Какво ново да очакват рибарите през задаващия се програмен период 2021-2027? Отговор на този най- актуален въпрос, който се задава от бранша, търсим в разговор пред Maritime.bg с Георги Събев, заместник министър на земеделието храните и горите, в чийто ресор е сектор Рибарство.
Георги Събев e професионалист с дългогодишен експертен опит в сферата на европейските политики по земеделие и селско стопанство. Роден е през 1986 г. в гр. Ямбол. Завършва висшето си образоване по специалността „Международен бизнес“ в Университета по приложни науки – Тампере, Финландия. Магистър по икономика от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Преминал е обучения за повишаване на квалификацията по правната рамка на ЕС, устойчиво развитие и законодателство на ЕС по околна среда. През 2007 г. започва своята кариера като сътрудник на българското търговско аташе за Северна Европа с ресор Финландия. В периода 2010-2012 г. работи в отдел „Локализация“ в Телекомуникационната компания Nokia. През 2012 г. се присъединява към Европейския парламент в Брюксел, Белгия. От 2014 г. е съветник по Земеделие и развитие на селските региони, а от 2019 г. и по Рибарство. Притежава специфичен опит в областта на Общата селскостопанска политика, европейски схеми за качество, развитие на селските региони, рибарство и аквакултури, биологично разнообразие, международни споразумения на Европейския съюз и др. Събев владее английски, немски, нидерландски, фински, руски, хърватски, френски, ползва и шведски.
Записа Стефан Денков
– Каква е готовността на сектор „Рибарство“ за новия програмен период до 2027 година?
– Ние сме в административния край на сегашния програмен период на (2014-2020) и все още има доста мерки, които предстоят да бъдат финализирани. За сектора интерес представляват мерките, насочени за компенсация във връзка с пандемията от Ковид-19, която имаше негативен ефект върху риболова и рибопреработката. Някои от тях са започнали в предходните месеци, тече оценка по проектните предложения, като се опитваме да компенсираме забавянето.
Новият програмен период на Общата селскостопанска политика (2021-2027) се очаква да бъде в синхрон с европейската зелена сделка. Тя поставя акцента върху балансираните политики в интерес, както на природата, така и на обществото като цяло, също и на стопанските субекти, които оперират в него. Съобразно с тази политика ще бъдат подкрепяни инициативите, които опазват биологичното разнообразие. Когато то е в добро здраве се гарантират повече ресурси, които може да ползва рибарската общност.
Ситуацията в Черно море не е в отлично състояние. Има какво да се желае за подобряване на биологичното му разнообразие и състоянието на популациите на икономически значимите морски видове. През новия програмен период политиката в сферата на рибарството ще бъде със силен акцент в тази насока. Местните инициативни рибарски групи ще продължат да бъдат подкрепяни, защото имат много важна свързваща роля между бизнеса, местните общности и дребномащабния риболов, който е много важен за България (близо 95% се падат на тази категория, дребните рибари).
Нещо важно, на което трябва да обърнем внимание през новия програмен период е, че ще има подкрепа за финансиране на инструменти и на електронни дневници, с които ще се събира информация за улова на риба.
– Такива дневници вече има.
– Да, но идеята е с финансови инструменти да има дневници за всички, включително за дребните рибари. Това е важно, тъй като отново подчертавам – състоянието на биологичните запаси в Черно море не е много добро и е необходима точна, актуална информация. Защото при достатъчна информация следващата стъпка е доброто управление на водните ресурси, а това означава по-добра предвидимост и повече възможност пред риболовния сектор.
– Каква е връзката с бранша в работата по успешното завършване на новата програма?
– Поддържаме активни контакти с бранша, дори в рамките на седмица имах среща с представителите на двете браншови организации – БГ ФИШ и Черноморски изгрев. С тях сме в диалог и смятам, че това е начинът, по който трябва да се случват нещата. Трябва да сме отворени, както към тези сдружения, така и към дребномащабния риболов, те са много важни и техният глас също трябва да бъде чут.
– Може ли да се каже нещо по-конкретно за финансовото подпомагане на бранша през новия програмен период?
– Програмата още не е стартирала, така че за финансова конкретика още е рано да се говори. Както казах, много важни през новия програмен период ще бъдат мерките, насочени към практиките, щадящи ресурсите и опазването на природата. Те ще бъдат заложени като необходими условия за финансиране на бъдещите бенефициенти. Това е важно условие през новия програмен период за всички политики на ЕС, тоест на всички, които се финансират по оперативните програми и структурни фондове и т.н. Защото състоянието на околната среда не само морската, а и цялата, не е отлично. Трябва да имаме предвид и климатичните изменения. Ние попадаме в един от най-рисковите пояси в Европа: засушаванията тук ще зачестят, с глобалното затопляне се повишава температурата на морската вода, а това променя миграционните пътища, оказва влияние върху растежа на фитопланктона, който също влияе върху разпространението на видовете. Така че трябва много сериозно да се отнасяме към тези политики и да видим как те могат да бъдат приложени у нас, така че да създадем природна среда, в която видовете могат да се развиват.
– Споменахте за състоянието на рибните запаси в Черно море, нещо повече да кажете?
– Има десетина икономически интересни видове за улов в Черно море. За съжаление, според статистическите данни, а и от външните оценки, само на един от тях – трицоната, състоянието е близко до устойчивото равнище. За другите, въпреки положителните тенденции от 2015 година насам, голяма част са със статут на свръх експлоатирани. А това създава проблем за бъдещето на сектора, тоест има опасност до няколко години практически да бъде изчерпан, което означава спиране поминъка на сектора. Необходимо е отговорно отношение от всички заинтересувани страни, за да се осигури стабилното състояние на тези запаси.
Разбира се, необходима е засилена роля и от страна на държавата, от гледна точка подпомагане на научните изследвания, насочени към морските ресурси. Радостно е, че към МЗХГ имаме Институт по рибни ресурси с екип, който активно работи. Макар и да не са под нашата шапка, но има и Институт по океанология, който също работи активно в тази насока. Тяхната експертиза е ценена, както у нас, така и в чужбина. Имаме научна инфраструктура, необходимо е обаче и финансово да бъдат обезпечени научните звена. Защото това, което науката може да свърши е в интерес на бранша, на икономическите очаквания. Инвестицията в наука е всъщност инвестиция в икономическия растеж, а не е бреме. Това е инвестиция, на която трябва да се обръща сериозно внимание, да бъде увеличена. Разбира се и сега върви научната дейност в тези институти, има много важен проект, който се финансира от GFSM, от ЕК, казва се „Бляк сий фор фиш“. В рамките на този проект се измерва състоянието на популацията на икономически значимите рибни видови, на други важни видове, като рапана, за който секторът през последните години изразява притеснения за запаса, за издребняването на размерите му. Това може да е свързано с много причини, както антропогенни, така и други, но за да се установи трябва да бъде измерено, анализирано и документирано от научните работници. А за да го свършат им е нужно финансово обезпечаване. И като ресорен заместник-министър ще продължавам да настоявам за повече внимание, включително финансово за развитие на аграрната наука в сектор „Рибарство“.
– Повишава ли се консумацията на риба, от която също зависи развитието на бранша?
– Годишната консумация е средно около 7 кг на глава от населението при отчетени близо 24 кг за ЕС. А това означава, че има страни с много по-голяма консумация – традиционно средиземноморските страни, а и не само те. Рибата и рибните продукти са много важен източник на протеини за организма и могат да заместят някои други източници, за които има определени съображения, свързани с опазването на околната среда
– Как ще стимулирате този процес?
– Трябва да се случи по комплексен начин. Не става само с една наредба или заповед, нужна е повече видимост, че у нас има качествено производство на риба и рибни продукти. Вярно, като цяло секторът е експортно ориентиран, но това не означава, че не може да му се дава повече видимост, а от там повишено търсене и на родния пазар. Онова, което министерството може да направи и е правило досега са информационните кампании. Такива следва да предприема и самият сектор.
Как може да се случи това? Да откроим на фона на останалите на пазара, рибните продукти от Черно море, черноморските миди. Българинът следва световната тенденция, насочена към търсене и подкрепа на местното производство. Вярно, глобализацията е естествен процес, който през последните десетилетия набира доста голяма скорост, но все повече хора търсят алтернатива на глобалното производство, на глобалните марки в местното производство, особено в храната. Държавата има какво да направи в тази насока, има какво да се направи и от гледна точка на образованието. За да се промени потребителското поведение е необходимо още от училище да се говори за плюсовете, които има рибната храна. Образователната система по някакъв начин да се интегрира с политиките в тази насока. Нещо друго, което може да се направи е в столовете към учебните заведения, към учрежденията, да се предлагат регулярно рибни продукти. Тоест да станат неотменна част от предлаганото меню.
Всичко това със сигурност ще засили връзката между потребител и целеви продукт и ще подпомогне родното производство.
– Имате преки впечатления, тъй като сте работили в структурите на ЕК, как ще коментирате европейската политика към Черно море?
– Черно море стана акватория и на ЕС от началото на 2007 година, когато България и Румъния станаха членове на общността. Обаче икономическите зони на двете ни страни обхващат само около 15 на сто от цялата акватория на морето. И ние сме в много специфична ситуация – в пряка зависимост от добрата комуникация с другите черноморски страни. Важно, от гледна точка на българския интерес в Европа, е да се говори, да се обръща внимание на това, че нашият регион е специфичен, имаме важен морски басейн и морски ресурс, който следва административни и държавни граници. Тоест това, което става в акваторията на съседна страна или друга, свързана с Черно море, има влияние и на нашите ресурси и околна среда. Необходимо е повече сътрудничество между черноморските страни, за което е нужна институционална подкрепа и от ЕС. Черно море е специфично с по-ниска соленост от Средиземно море, различно е от него, то е почти затворено за Световния океан, което влияе върху замърсеността на водите му. От там идва нуждата от по-задълбочена координация и сътрудничество със страни, които не са членки на ЕС. Трябва да обръщаме внимание, че нашето географско положение изисква по-гъвкав подход и много дипломация.
