Океанолозите: Без системен мониторинг няма как да спрем засилената ерозия на морския бряг

Целта е да се вземат навременни иновативни мерки за съхраняване на природните красоти на нашето крайбрежие, твърди доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология към БАН

Доц. Николай Вълчев

Засилващата се ерозия на морските ни брегове прави изключително важно провеждането на системен мониторинг на тяхното състояние, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология към БАН. Неговото мнение е, че системните наблюдения би трябвало да обхващат проследяване на ерозионните, абразионните и свлачищните процеси по крайбрежието (за свлачищата отговаря ДП „Геозащита“ към МРРБ). Целта е да се вземат навременни мерки за съхраняването на природните му красоти – твърди директорът на ИО. По неговите думи в тази насока все по-често срещат разбиране и имат общи теми за разговор с различните заинтересoвани страни, като бизнес сдруженията, концесионерите, които са поели да управляват част от пясъчните плажове. Имало и писмо от Министерството на туризма с покана за общи разговори по тази тема. Така че предстои търсенето на ефективни решения за осъвременяване на подхода за брегова защита на българското черноморско крайбрежие. 

Идеята е познатите инженерни методи, които не би трябвало да бъдат отхвърляни, да се съчетаят с различните съвременни екологосъобразни (зелени) решения и използването на тъй наречените меки мерки, обясни доц. Вълчев. – Те обхващат различни начини на използване на седиментите (например подводни валове), полетата от морски треви и макроводорасли и др., и свързаното с това увеличаване на биоразнообразието, намаляване на ерозията и уязвимостта от заливане при силни морски бури, усвояването на „синия въглерод“, които са тъй нар. екосистемни услуги. Това е в унисон със „Зелената сделка“ на Европейската комисия, в която са предвидени развитието на природосъобразни иновативни решения за намаляване въглеродните емисии, съчетани със защита на брега.

В тази насока трябва да се обединят усилията на държавните институции, местните власти / бреговите мениджъри, хидротехническите инженери, концесионерите на плажовете, гражданските организации, ангажирани с опазване на черноморското ни крайбрежие, както и научните институции, които да дадат научно обосновани решения – подчерта доц. Вълчев. Той не се ангажира с точни числа за мащабите на абразията и ерозията, които поглъщат части от бреговата ивица, тъй като липсва обобщена картина за нейното състояние именно поради липсата на точно такъв мониторинг.

Учените от Института по океанология наблюдавали отделни участъци и имали представа за процесите, които се развиват там, но не и като цяло по българското крайбрежие. И това щяло да бъде посоката: да бъдат определени най-уязвимите участъци и колко изяжда морето от тях.

От там – какви мерки са подходящи за всеки от тези участъци, дали вече предприетите брегозащитни мероприятия изпълняват ролята си или трябват нови мерки, къде има смисъл да се поддържат вече съществуващите съоръжения и къде би трябвало да се търсят по-ефективни решения.

Припомняме, че научен екип от Институт по океанология – БАН, под ръководството на доц. Вълчев успя пилотно да разработи система за ранно предупреждаване от щормове за Варненския централен плаж и пристанищния вълнолом, както и за участък от плажа на Шкорпиловци. За отбелязване е, че тя е способна не само да прогнозира близкото настъпване на опасни бури и свързания с това риск за бреговата среда, но и да третира проблема за възможните мерки, които трябва да бъдат предприети, както и оценка на тяхната ефективност. В случая най-общо става дума за инструменти, които могат да прогнозират опасните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Един от тях е системата за ранно предупреждаване от щормове.

Система за ранно предупреждаване е и една от мерките, която се препоръчва в Плана за управление на заплахата и риска от наводнения – каза още доц. Вълчев. В момента картите на риска и плановете за намаляване на последствията от наводненията са в период на обновяване в рамките на проект, финансиран от Световната банка, в който са ангажирани МОСВ и Басейнова дирекция за Черноморския регион.

Над 20 дка от територията на страната „изяжда“ морето всяка година и хапките му са най-големи по Северното Черноморие, където е черноземът на Добруджа, алармираха още преди години варненски океанолози от направени от тях само частични наблюдения

Вижте още:

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент