Колективната награда „Питагор“, която ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ получи на 24 май, е за успешен трансфер на научни резултати в полза на обществото и на индустрията. Екипът ни, удостоен с високото отличие, обхваща 32-а колеги преподаватели, изследователи от Морско училище, които благодарение на своята креативност, ентусиазъм, усилия, успяха през последните 3-4 години да създадат отделните елементи на уникална комплексна научно изследователска и образователна инфраструктура, даваща възможност за решаването на много широк спектър от задачи, заяви пред Мaritime.bg началникът на ВВМУ флотилен адмирал, проф. д.в.н. Боян Медникаров.
На първо място това са научно изследователски задачи в интерес на ВМС, на страната, на морската сигурност и безопасност, като фокусът на нашето внимание тук се свързва със събирането на широк спектър от данни за морската среда, за морето и крайбрежието – обясни проф. Медникаров.
„Това са данни, които ще позволят да се изгради комплексна представа за процесите в морето и по крайбрежието. И тази многоаспектна картина да бъде използвана за различни цели: на морската сигурност, за защитата на хората, на материалните активи, за защитата на различни елементи на националната инфраструктура, на критичната инфраструктура на държавата, свързана с морето. Също така – защитата на различни производствени дейности, като морски транспорт, добив на живи, минерални и други ресурси от морето. И не на последно място, оказване на тъй нар. критични услуги в морските пространства, под които разбираме търсенето и спасяването в морето, борбата с неговото замърсяване и т.н.“, подчерта още той.
Нашият научен интерес в голяма степен е фокусиран върху конкретните предизвикателства през България. Тук не става дума за изследвания по принцип, а за наука, непосредствено свързана с практиката – коментира проф. Медникаров. По неговите думи едно конкретно предизвикателство е добиването на енергийни ресурси от морето в отдадените на концесии блокове на север „Хан Аспарух“ и „Хан Кубрат /Силистар“ по южното ни крайбрежие. На тези блокове по принцип работят световни лидери на изследванията в морето: Тотал, Дъч Шел, ОМВ, Репсол. Изследванията им неминуемо ще доведат до някакви резултати, макар че в момента не се говори като цяло за тях. Причината е, че през последните години в контекста на понижаващите се цени на въглеводородите като целенасочена политика на редица държави за тяхното потискане, добиването им в морето не е конкурентноспособно в сравнение с това на сушата, което рефлектира върху подобни проекти. Но безспорен е фактът, че капацитета на находищата на морското дъно е много по-голям от разкритите на сушата. Ето, Турция декларира за открити нови находища в Черно море. Известни са изследванията в находище „Афродита“, Кипър, Израел, за проблемите с Турция по повод нейните претенции към ресурсите в находищата над тъй нар. Севернокипърска република. Всичко това ни показва, че този тип изследвания имат бъдеще и в някакъв момент те ще се реализират.
Проф. Медникаров смята, че първоначалните данни на компаниите, които работят в нашите блокове са също положителни. И в един момент щели сме да бъдем изправени пред сериозните предизвикателства как да усвояваме тези ресурси, как да развиваме тази индустрия. Нещо, което от една страна е позитивно, но друга е свързано със защитата на брега от евентуално замърсяване.
Именно в този контекст Морско училище през 2015 – 2016 г. започна да създава Център за интегрирано управление на морските пространства на България и неговото откриване стана на най-високо равнище. Той е посещаван от различни чуждестранни делегации, включително от президента Макрон – допълни проф. Медникаров.- Центърът е обект на особен интерес от ръководители на различни институции, организации, командири от военноморските сили на различни държави и други. И сега този център наистина ни позволява да правим комплексен мониторинг, осигурява процеса на вземане на решения в широк спектър от операции, свързани със защитата на морската сигурност и изобщо на страната. Ето, това е един пример за създаване на такава инфраструктура, което е абсолютно актуално, както за индустрията, така и за българската държава- подчерта началникът на ВВМУ.
Друго направление, което се утвърди като специално зона на интерес през последните години са изследванията на Космоса. На наблюденията към близкия Космос, от Космоса на морската повърхност. Морско училище се превърна в основен хъб на данни, свързани със системите Сантинел 1 и 2 за страната. Разбира се, използваме космическите данни отново най-вече, за да направим комплексната картина, какво се случва в морето и по крайбрежието. В същото време тези космически данни намират приложение и в нещо, което на пръв поглед е доста далеко от интересите на Морско училище: ние подпомагаме нашите партньори в програмата „Интелигентно растениевъдство“, за да имат по-ясна представа за състоянието и развитието на определени агрокултури, на каква фаза се развиват съответните посеви и как трябва да бъдат третирани, обработвани и т.н.
Експертите на училището придобиха доста сериозен капацитет в събирането на данни за морето, тяхното обработване и създаване на модели за поведението на морето. На модели свързани с разпределението на течения, със състоянието на хидрологията на морето, модели свързани с различни катастрофични явления, които могат да се случат с морето и прочее – каза още проф. Медникаров.
– Разбира се, ние класически поддържаме научните изследвания, които са директно фокусирани върху националната отбрана и няма да влизам в детайлите. Нашата задача е първо да решаваме специфичните проблеми на ВМС, свързано с използването на подводни, надводни апарати, водолазни изследвания и т.н. И по този начин да осигурим процеса на трансформация на въоръжените сили, придобиването на нови способности. В този контекст искам да кажа, че ВВМУ през последните няколко години се утвърди като високотехнологичния университет на българските въоръжени сили. И по този начин училището започна да подготвя кадри не само за ВМС на страната, а и за всички останали структури на българската армия. Защото Морско училище единствено успя да запази на високо равнище своя технологичен капацитет – добави проф. Медникаров.
Началникът на ВВМУ изреди в контекста на ползата на обществото, на индустрията и редица други техни изследвания. Те са насочени към оптимизацията на процеса на корабоплаването, като се започне от класическата навигация, експлоатирането на корабите и различни уредби, като отново акцента е върху екологичния аспект. Проф. Медникаров подчерта една особеност на техния широк кръг от научни изследвания – това е стремежа им новосъздадената инфраструктура винаги да бъде използвана активно в обучителния процес. Той смята, че не е допустимо да има научни лаборатории, които не са интегрирани в учебния процес. И точно тази симбиоза между научни изследвания и учебен процес впечатлила журито на конкурса за наградата „Питагор“, в което влизат изявени български учени, изследователи, които работят по цял свят и имат международно признание.
Един от водещите мотиви да подадем нашата кандидатура тази година първо място бе това, че отбелязваме 140 години на ВВМУ, но това е само една годишнина, която по никакъв начин не означава, че автоматично кандидатите трябва да получат награда – сподели проф. Медникаров.
– Нашият по- силен мотив да участваме в конкурса беше факта, че Морско училище е на второ място в света по действащата класация на Международната асоциацияна морските университети (International Association of Maritime Universities – IAMU). Тя е направена по комплексна оценка, която включва и образователен, и научно изследователски капацитет, и инфраструктура. Това класиране излезе през пролетта на миналата година. Новото класиране още не е излязло, заради пандемията от Ковид 19 и го очакваме, но факт е че сме на второ място в света. Ние имаме международното признание, имаме признанието на IAMU и това ни дава самочувствието да имаме своите претенции за приноса на училището наистина към морската индустрия и към обществото – каза в заключение началникът на ВВМУ.
