Давайки примери от международната практика, първият капитан на единствения български учебно-ветроходен кораб “Калиакра”, кап. Тома Томов, предлага крайморските общини или морските училища да поемат стопанисването на баркентината.
Кап. Томов е първият капитан на учебния ветроходен кораб. Поема го още от строежа му в корабостроителницата в Гдиня, Полша (спуснат е на вода през януари 1984 год.). Под негово командване „Калиакра” завоюва първите си големи награди на международни регати. Кап. Томов е член на STI (Sail Training International), председател на организационните комитети на Варна за Tall Ships регатите 2010, 2014 и 2016, председател на Фондация „Кор Кароли”, която е и организатор на едноименната регата.
Всички виждаме какво става с „Калиакра“, стои вече няколко години, само местят кораба от едно място на друго, сега отново е в стария канал до бившата „Родопа“ на кея на учебния полигон на БМКЦ – сподели тревогата си кап. Томов пред Maritime.bg. – Срокът на регистровите му документите отдавна е изтекъл, на борда е останало ядро от екипажа – двама-трима човека. Те крепят кораба, за да бъде все още в сравнително добро състояние: със задължителните периодични проверки на механизмите, текуща поддръжка, припалване на корабния двигател, на генераторите, зимна поддръжка, за да не замръзнат тръбите по магистралите… Ако и тези хора изчезнат бъдете сигурни, че корабът ще замине само за няколко месеца!
Пандемията парализира света, блокира цели индустрии. Блокира и спортните събития – големите състезание, включително Олимпиадата бяха отложени през миналата година. Беше засегната дейността и на всички аналогични на „Калиакра“ учебни кораби по света, но постепенно техните собственици се ориентираха, съобразиха програмите и рейсовете си със изискванията и те отново тръгнаха. Традиционните Тол шип регати, които се провеждат ежегодно в Северно море, Балтика и Средиземноморието бяха отложени през миналата година, тази година също се отлагат. Причината не са само екипажите на корабите, но най-вече масовото струпване на хора в пристанищата домакини. Но повечето кораби намериха начини как да предпазят практикантите си на борда, как да ограничат максимално разпространението на епидемията, при какви условия да посещават пристанища и вече плават. Така че не можем да кажем: пандемичната обстановка е причина за неизползването на кораба по предназначение – подчерта кап. Томов.
Всъщност кризата започна много по-рано, още от 2010 година – като изключим Tall Ships регатите 2014 и 2016 (всяка трае по около 30 дни) в Черно море, учебният ветроходен кораб не е плавал с практиканти. В същото време, обаче как “Мирча” (Румъния) плава, как плават руските, полските, немските, холандските, скандинавските и ред други ветроходи?!…
Ние бяхме първата източноевропейска страна, която поръча и вдигна флага на нов учебен ветроход. За десетина години корабът си извоюва име и авторитет с множество участия в международни събития, удържа престижни победи и беше наричан неофициалния посланик на България. Скоро след промените имаше един “швартови” период от две-три години, но след това отново тръгна с практиканти. Докато не дойде 2011 година и плановете за плаванията бяха зачеркнати от Министерство на транспорта и информационните технологии. Защо? Защото тази дейност не носела печалба! Бих запитал, колко специалисти в корабоплаването и в подготовката на морските кадри има в министерството по това време и ако има някой, дали би си позволил да изрече такава нелепост – коментира кап. Томов.
Вярно, за да тръгне отново „Калиакра“ трябват средства, трябва екипаж, което не може да стане, ей така, за месец – два. Но е грехота да се разсъждава по този начин, с оправданията за липса на средства – продължи кап. Томов. По неговите думи, за да се обиграе екипажа му трябват поне 7 – 8 месеца плаване под ветрилата на баркентината, макар и само в Черно или Егейско море. А има ли подготвен и надежден екипаж, осигурено ли е добро техническо състояние на кораба, има ли усвоени от екипажа програми за обучение, „Калиакра“ може да продължи да плава. Иначе корабът ще стои на кея и ще се скапва докато загине.
Какво може да се направи? Според кап. Томов, първо трябва да се огледаме какво правят другите и да почерпим от техния опит за схемите на издръжката.
