Турският президент Реджеп Ердоган даде начало на строителството на Канал Истанбул – “Втори Босфор”, който да осигури корабоплавателна връзка между Черно и Мраморно море. “Днес ние отваряме нова страница в развитието на Турция”, заяви Ердоган на церемония, проведена в събота под моста Сазлидере.
Турското правителство твърди, че с реализацията на проекта ще се осигури облекчаване на трафика през Босфора, както и ще се намалят потенциалните опасности от инциденти.
„Вижте, това не е церемония по откриването на фонтан“, каза още Ердоган. „Днес полагаме основите на един от образцовите канали в света”, подчерта той.
Мустафа Иликали, професор по транспорт и бивш член на парламента, заяви пред Al Jazeera, че морският трафик се е увеличил със 72 процента през Босфора от 2005 г. насам.
„Танкерите представляват опасност за екологични катастрофи в тесния пролив. Чакащите кораби замърсяват морето и генерират емисии “, казва той.
Противниците на проекта обаче твърдят, че каналът ще причини дълбоки екологични щети в Истанбул, ще изостри опасностите, породени от земетресения, и ще постави и без това болната турска икономика под тежестта на още по-голям дълг.
„Чрез този нов канал водите на Черно море и Мраморно море ще се смесят. Това ще има екологични последици и ще застраши морския живот“, казва Пинар Гиритлиоглу, вицепрезидент на Камарата на градоустройствените организации.
Първата структура, която ще се строи по проекта е 8-лентов 840-метров мост, който ще е връзка с магистрала Северна Мармара, която също свързва други скорошни инфраструктурни проекти – новото летище и третия мост над Босфора.
Това накара кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който представлява основната опозиционна Републиканска народна партия в Турция, да нарече церемонията в събота „илюзия“, която е свързана с плановете за магистралата, а не за канала.
„Изграждането на мост тук няма нищо общо с проекта за канала. Това е свързано с пътния център “, каза той на пресконференция в Сазлидере в четвъртък.
Самюел Рамани, анализатор от Близкия изток, заяви, че макар 15-кратното увеличение на трафика в Босфора през последния половин век да е сериозен проблем, той трябва да бъде претеглен спрямо екологичните и геополитическите опасения – включително доклади, че голяма част от финансирането на проекта ще дойде от Китай.
„Но има други въпроси – това претегля ли екологичните разходи и представлява ли потенциално заплаха за турския суверенитет, ако проектът е [финансиран] от Китай?“.
Проектът се оценява на около 15 млрд. щ. долара.
Maritime.bg припомня, че идеята за нов канал е на настоящия турски президент Реджеп Ердоган, който я анонсира през 2011 година. Каналът трябва да има дължина 28 мили, а през него дневно ще преминават 160 плавателни съда между Черно и Мраморно море. Новият канал трябва да има широчина 400 метра и дълбочина 25 метра.
Освен строителството на новия канал, Турция планира и изграждане на нови дълбоководни пристанища, логистични бази и пътни връзки.
През 2018 г. Ердоган заяви, че новият канал няма да бъде обект на конвенцията от Монтрьо, отнасяща се до използването на проливите, което гарантира свободно преминаване на товарни кораби по време на мир, което означава, че Турция ще може свободно да определя таксите за преминаване.
Каналът ще бъде прокопан от регион Дурусу на турското черноморско крайбрежие до Кючукчекмедже на Мраморно море. Канал Истанбул ще се намира близо до редица проекти в северен Истанбул, изградени от правителството на партията на президента Тайип Ердоган, включително третия мост над Босфора, открит през 2016 г., и третото летище в града.
Изкопната маса, която ще бъде добита при прокопаването на канала, ще бъде използвана за селското стопанство, както и за изкуствени острови и пристанища, които ще бъдат построени в Мраморно море.
Maritime.bg припомня, че през 2011 г. самият Ердоган с лекота определи втория Босфор като „луд проект“.
Всичко по темата: Канал Истанбул
