандемията?
– Поддържаме едно и също равнище. Няма отлив. Много е трудно 20 – 35 години да си се занимавал с тази професия и сега изведнъж да се откажеш. Въпросът сега е да запазим бизнеса си, като оставаме с надеждата за по-добри времена. Да, трудно ни е в момента, риболовните дни намаляха спрямо предните години. Приспособихме се към трудностите, дори мога да кажа, че пандемията има и положителни страни за нас, рибарите. Тази преориентация към вътрешния пазар ни показа, че и у нас можем да продаваме риба, българският клиент не е за подценяване и това че миналата година не пътуваше, не ходи по средиземноморското крайбрежие, повиши консумацията на риба в страната.
– Как върви подготовката за новия програмен период 2021 – 2027 година?
-Участваме в обсъжданията, даваме своите предложения. За всички е ясно, че през новия програмен период трябва да вървим към намаляване на въглеродните емисии. Очакваме той да бъде съобразен с това, че ние трябва да подменим двигателите на риболовните си кораби и за това да получим по-голяма финансова помощ. Ще се мъчим да убедим управляващия орган на програмата, че смяната на двигателя не трябва да бъде свързана с намаляване на мощността му. Ние, рибарите, които смятаме, че разбираме от тези неща от дългия си опит, сме убедени, че намаляването на мощността на двигателите, както бе по досегашната програма няма да доведе до намаляване на въглеродните емисии. Вариантът е по-голям, по-съвременен, с по-голяма мощност двигател „Евро5“, „Евро-6“, с който да бъдем по-ефективни и да намалим вредните емисии.
