Сред морячеството има имена, които още приживе са станали легенди. Жалко, че ги няма да говорят! А времето избледнява спомените за тях. И ако още се помнят, това са повече приказки на маса. Едно от тези имена е капитан Веселин Георгиев – Фоса, син на известния в миналото на Българското параходно дружество кап. Антон Георгиев – Брадата.
Почти няма моряк от по-възрастното поколение, който да не е чувал това име, но сега рече ли да си го спомни, обикновено ще спре до ширещите се пикантни случки за неговото увлечение по чашката. „Това, което се говори за него, идва от старите моряци, които наблягаха на лакардиите, за да убият времето от многото стоене по пристанищата. На Фоса само видът и леко гъгнещия глас оставяха впечатление, че много обича да пие. Иначе изключително интелигентен и в приказките си беше откровено прям, не случайно толкова го одумваха.”- каза ми преди време един от доайените на морячеството, кап. Неделчо Карабаджаков.
Сам да прочетеш некролога си, разлепен из улиците на Варна. „Мама му стара, прибирам се вкъщи и виждам некролог с имената на загиналите при взрива на „Мария Луиза”, моето име трето по ред. На 10 места из града имаше такива некролози и на всеки писах: „Жив съм!” – това пък беше споделил покойният вече кап. Васил Вълчанов, съвипусник на Фоса и също легенда сред българското морячество (за съжаление и още няколко от цитираните по долу моряци също вече не са сред живите).
На читателите да припомня, че случаят с некролога на Фоса е свързан с един от най-големите саможертвени подвизи в морската ни история. Съвсем наскоро в публичното пространство беше припомнено за навършените точно 80 години от гибелта на българския параход “Княгиня Мария Луиза”, натоварен с близо 6000 тона боеприпаси и тенекии с авиобензин и част от екипажа му с капитан Иван Томов, жертвали се за да спасят от взривяване гръцкото пристанище Пирея. Малко преди това Maritime.bg информира за възстановяването на възпоменателната плоча на кап. Иван Томов в началото на едноименната улица и публикува моряшката история, която сподели неговият внук кап. Валентин Златаров, пристигнал от София по този случай (виж – Кап. Валентин Златаров: Магията на морето владее и най-сухото място).
Пожарът на ”Мария Луиза” бил диверсия най-вероятно на български и гръцки антифашисти, тъй като товарът на кораба бил предназначен за германския окупатор. В 0630 часа на 30 май 1941 г. дежурният моряк забелязва гъст черен дим от трюма. Екипажът прави опит да загаси пожара с вода, включват се и гръцки пожарникари, но не успяват да го овладеят. Остават броени минути до взрива. Тогава кап. Томов освобождава редовите моряци, остават само той, командният състав (втори капитан е Веселин Георгиев- Фоса) и машинистите. Насочват кораба към открито море и малко преди да напусне акваторията на пристанището той се възпламенява. По-късно се оказва, че по някакво чудо Фоса се е спасил. Преди корабът да потъне той успява със счупен крак да се прехвърли през борда и да доплува до един италиански кораб. Седмина българи губят живота си, за да спасят Пирея, но подвигът им е бил премълчаван и оспорван в продължение на половин век (на гръцкото пристанище и до днес няма паметен знак за саможертвата). Причината – товарът на „Мария Луиза“ бил за немската армия – окупатор.
„Познавам много добре Фоса, познавам и жена му, кака Райна, до скоро беше жива. Той беше легенда. Легенда, която започва с участието му в спасяването на Пирея.
Той не обичаше да споделя за този случай.
Само ще подхвърли – говореше с афоризми, как прибирайки се във Варна, прочел некролога и си казал – ще го взема със себе си, за да кандидатствам с него в БМФ.
На некролога пишело, че бил много хубав човек и моряк.”