И посочи тези, от които сме взаимствали опит през първите години на учебното ни ветроходство: поляци и руснаци. Ето, полските ветроходи се съобразяват с пандемията и плават, строят се и нови. Руските ветроходи – с пет големи, най-големите (скоро отбелязаха 100- годишнината на “Седов”) и множество по-малки, не спират да плават. Нидерландия, която има най-големия флот от такива кораби, които са частни, собственост на различни организации или общински. Да, общински – широко разпространена форма в Скандинавия, Западна Европа и Щатите. Държавните обикновено са собственост на учебни заведения или на ВМС и се поддържат от бюджета. На Германия, скандинавските страни, за САЩ да не говорим, нямат брой – всички работят. А нашият стои; ползваха го само за сватби, кръщенета и фирмени партита.
Интересът към плаване на младежи под ветрилата и живот на борда на голям ветроход в последните 20-на години непрекъснато расте. Строят се нови ветроходи. И както вече споменахме, всички работят в момента – с поставени срокове, пандемични мерки и прецизирани райони на плаване. А нашият кораб продължава да бездейства, защото никой не поема инициатива за съживяването му – възмущава се кап. Томов.
В случая той изобщо не обвинява собственика на баркентината, БМКЦ, който няма възможност да отделя такива средства, дори за ремонт и привеждане в готовност за експлоатация на „Калиакра“, а камо ли за по-нататъшна подготовка и обучение на наши практиканти или излизане на пазара за чужди. А на практика всичко е оставено в неговите ръце и плещи.
Тук само ще вмъкна, че БМКЦ е държавно дружество и се управлява от Министерството на транспорта и съобщенията.
Всеизвестна истина е, че учебните ветроходи като „Калиакра“ са най-добрите за учебни плавания, за възпитаване на моряшкото в младите хора. Такива кораби поддържат всички морски държави, които подготвят кадри за своя търговски и военен флот.
Доказано е, че на тях се учи азбуката на мореплаването: приучване към корабен ред и режим на работа, субординация и отговорности на екипажа, работа и взаимоотношения в колектив, дисциплина и самодисциплина, преодоляване на стресов праг, екстремни ситуации, височинни работи, физическо натоварване, пряк контакт с морето, работа с ветрилата, самооценка на възможностите, лидерски изяви и ред други добродетели, които да влияят положително върху формирането на характера на младите. Това е азбуката, която първо трябва да научи всеки бъдещ професионалист, да преосмисли в себе си дали става или не става за моряк. Тук говорим за бъдещите търговски и военни моряци, но има голямо търсене и от страна на родители, на работодатели, на университети, общини, които целенасочено изпращат свои възпитаници, служители или подрастващи младежи на такава практика на ветроход – добави дългогодишният капитан на „Калиакра“.
Кап. Томов е твърдо убеден, че съдбата на „Калиакра“ е в ръцете на три ведомства: Министерството на транспорта, като собственик, Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Имаме две морски гимназии във Варна и Бургас, ВВМУ, ТУ – Варна, които пряко са ангажирани с подготовката на бъдещите морски кадри. Да не пропускаме и общините – едноседмично плаване с кораба по нашето крайбрежие оставя незаличими следи у всеки подрастващ младеж, отклонява го от негативни влияния и може да формира професионалната му ориентация в бъдеще. Крайморските общини са най-заинтересувани за морското възпитание на подрастващите поколения.
Защо това не се получава? Или става дума за липсващата морска стратегия? Не е ли крайно време да се даде възможност на общината да решава сама как да подготвя своите подрастващи предвид даденостите на района и типичния поминък? Кой познава по-добре това – този, чиито деца растат тук или някой друг на петстотин километра? Защо не се допуска диалог по тези важни въпроси за нашите съграждани, а и от останалите крайморски общини?
Всички тези въпроси не намерят ли скоро отговор, ясно е какво очаква единственият български ветроход, обучил няколко хиляди практиканти и прославил страната ни на не една престижна регата по света. Има ли разбиране, диалог и желание за успех всичко може да се промени, категоричен е кап. Томов.
