
В началото на ХХ век военната индустрия вече усвоява новият тип кораби – подводниците, а флотовете по света ги внедряват един след друг. Оферти от големи производители идват и в България, а капитан-лейтенант Рашко Серафимов става първият български офицер, обучен за подводничар.
В самото навечерие на Първата световна война, през 1914 г. Щабът на флота приема проект за морска отбрана, който предвижда и доставка на подводници. Проектът се реализира, макар и в по-малки мащаби, през 1916 г.
Началото на подводното плаване в България е поставено с приемането от нашия флот на базираната във Варна германска подводница УБ-I-8.
Церемонията по вдигането на българския военноморски флаг става на 25 май 1916 г., в пристанището на двореца Евксиноград.
За командир на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров.
Така по време на Първата световна война, България става една от малкото страни в света, притежаваща свой подводен флот. Договорена е доставката и на втора подводница, която не се реализира, тъй като предвидената за българския флот УБ-I-7 през октомври 1916 г. не се завръща от боен поход като загива заедно с целия екипаж.
Първата подводница в състава на българските ВМС е произведена в Германия, от серията UB-I. Тя принадлежи към типа малки крайбрежни подводни лодки, според означенията в германския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определян и като Подводник № 18.
Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; широчина 3.15 м; газене 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възла, под вода – 5.3 възла. Район на плаване – 1650 морски мили при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата – 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души.
По време на кратката ѝ служба в българския флот максималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м.
По време на Първата световна война UB – 18 извършва походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада, на юг. През октомври 1916 г. извършва торпедна атака срещу руски контраминоносец тип „Лейтенант Баранов”, обстрелващ български брегови позиции.
След края на войната за победена България притежаването на подводници е забранено и UB-18 е отведена от съглашенските власти.