– кап. Александър Първанов
„Макар, че повечето истории с него са свързани с пиенето, никой не го е виждал пиян и беше капитан, който много добре си разбира от работата. Има такъв случай с него – продължава кап. Проданов. Веднъж засяда с кораб „Смарагд” някъде към испанския бряг. Трябва да е било около Финистер. Мъгла, радарът не работи, компасът също излязъл от строя и течението доста ги е отнесло. Рано сутринта излизат между две скали и засядат върху подводна плоча. Много не се усетило, но не минали и 5 минути неколцина от екипажа се появили на палубата с куфари в ръка – вътре била марфата, готови да напуснат. Фоса се разпсувал: „Не, това не са моряци! Да не сме на някоя гара?” След това се обърнал към дежурния помощник и казал, че си ляга да спи, да го събудел след 4 часа. На кораба паниката растяла. Събрали се пред кабината на старшия помощник: ”Този човек какво чака, да се издавим ли?” И оня накрая се решил да изпрати радиограма до Параходството: ”Корабът заседна. Капитанът легна да спи. Чакаме вашите нареждания.” И докато чакали отговора, минали 4 часа, събудили Фоса и още със ставането си той заповядал: „По места за маневра!” Качил се на мостика, дал заден ход и се измъкнали невредими. Той знаел, че когато заседнали имало отлив, а след четири часа ще дойде прилива…
Не го обичаха помполитите. Корабът още не се върнал във Варна, а доносите вече пристигали. Имаше един началник на навигационния отдел на БМФ, който веднага поиска капитански съвет – не можело корабът да заседне, а капитанът да спи в това време. А Фосът, като професионалист изчислил, че няма какво да мъчи двигателя, за да снеме кораба от засядане и да повреди корпуса му, след като скоро идва прилив.
Такова спокойствие и самообладание в човека, който е единствен оцелял от взрива на „Мария Луиза”!…
Помня, до същия този началник имаше и друг донос, че като карал в Азовско море Фосът не избирал, където е минал предния кораб, ами отбивал встрани по леда. Какво да обяснява на чиновник? Ами, ако мине по дирята на друг кораб, това означава в корпуса да се блъскат начупените големи ледени блокове, които могат да предизвикат пробойна. Глупаво е след като неговият корабът също има ледови клас и като минава по гладкия лед, направо го реже и отхвърля настрани.”
„Да кажа за Фоса. Излизат от Дарданелите. Тъмно като в рог. И помполитът разтревожен: ”Ей, в това тъмнило сега къде ще ходим?” Фосът отвръща: „Да, бе, не се сетили да сложат една светеща табела за Пирея, една за Латакия, ами да стоим в тъмното и да се чудим, какво да правим.”
– кап. Сашо Андреев
„Имах щастието да бъда за 6 месеца старши-помощник на Фоса на кораб „Верила”. Не мога да си изкривя душата, обичаше да си пийва и го разбирах – не е лесно да оцелее по чудо и после да видиш некролога си вкъщи, но той беше изключително ерудирана личност. Не можеш да си представиш, колко беше ерудиран! Няма да забравя беседите с него нощно време, когато си пийне малко и по някое време, към 4 часа сутринта, застанем на крилото на мостика и той започва да ми говори за звездите. Беше истинска екциклопедия. Само като погледне нагоре през нощта и веднага ще определи дали рулевия държи верния курс. От звездите минаваме на общочовешки теми, за изкуството. Неизчерпаем извор на информация и познания. И никой не споменава за това. Абсолютно никой.
Ходеше все по сопите, дето има една приказка. Защото беше много непокорен, вироглав. Но нямаха за какво да се хванат, защото беше добър професионалист и никой не вярваше, че колкото и да е пил, той не е в състояние всеки момент да приложи знанията и опита си. На младини е бил още по-вироглав и защитавал екипажа си, макар че комендантът (капитанът) трябвало да е човек на собственика на Параходството, а не да взема страната на моряците си.”
