„От ударите на оръдията повърхността на морето се подпали“. Битката при Чешме

„Водата, смесена с кръв и злато, изглеждаше отвратително. Труповете на обгорели хора плаваха по вълните и пристанището се напълни с тях до такава степен, че лодките се придвижваха с мъка“. С тези думи очевидец описва последиците от разгрома на турския флот в Чесменската битка през 1770 година. Тя е определяна най-великата победа на руския флот, пише „RB“.

През 1768 г. започва поредната война между двамата непримирими съперници – Руската и Османската империя. В основна сцена на военните действия се превръщат Балканите, Северното Черноморие и Кавказ.

В същото време руската императрица Екатерина II се кани да нанесе на турците неочакван удар в тила. Скоро след началото на конфликта от Балтийско море към Средиземноморието тръгва ескадра на руския флот, командвана от адмирал Григорий Спиридов.Адмирал Григорий Андреевич СпиридовАдмирал Григорий Андреевич Спиридов

След като заобиколи цяла Европа, тя трябва да проникне в Гърция и да подкрепи готвещото се там въстание на местните патриоти; по възможност да заплаши Истанбул и да отвлече вниманието на турците от Черно море, където руските военноморски сили в онзи момента са доста ограничени.

До онзи момент руският флот никога не е водил бойни действия на хиляди километри от дома си, толкова далеч от своите снабдителни бази. Всеки неуспех при подобни обстоятелства би могъл да се превърне в истинска катастрофа. Но се случва така, че моряците не само не претърпяват поражение, но и извоюват най-великата победа във военноморската история на Русия.

Първият удар

Битката при ЧешмеБитката при Чешме, Владимир Косов

През февруари 1770 г. ескадрата стига до бреговете на Гърция, където, в съответствие с плана, започва въстание на местното население срещу османското владичество. В продължение на цялата пролет съюзниците водят активни бойни действия срещу турските сили на Пелопонес: организират десанти, нанасят внезапни удари, обсаждат крепости и прекъсват комуникациите на противника.

През май същата година ескадрата на Спиридов се обединява с ескадрата на контраадмирал Джон Елфинстън, която малко по-късно напуска Балтийския регион. В онзи момент силите на руснаците наброяват 9 линейни кораба, 3 фрегати, 1 кораб за обстрел на вражеските укрепления, както и почти 20 спомагателни плавателни съда. Общото ръководство на военната експедиция в Средиземноморието е поверена на граф Алексей Орлов.

Бягството на турския флот в Чесменския заливБягството на турския флот в Чесменския залив, Якоб Филип Хакерт

Турският флот, открит от руснаците на 5 юли 1770 г. в Хиоския пролив край западното крайбрежие на Мала Азия, е сериозен противник. Пашите Ибрахим Хусаедин и Джезаирли Гази Хасан командват 16 линейни кораба, 6 фрегати, 19 галери и шебеци, както и 32 спомагателни плавателни съда.

Независимо от численото преимущество, османските моряци отстъпват сериозно на руснаците по своята подготовка. В работата им често липсва координация, яснота, цари хаос и объркване. „Крясъци и шум при всяка малка маневра достигаха до руските кораби още преди ескадрилите да направят изстрел“, отбелязва историкът от XIX в. Виктор Головачев: „Турците стреляха неумело и напосоки – така, че след всеки изстрел сред екипажите на руските кораби се раздаваше гръмък смях“.

Алексей Кившенко

Османският флот се построява в две дъгообразни линии, като строят им е толкова тесен, че на практика да използват артилерията си могат само корабите от първата линия. Руското командване разбира, че при подобно неравенство на силите няма да може да продължи да води оръдейни дуели на голяма дистанция още дълго и залага на близък бой и абордаж.

Обединената ескадра не формира линия, подобна на турската. Вместо това тя се построява в килватерна колона (корабите плават един зад друг) и на практика под прав ъгъл се приближава към първата линия на османския флот. Професионализмът на руските моряци позволява тази маневра да се осъществи бързо и, независимо от плътния противников огън, практически безкръвно.

Когато ескадрата удря по центъра на вражеската линия, адмирал Спиридов хвърля своя флагмански кораб „Св. Евстатий“ срещу турския флагман „Реал Мустафа“. На борда на долепените кораби се развихря ожесточена ръкопашна схватка. Един от руските матроси така силно иска да вземе турското знаме, че, когато го раняват последователно и в двете ръце, той захапва парчето плат със зъби.

Якоб Филип Хакерт

Огънят от силно увреденото ядро на „Свети Евстатий“ скоро се прехвърля на „Реал Мустафа“, което в крайна сметка унищожава и двата кораба. Голяма част от екипажите загиват, но командирите са евакуирани.

Гибелта на флагмана оставя незаличим спомен у османския флот. Турците решават да се оттеглят от Чесменския залив под защитата на оръдията на бреговата артилерия, което, както става ясно съвсем скоро, се оказва огромна грешка.

Страшен разгром

Сгушени в малкия залив, турските кораби окончателно губят всякаква възможност за маневри. Руското командване планира да използва бриза, който духа от морето към брега, за да изгори флота на противника напълно.

Иван Айвазовски

През целия ден на 6 юли ескадрата води яростен артилерийски дуел с турските кораби, като поврежда няколко от тях. „От ударите на оръдията повърхността на морето се подпали“, пише османският историограф Ахмед Васаф Ефенди. В същото време четири малки спомагателни кораба са преоборудвани и стават натоварени с взривни вещества брандери.

В 2 часа през нощта на 7 юли тази ударна група влиза в Чесменския залив. Късметът се усмихва само на един от брандерите, но това се оказва напълно достатъчно. След като успява да взриви турски линеен кораб с 84 оръдия, той дава началото на гибелна за противника верижна реакция. Горящите останки се разлитат по целия залив и предизвикват пожар и на останалите плавателни съдове.

Якоб Филип Хакерт

„По-лесно е да си представиш, отколкото да опишеш ужаса, онемяването и объркването, което беше завладяло неприятеля“, разказва по-късно капитан-командир Самюъл Грейг. „Турците напълно престанаха да се съпротивляват, дори на онези кораби, които още не се бяха подпалили. Цели екипажи в страх и отчаяние се хвърляха във водата, а повърхността на залива бе покрита с безчислено множество от хора, които се мъчеха да се спасят и се потапяха един друг. Страхът на турците беше толкова голям, че те не само изоставяха корабите и крайбрежните батареи, но и дори бягаха от замъка и град Чешме, който вече беше изоставен от гарнизона и жителите“.

В крайна сметка руските кораби са принудени да прекратят огъня и да започнат да спасяват оцелелите турци. „Водата, смесена с кръв и злато, изглеждаше отвратително. Труповете на обгорели хора плаваха по вълните и пристанището се напълни с тях до такава степен, че лодките се придвижваха с мъка“, спомня си княз Юрий Долгоруков.

Блестяща победа

Якоб Филип Хакерт

В резултат на сражението в Чесменския залив голяма част от османския флот е унищожена. Турците губят 15 линейни кораба, 6 фрегати и много малки плавателни съдове. От 15 000 моряци, загиват почти 11 000. Освен това са превзети и един линеен кораб и пет галери.

Руските ескадри стават господари не само в Егейско море, но и в цялото Източно Средиземноморие. Те спокойно прекъсват турските комуникации, блокират Дарданелите и дори осъществяват операция по превземането на важното пристанище Бейрут.

Не на последно място, благодарение на триумфа в тази битка, войната против турците приключва  с победа през 1774 година. Русия трайно укрепва позициите си на крайбрежието на Черно море и придобива първите си територии в Крим. Освен това, оттогава влиянието и на Балканския полуостров започва постепенно да се засилва.

Автор: Борис Егоров, RB

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент