Фар Шабла в пътеписа на Йон Йонеску де ла Брад от 1850 година

През 1850 г., по нареждане на султан Абдул Меджид (1839-1861), молдавския (румънския) агроном, икономист и писател Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu de la Brad, 1818-1891), прави земеделска екскурзия в Добруджа. Пътеписът му е публикуван на френски език в Константинопол (Истанбул) през 1850 г.* 

Phare de Schebler, 9 octobre 1846 – Jules Laurens. Рисунката на фар Шабла се съхранява в колекциите на Висшето национално училище по изящни изкуства в Париж (L’École nationale supérieure des beaux-arts, Paris).

В него Йон Йонеску де ла Брад предлага богата информация за земеделието и селското стопанство, за живота и реалностите в Добруджа.

Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu de la Brad, 1818-1891)

В пътеписа пише и за фар Шабла:

„Фарът

Между Каварна и Мангалия, близо до село Шабла, на 2 часа път от последното, на брега на морето се намира един фар. От загубата на Крим този фар не функционира. 

Много кораби потъват на това място. 

За премахване на опасността, турците построяват този фар, който осветлява 20 левги навътре в морето. 

Днес му липсват само стълби и връх, в който се поставят лампите. Фарът може да бъде ремонтиран само с 5 – 6000 пиастри, като трябва само да се отпуснат необходимите средства за осветление, което е в интерес на черноморските мореплаватели и на търговията не само на Турция, но и на всички останали страни“**.


* Excursion agricole dans la plaine de la Dobrodja par J. Jonesco, ancien élève de Roville. Constantinople, Imprimerie du Journal de Constantinople, 1850. На румънски език пътеписът е публикуван в  “Analele Dobrogei” (Аналите на Добруджа) през 1922 г. (Excursiune agricolă în Dobrogea făcută de Ion Ionescu de la Brad în anul 1850 trad. de F. Mihailescu. // Analele Dobrogei, 1922, Anul III, No. 1). 

** Excursiune agricolă în Dobrogea făcută de Ion Ionescu de la Brad în anul 1850 trad. de F. Mihailescu. // Analele Dobrogei, 1922, Anul III, No. 1, p. 123.

Последни новини

Последни новини

Доц. Виолин Райков: Засилва се миграцията на средиземноморски видове по нашето крайбрежие

Динамиката на морското биоразнообразие, която непрекъснато се засилва с климатичните промени, определи темата на нашия разговор с доц., д-р Виолин Райков от Института по

Гвоздейков: Българските морски пристанища могат да се превърнат в портали, концентриращи значителна част от търговските потоци през региона

Осигуряването на бърза и ефективна свързаност между Азия и Европа през българските пристанища е сред приоритетите на правителството. Това заяви министърът на транспорта и