– кап. Румен Търев
„Помня пристигаме в Бургас с кораб „Вежен” натоварен със „стратегически” товар – резервни части за някакъв закъсал завод у нас. Хвърляме котва в залива, защото няма свободно кейово място. Обясняват от пристанището, че пред нас има доста други кораба и се налага да чакаме 10 дни. Фосът отвръща: „Окей! Таман човек спокойно да пийне едно винце”. От завода, обаче чакат резервните части, гонят план и започват да притискат Параходството. От там пращат радиограма: „Др. капитан, борете се за срочно влизане в порта!” Радистът я поднася на Фоса, който невъзмутимо слага листа на бюрото си и му нарежда: „Донеси бланка да отговоря!” След малко поема листа и написва: ”Аз не съм борец. Пратете Лютви Ахмедов.”
– главен механик Ангел Анегностиев
„Голям колорит! Качвам се кораба, на който преди това капитан е бил Фоса. Слушам поредната още съвсем прясна приказка за него, която после стана прословута сред моряците. Имало една хубавичка камериарка, върти опашка и помполитът, като човек облечен във власт, сметнал, че лесно ще му даде. Тя, обаче му отказала: „На когото си искам – на него ще дам!” Оня за отмъщение започнал да разправя из кораба, че била курва. Камериерката, разплакана отива при Фоса и вика: „Др. капитан, тук всички ми се смеят и еди кой си казва, че съм курва!”. Той я гледа, гледа и казва: „Е, хубаво, моето момиче, на мен като ми викат, че съм пияница, ама вярно ли е?”
– кап. Димитър Самсаров
„Навремето директорът на БМФ кап. Йонков беше издал заповед пиян моряк да не се качва на борда. Обаче легендарният Фоса, след като акостирал на пристанището се почерпил, тръгнал да слиза по трапа и долу го среща кап. Атанас Йонков: „ Забранил съм пияни моряци да се качват на кораба!”. А Фоса:” Др. директор, аз не се качвам, аз слизам.”
кап. Николай Николов – Найк
„Тръгвахме през зимата от Новоросийск за Варна. Нещо се бях разсеял и чак преди маневрата се сетих да пусна жирокомпаса. А му трябваха поне няколко часа, за да влезе в меридиана. Непростима грешка, която капитан Фоса прие спокойно: „Хайде, момче горе на мостика и от там по преговорната тръба ще казваш курсовете. Наистина нямаше друг изход, защото осветлението на магнитния компас, която е на летния мостик не работеше и отдолу не се виждаше. Така, докато заработи жирокомпасът, непрекъснато до прегракване виках на кърмчията: ”Пет вляво, още пет, десет вдясно…” Целият станах на шушулка. После, когато слязох долу Фоса ме поглежда жаловито: „Е, момче, акъл – море. Вече няма да забравяш жирото.”
– кап. Асен Дремджиев
„Всеки капитан сам се изгражда като индивидуалност и още с първото си стъпване на мостика започва да пише своята автобиография. Не можеш да говориш общо за капитаните, а казваш- еди който си капитан. Ето, като кажем Фоса, знаеш, че е това е Фоса. Когато започнах работа в БМФ бях чувал за всичките му лафове, които се разправяха сред моряците. Даже имаше една папка,в която ги събираха. За мое съжаление го видях и се запознах с него на смъртта му. От ръководството никой не пожела да произнесе слово на погребението му и се наложи аз да го направя. Когато седнах да го пиша, взех досието му и започнах да ровя в него. Възмутих се. По оплюван човек в досието му не съм виждал. Не беше член на БКП и имаше проблеми с властта, но кап. Йонков си уважаваше капитаните и не даваше да се пипат. Не можах да намеря хубава приказва за Фоса и написах словото си от това, което другите говореха за него, като легенда. След като го четох на погребението, на тръгване жена му леля Райна дойде разплака и ми каза: ”Досега не съм чувала такива хубави работи за моя мъж, направо ми стоплихте сърцето!”. Представих си, в този момент Фосът, какво би казал с обичайните си оригинални сентенции, натрупани от преживяното на „Мария Луиза”: „Е, върви ми на некролози да се пишат хубави думи за мен!”
– кап. Борислав Борисов
