Консумацията на риба надхвърля 10 кг на глава от населението
Разбит е митът, че българинът не обича риба – над 70 000 тона риба и рибни продукти са пласирани на вътрешния пазар за година, което прави повече от 10 кг на глава от населението. Това показва статистическият анализ на БГ ФИШ, предоставен на Maritime.bg. Той е направен по данните за изминалата година, предоставени от ИАРА, НСИ, Агенцията по безопасност на храните и по собствена информация на асоциацията.
Анализът показва, че у нас производството на аквакултури надхвърля 15 000 тона, от риболов се осигуряват между 13 000 и 15 000 тона (все още не всичко от него излиза на светло), внесени са 50 000 тона риба и рибни продукти. В същото време са изнесени 10 000 тона или остават за вътрешният пазар 70 000 тона свежа, охладена, замразена и/или преработена риба; при 7- милионно население на страната се равнява средно по 10 кг на глава от населението. В получения сбор не влизат рибните салати и други продукти на основата на риба, няма как да се отчете и бракониерският улов.
Тази сметка силно се различава от статистическите данни, които ежегодно публикува НСИ, но тя е пределно ясна и никой не я оспорва. Така че оспорими остават само официално обявяваните 5-6 кг на глава от населението, заяви през Мaritime.bg шефът на БГ ФИШ, Йордан Господинов.
Впрочем тази констатация се потвърждава в Бюлетина на земеделското министерство на САЩ за пазара в България. В него се посочва, че годишната консумация е близо 10 кг риба на човек, в която влиза и домашно приготвената храна, и изядената в ресторантите (през 2006 год. е била 4 кг).
Една от причините за повишената консумация на риба и рибни продукти е увеличеното производство в сектора, от там и на предлагането на пазара, твърди експертът. Имало подсектори на рибарството, като производството на консерви, в които въпреки пандемията се отчита увеличение на продукцията и те няма да кандидатстват за финансова помощ от държавата. Оказало се, че много хора, изплашени от пандемията започнали да се запасяват с рибни консерви и продажбата им рязко скочила. Всички търговски вериги увеличили търговската площ за предлагане на свежа и охладена риба, което повишило предлагането й. Пък и есента се оказала златна за рибарите: дошли сезонните пасажи от проходните риби и мрежите с лефер, хамсия и други видове се пълнили продължително и обилно в дългата есен.
На щандовете и сега имало разнообразие на свежа риба. Изборът е голям, а и българинът увеличи своите покупателни възможности, пък и да не говорим, че се увеличи и неговата култура за консумацията на риба, която е много полезна за човешкия организъм- коментира експертът. После на щандовете имало риба и по 2 лева за килограм (цаца), имало и по 35 лева деликатесни видове, тоест имало и за бедни и за богати. Някои колкото и да превъзнасят миналото, но тогава в магазините се предлагаха два вида: скумрия и цаца. А сега само от морето на пазара има над 10 вида: сафрид, чернокоп, акула, хамсия, цаца, барбуна, калкан, лефер, черни, бели миди, рапани… Също и сладководни риби, от които преди се знаеше само шарана и то за празниците, а в момента постоянно се предлага и пастърва, бяла риба, толстолоб, сом, амур, , есетрови… Внасяме над 200 вида – всичко, което се произвежда по света. Продават се всички видове бели риби и филета от океана, харесвани са сините риби – риба тон, скумрия. Повиши се консумацията на скариди, октоподи и калмари, продават се сепии, а напоследък и стриди. Много се търсят ципура и лаврак, които са аквакултура от Гърция. Така че има ли добро предлагане резултатът е на лице.
Разбира се, имало още какво да се желае, за да догоним средната консумация на Европа, която по данни за 2019 година достига 25 кг средно човек (в Португалия- 55 кг, Испания – 46,2 кг, Литва – 44,7 кг, Франция – 34,4 кг, Швеция – 33,2 кг, като на тези пет страни се пада над една трета от общото потребление на риба в ЕС.). В случая важното е, че категорично може да се опровергае все още ширещото се твърдение, че българинът няма традиции в консумацията на риба. Пък и с темповете на увеличаващо се потребление на риба и рибни продукти у нас и ръст на доходите, не е далеко времето, когато се очаква да достигне и средноевропейското, категоричен е експертът.
