Историческите сведения, споменаващи фар Шабла, са оскъдни. Не беше известен османски документ, който да посочва кога фарът е бил изграден – изследователите се опираха на написаното от френския инженер, географ и пътешественик Ксавие Омер дьо Ел (Xavier Hommaire De Hell) [1].
Phare de Schebler, 9 octobre 1846 – Jules Laurens. Matiere et technique: Crayon lave
Запис от 7 Muharrem 1182 г. (по Хиджра) – 24 май 1768 г. (по Християнското летоброене), открит в Османския архив в Истанбул, цитиран по-долу в текста, потвърждава видяната от Ксавие Омер дьо Ел година 1182 г., изписана върху един от крайъгълните камъни от основата (лежащ на земята).
Записът във военноморските регистри на Османската империя, съхранявани в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) със сигнатура (BOA. CT.BH. No: 10365, H. 7 Muharrem 1182 / М. 24 Mayıs 1768 г.) [2], е посочен в публикация на доцент д-р Ясемин Немлиоглу Коча (Yrd. Doç. Dr. Yasemin Nemlioğlu Koca) от университета „Коджаели“, Измит (Kocaeli Üniversitesi, Izmit).
“Örneğin Bahriye Defterleri’ndeki 1767 tarihli kayıtta Kaptan-ı Derya Mehmed Paşa’ya Midilli/Sığrı (Sigri) Limanı’na bir fener yaptırması için ve 1768 tarihli kayıtta Varna/Şayla Köyü yakınında bir fener yapılması için ödeme emri geçmektedir“ [3].
„Например в записа от 1767 г. във Военноморските книги има платежно нареждане на Каптан-Деря Мехмед паша да построи фар в пристанище Сигри (Sigri), Лесбос [4] и в записа от 1768 г. за построяване на фар близо до Варна, село Шайла [5]“.
Посочената в регистрите дата – 7 Muharrem 1182 (по Хиждра) – 24 май 1768 г. (по Християнското летоброене) e датата, на която фар Шабла е бил открит и започнал да излъчва светлина (от изгарянето на зехтин) [6].
Според записа в Османския архив фар Шабла е изграден при село Шайла (Şayla Köyü), близо до Варна, когато командващ военния флот на Османската империя е капудан-паша (Kaptan-ı derya) Дамат Мелек Мехмед-паша (1719-1802) [7], при управлението на султан Мустафа III (1757-1774).
Според запис от 12 септември 1778 г. (BOA. CT. BH. No:8665, Hijri 18 Şaban 1192/M. 12 Eylül 1778) годишните разходи, платени от митницата в Истанбул, за зехтин и фитили за фар Шабла са 101,5 куруш(а) [8].
Бележки:
1. На 9 октомври 1846 г. Ксавие Омер дьо Ел, натоварен с научна мисия от френското правителство, заедно с художника Жул Лоран (Jules Joseph Augustin Laurens), на път от Константинопол през Варна за Галац и Яш, преминал край фара на нос Шабла. В дневника си Дьо Ел пише:
„На едно твърде ниско място на брега, където в морето има много опасни плитчини, се издига красивият изоставен фар на Шебле. Той е истински паметник. Състои се от осмоъгълна основа с осмостенен обелиск над нея. Цялата му височина е двайсет и четири метра. На един ъгловат камък от основата, проснат на земята, се чете датата 1182 от Хиджра. Вътре цари пълна разруха и човек не може да си обясни защо Портата нехае да възстанови използването на фара, което би се осъществило с минимални разходи и би обслужвало добре корабоплаването в тези води, където всяка година стават много бедствия. Същевременно това ще бъде повод за признателност на корабите, подгонени от северния вятър и търсещи убежище на юг от нос Калагрия“.
По-нататък в дневника си Ксавие Омер дьо Ел пише:
„Красивата конструкция, издигната на Шебле през 1765 г., бидейки все още почти невредима, би била подходяща за втория фар, след като се възстановят стълбите и се инсталира осветителна система. Това здание, цялото изградено от красиви дялани камъни, ми се стори толкова забележително, че начертах възможно най-точен негов план“ (Les côtes septenionales de la mer Noire. // L’Illustration, Journal Universel, № 549, Vol. XXII, 3 septembre 1853; Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire De Hell. Tome premier. Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1854, p. 173, 219; Милан Асадуров. Фаровете в Стария свят от древността до наши дни. Варна, Сталкер, 2014, с. 290.
В том 4-ти на книгата “Voyage en Turquie et en Perse” (1860 г.) са публикувани две скици на фар Шабла и надпис на един от крайъгълните камъни на основата (лежащ на земята) и бележките към тях, направени от Дьо Ел през октомври 1846 г. (Voyage en Turquie et en Perse exécuté par ordre du government français pendant les années 1846, 1847 et 1848 par Xavier Hommaire De Hell. Tome quatriéme, Paris, P. Bertrand, Libraire-Éditeur, 1860, p. 380, Pl. XV, 2, 3, 4; България. Френска хроника (1841-1878). Кореспонденции и гравюри от „Илюстрасион“. Съставител Васил Василев. София, Книгоиздателска къща Труд, 1998, с. 20–63 (58); Асадуров, цит. съч., с. 292–293.
Ксавие Омер дьо Ел не посочва откъде е взел годината 1765 г., която е по-ранна от тази видяна от него, издълбана на каменен блок от основата на фара – 1182 по Хиджра (1768 г. по Християнското летоброене), и която (най-вероятно) е началната година на строителството.
2. BOA: Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi. CT.BH = Cevdet-Bahriye.
3. Yasemin Nemlioğlu Koca. Denizlerimizi Aydınlatanlar: Türkiye’de Fenerlerin Kuruluşu ve Gelişimi. // JEMS Journal of ETA Maritime Science, Volume 6, Issue 2, (2018), p. 103-117 (108-109); Mersin Deniz Ticareti, Ocak 2019, Yil 27, SAYI 320, S. 38-43 (40).
4. BOA. CT.BH. No:10989, H. 24 Muharrem 1181/M. 22 Haziran 1767.
5. BOA. CT.BH. No:10365, H. 7 Muharrem 1182/M. 24 Mayıs 1768.
6. BOA. CT.BH. No:9210, H. 7 Receb 1188/M. 13 Eylül 1774.
В запис от 13 септември 1774 г. е посочено, че зехтинът за осветление на фара при село Шайла (Шабла) не е достатъчен; трябва да бъде назначен още един пазач на фара. (BOA. CT.BH. No:9210, H. 7 Receb 1188/M. 13 Eylül 1774).
7. За Дамат Мелек Мехмед-паша виж: https://tr.wikipedia.org/wiki/Melek_Mehmed_Pa%C5%9Fa; https://islamansiklopedisi.org.tr/melek-mehmed-pasa; Haşim Karpuz. Sakız Adası’ndaki Kaptan-ı Derya Melek Mehmet Paşa Çeşmesi. Anadolu Araştırmaları, XVI, İstanbul, 2002, s. 321–335 (323–324); https://www.academia.edu/34111717/Sadrazam_Melek_Mehmed_Pa%C5%9Fa_Vak%C4%B1flar%C4%B1
8. Благодаря на доцент д-р Ясемин Немлиоглу Коча (Yrd. Doç. Dr. Yasemin Nemlioğlu Koca) от университета „Коджаели“, Измит (Kocaeli Üniversitesi, Izmit) за предоставените ми записи от регистрите на Османския архив в Истанбул.
