На 9 декември 1854 г. английската компания “R. S. Newall and Co” предлага на британското военно министерство да положи електрически телеграфен кабел между Варна и Балаклава (Крим). Предложението е прието на 12 декември. До 16 януари 1855 г. 400 английски мили медна жица е изолирана от “Gutta Percha Company” (London) и изпратена на “R. S. Newall and Co” в Гейтсхед (Gateshead) [1].
Телеграфния кабел [2] е положена по дъното на Черно море от нос Калиакра до манастира „Свети Георги“ при нос Фиолент край Балаклава.
От името на британското правителство ръководството по полагане на телеграфния кабел е поверено на капитан Чарлз Гип Робинсън (Charles Gepp Robinson) от Кралския флот (Royal Navy), агент на Адмиралтейството.
Параходът “Аргус“ (Argus), преустроен търговски кораб с тонаж 158 тона, с капитан Мартин Хамил (Martin Hammill), напуска Варненския залив на 31 март 1855 г. и същата вечер хвърля котва в залива при нос Калиакра. Придружаващите кораби – военната фрегата (Paddle-Wheel Steam Frigate) „Терибъл“ (H.M.S. Terrible), с капитан Джеймс Джонстън Макклеверти (James Johnstone McCleverty) [3] и хидрографския кораб (Paddle-Wheel Steam Sloop) “Спитфайър“ (H.M.S. Spitfire) с капитан Томас Абел Бримидж Спрат (Thomas Abel Brimage Spratt) [4] пристигат на следващия ден (1 април). На борда на „Аргус“ са Робърт Стърлинг Нюъл (Robert Stirling Newall), собственик на компанията, Чарлз Лидел (Charles Liddell), железопътен инженер, главен инженер на “R. S. Newall and Co.”, Хенри Удхаус (Henry Woodhouse), строителен инженер и Уилям Спенсър (William Spencer) и двамата старши служители в “R. S. Newall and Co.”, капитан Чарлз Гип Робинсън (Charles Gepp Robinson, Royal Navy), представител на британското правителство, капитан Франсис Дю Кейн (Francis Du Cane, Royal Engineers), отговорен за телеграфната станция във Варна, капитан Майкъл Антъни Шрапнел Бидълф (Michael Anthony Shrapnel Biddulph, Royal Artillery), отговорен за телеграфната станция в Крим. На борда на „Аргус“ са и 60 работници на “R. S. Newall and Co”. Във Варна на борда на „Терибъл“ са качени 20 турски войници, чиято задача била охраната на телеграфната станция на нос Калиакра, изградена от работниците на телеграфната компания между 1 и 10 април [5].
На 10 април 1855 г. в 10,30 часа параходът „Аргус“ започва полагането на кабела в Черно море. Той е воден от хидрографския параход „Спитфайър“. От съображения за сигурност на кабела е избран маршрут в по-плитки води (с дълбочина до 50 фатома)*. Двата кораба са охранявани от военния параход „Терибъл“. На 13 април в 6 часа сутринта корабите достигат до залива „Свети Георги“ при нос Фиолент. В 8,30 часа кабелът е прехвърлен на брега и оттам до манастира „Свети Георги“ [6]. „Аргус“ полага 274 английски мили кабел изолиран с гутаперча (gutta-percha) и 29 мили брониран с желязна тел [7].
На 19 април 1855 г. „Аргус“ полага по дъното на Черно море телеграфен кабел между нос Калиакра и Варна (30 морски мили). На 25 април 1855 г. телеграфната линия от Варна до Балаклава е завършена и започва своята работа [8]. С телеграфната линия правителствата в Париж и Лондон имат пряка връзка с техните армии в Крим.
От Варна през Шумен, Русчук, Букурещ и Виена до Париж и Лондон, съобщенията отнемали около пет часа, от които два часа за пренасянето на съобщенията с лодка през река Дунав.
Френските вестници препубликуват следната телеграма: “Варна, сряда 25 април. Телеграфната комуникация на Варна с Крим е завършена. Всичко е наред“ [9].
За полагането на кабела между нос Калиакра и манастира „Свети Георги“ край Балаклава вестник “Le Courrier du Gard” (Куриер дю Гар, Ним, Франция) пише:
„Подводният електрически телеграф от Балаклава до Варна е създаден и експлоатиран за първи път в деня на 24-ти. Следователно от днес, колкото и странни да са новините, щабът на съюзническите армии е само на няколко часа разстояние от Париж и Лондон.
На 26 април, в дванадесет и половина часа, в Министерството на войната в Лондон е получена телеграфна депеша от Балаклава, датираща от вечерта на 25-ти. Забавянето в предаването на съобщението беше свързано с това, че електрическите проводници между нос Калагрия (където проводникът потъва в Черно море) и Варна (разстояние от 20 мили) все още не са завършени, нито проводникът, който води от Балаклава до манастир Св. Георги; но когато телеграфът бъде донесен в централата, където човек вече тръгва за окопите, нощният дежурен ще обяви едновременно излизането на главнокомандващите, както на френското, така и на английското правителство.
Подводният електрически телеграф е свързан с кримския бряг на височината на манастира Свети Георги и с нос Калагрия, близо до Варна, на отсрещния бряг. Капитан Спрат от „Спитфайър“, беше този, който много умело ръководеше работите. Жицата, с дължина 377 английски мили, беше поставена на борда на „Аргус“, подпомагана от „Терибъл“. Капитан Спрат, на „Спитфайър“, наблюдаваше изпълнението. Корабите напуснаха нос Калагрия следобед на 10 април и пуснаха кабела до дълбочина 70 браси; те минаха Севастопол на 12-ти вечерта и занесоха електрическия кабел в манастира „Свети Георги“ сутринта на 13-ти. По този начин поставянето на 301 мили подводен кабел беше извършено без никакъв инцидент, въпреки че дължината на проводника беше 200 мили по-дълга от всеки друг съществуващ до сега.
Жицата от Калагрия до Варна (разстояние от 20 мили) ще бъде положена много скоро. Добавя се, че съобщенията от щаба на съюзниците ще стигнат до Париж или Лондон за четири часа“ [10].
Бележки:
1. Walter Peterson. The Queen’s Messenger: An Underwater Cable to Balaklava. // The War Correspondent: The Journal of The Crimean War Research Society, Volume 26, Number 1, April 2008, p. 33; https://atlantic-cable.com/Cables/1855Crimea/
2. Телеграфния кабел – 400 мили медна жица, изолирана с три пласта гутаперча (естествен каучук) е с дебелина около 1/3 от инча. 35 мили от кабела (от положените в двата края) са бронирани с желязна тел, останалите 365 мили са небронирани. Тежината на кабела e 100 тона, а цената 20 000 лири. На борда си параходът „Аргус“ носи и телеграфните апарати система Морз, произведени от “Siemens et Halske”, Berlin. (The Courier, Vol. XXIX, No. 2584, Hobart Town, Monday Afternoon, June 11, 1855, p. 2; Le Constitutionnel, journal politique, littéraire, universel. 40 année, N. 17, Mercredi 17 Janvier 1855, p. 2).
3. H.M.S. Terrible – Guns 21, Horse-power 800, Tons 1847, Men 300 (O’Byrne’s naval annual for 1855. London, Piper, Stephenson & Spence, 1855, p. 64).
4. H.M.S. Spitfire – Guns 5, Horse-power 140, Tons 432, Men 100. (O’Byrne’s naval annual for 1855. London, Piper, Stephenson & Spence, 1855, p. 67).
5. Journal des débats politiques et littéraires (Paris), Samedi, 28 avril 1855; Walter Peterson, op. cit. p. 34-35.
* 1 фатом = 1,8288 м.
6. The Illustrated London News, No. 742, Vol. XXVI, Saturday, May 12, 1855, p. 452.
7. Walter Peterson, op. cit., p. 37.
8. Ibidem, p. 37.
9. Le Pays: journal des volontés de la France (Paris), 7e Année, No. 115, Mercredi 25 Avril 1855; Le Moniteur universel: journal officiel de lʼEmpire Français, N. 118, Samedi 28 avril 1855, p. 4; La Presse (Paris), 19 année, Samedi 28 avril 1855; Le Constitutionnel, journal politique, littéraire, universel. 40 année, N. 118, Samedi 28 avril 1855; Mémorial de la Loire et de la Haute-Loire, 11e Année, No. 1071, Lundi 30 avril et Mardi 1-er Mai 1855, p. 2.
На 5 декември 1855 г. силна буря в Черно море прекъсва телеграфния кабел, а с това и телеграфната връзка с Варна.
10. Le Courrier du Gard: Journal Politique, Administratif, Littéraire, Commercial et dʼAnnonces. No. 52, Année XXV, Mardi 1-er mai 1855.