Целта е да се вземат навременни иновативни мерки за съхраняване на природните красоти на нашето крайбрежие, твърди доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология към БАН
Засилващата се ерозия на морските ни брегове прави изключително важно провеждането на системен мониторинг на тяхното състояние, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Николай Вълчев, директор на Института по океанология към БАН. Неговото мнение е, че системните наблюдения би трябвало да обхващат проследяване на ерозионните, абразионните и свлачищните процеси по крайбрежието (за свлачищата отговаря ДП „Геозащита“ към МРРБ). Целта е да се вземат навременни мерки за съхраняването на природните му красоти – твърди директорът на ИО. По неговите думи в тази насока все по-често срещат разбиране и имат общи теми за разговор с различните заинтересoвани страни, като бизнес сдруженията, концесионерите, които са поели да управляват част от пясъчните плажове. Имало и писмо от Министерството на туризма с покана за общи разговори по тази тема. Така че предстои търсенето на ефективни решения за осъвременяване на подхода за брегова защита на българското черноморско крайбрежие.
Идеята е познатите инженерни методи, които не би трябвало да бъдат отхвърляни, да се съчетаят с различните съвременни екологосъобразни (зелени) решения и използването на тъй наречените меки мерки, обясни доц. Вълчев. – Те обхващат различни начини на използване на седиментите (например подводни валове), полетата от морски треви и макроводорасли и др., и свързаното с това увеличаване на биоразнообразието, намаляване на ерозията и уязвимостта от заливане при силни морски бури, усвояването на „синия въглерод“, които са тъй нар. екосистемни услуги. Това е в унисон със „Зелената сделка“ на Европейската комисия, в която са предвидени развитието на природосъобразни иновативни решения за намаляване въглеродните емисии, съчетани със защита на брега.
В тази насока трябва да се обединят усилията на държавните институции, местните власти / бреговите мениджъри, хидротехническите инженери, концесионерите на плажовете, гражданските организации, ангажирани с опазване на черноморското ни крайбрежие, както и научните институции, които да дадат научно обосновани решения – подчерта доц. Вълчев. Той не се ангажира с точни числа за мащабите на абразията и ерозията, които поглъщат части от бреговата ивица, тъй като липсва обобщена картина за нейното състояние именно поради липсата на точно такъв мониторинг.
Учените от Института по океанология наблюдавали отделни участъци и имали представа за процесите, които се развиват там, но не и като цяло по българското крайбрежие. И това щяло да бъде посоката: да бъдат определени най-уязвимите участъци и колко изяжда морето от тях.
От там – какви мерки са подходящи за всеки от тези участъци, дали вече предприетите брегозащитни мероприятия изпълняват ролята си или трябват нови мерки, къде има смисъл да се поддържат вече съществуващите съоръжения и къде би трябвало да се търсят по-ефективни решения.
Припомняме, че научен екип от Институт по океанология – БАН, под ръководството на доц. Вълчев успя пилотно да разработи система за ранно предупреждаване от щормове за Варненския централен плаж и пристанищния вълнолом, както и за участък от плажа на Шкорпиловци. За отбелязване е, че тя е способна не само да прогнозира близкото настъпване на опасни бури и свързания с това риск за бреговата среда, но и да третира проблема за възможните мерки, които трябва да бъдат предприети, както и оценка на тяхната ефективност. В случая най-общо става дума за инструменти, които могат да прогнозират опасните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Един от тях е системата за ранно предупреждаване от щормове.
Система за ранно предупреждаване е и една от мерките, която се препоръчва в Плана за управление на заплахата и риска от наводнения – каза още доц. Вълчев. В момента картите на риска и плановете за намаляване на последствията от наводненията са в период на обновяване в рамките на проект, финансиран от Световната банка, в който са ангажирани МОСВ и Басейнова дирекция за Черноморския регион.
Над 20 дка от територията на страната „изяжда“ морето всяка година и хапките му са най-големи по Северното Черноморие, където е черноземът на Добруджа, алармираха още преди години варненски океанолози от направени от тях само частични наблюдения
Вижте още:
