
За морската столица на България стана естествено пристанищата да се превръщат в атракционни зони и зони за разходки. Като “любимо място за разходки на варненци” описа преди дни БНР – Радио Варна новото рибарско пристанище “Карантината”, намиращо се в квартал Аспарухово, в което също трябва да отвори ресторант. Варна може би е първият град в света, който слага прът в развитието на пристанищната индустрия – за сметка на приходите на ресторантьорския бизнес. Последните години на предходното управление родиха най-видимите резултати от така следваната политика – пристанищен хаос.
В понеделник, 05 юли, от
общинския пресцентър съобщиха, че във фиш порта “Карантината” започва подписване на договори с риболовци,
с което би следвало да се даде край на проекта, финансиран безвъзмездно от ЕС със 7 648 151,75 лв. и други 5 612 188,85 лв. на българските данъкоплатци. Общо 13 260 340,60 лева.
Строителството на рибарското пристанище завърши в края на пандемичната 2020-а година, а малко след това неправителствената организация “Антикорупционен фонд” сезира Дирекция “Защита на финансовите интереси на Европейския съюз” (АФКОС) за потенциални нередности при градежа.
От обявяването на проекта, през етапите на строителството, Община Варна, която е собственик на пристанището,
разпространяваше данни, че то ще приема 116 плавателни съда
– 103 лодки, 8 места за кораби с дължина 18 – 24 м. и 5 места за кораби над 24 м.
Проверка на Maritime.bg в петък, 09 юли, потвърди тезата на колегите от националното радио – Пристанище Карантината е годно за разходки. За стопански риболовни кораби – не.

“Невъзможно е в това пристанище да влезе риболовен кораб. Просто няма дълбочина. При лоши хидрометеорологични условия всякакви маневри стават невъзможни. Сами знаете какво ще стане, ако има силен североизточен вятър и в това пристанище има големи риболовни кораби, които започнат да “дишат”. Това пристанище може да се ползва само от малки рибарски лодки. И тук отново има проблем – операторът е взел решение хората със стопански билет да нямат предимство пред тези с любителски билети при разглеждане на молбите и заявленията за място”, коментира пред Maritime.bg Емил Милев, председател на сдружение “Черноморски изгрев”, представляващо интересите на българския стопански риболов.
От думите му става ясно, че така обявените 13 места за големи кораби са практически неизползваеми. “Е, има и друга възможност – да наемат дълбачка, която постоянно да удълбочава акваторията”, заяви шеговито председателят на “Черноморски изгрев”.

Така, ако проектът е реализиран според обявленията на Община Варна, от общия брой места следва да останат 103 за рибарски лодки на любители и дребномащабни стопански риболовци.
Оказва се обаче, че
Пристанище “Карантината” е “отслабнало” общо със 73 кейови места.
Това става ясно от отговор на Министерството на транспорта до Maritime.bg за броя места, които са удостоверени от Морска администрация като годни.
В средата на юни предприятието “Общински паркинги и синя зона”, което оперира пристанището по 5-годишен договор с Община Варна, подава заявление за издаване на удостоврение за експлоатационна годност (УЕГ).
На 02 юли т.г. Морска администрация издава такова.
В него обаче е удостоверена годността
едва на 43 броя кейови места
или 73 по-малко от обявеното от Община Варна.
Практическо швартоване е позволено от администрацията едва на 211 метра кейов фронт, става ясно от отговорите на транспортното министерство.
Maritime.bg изпрати запитване до Община Варна колко са местата за заставане.
“Съгласно дадени задължителни предписания от Дирекция “Морска администрация” – Варна на ОП „Общински паркинги и синя зона”, в качеството си на пристанищен оператор, следва да бъдат извършени допълнителни дейности по хидротехнически съоръжения на рибарско пристанище „Карантината”, гласи отговорът на Община Варна.
На прост език това означава, че останалата част от пристанищното съоръжение не е годно, дори опасно, за ползвателите си – риболовци. Екипът на Maritime.bg, който посети пристанището в петък, установи, че в части от кейовия фронт не са налични дори швартови или отбивни съоръжения. Липсваха задължителните спасителни кръгове и жилетки, не се виждаха и средства за водене на борба с пожари. Обявеното за пристанище съоръжение няма дори входни буйове, а от 100-метровата му пешеходна зона с просто око се вижда как е започнало разтрошаване на цимента по кейовете. Две рибарски лодки пък бяха изведени на дървени скари, решени инженерно директно върху цимента. В същото време при строителството не е било пропуснато на всеки осветителен стълб да има по няколко камери.

Варненската община все пак изтъква, че когато изискуемите допълнителни дейности приключат – “предвидените услуги ще се извършват в пълнота”, както и че вече има сключени 27 договора с риболовци. Припомняме, че също в края на годината местната община съобщи, че се търсят пари за довеждаща инфраструктура по европрограми.
“Иначе това беше една много, откровено казвам, много добра идея, но както сме свикнали в България – резултатът не се получава, както е било планирано. Това пристанище все пак някога може да реши проблема на дребномащабните риболовци, защото е естествено никой да не иска да губи време, плавайки към друг порт в езерото. Пристанище “Карантината” обаче не решава проблема на големите риболовни кораби. Ние в момента се намираме в рибарското пристанище “Варна” (в кв. “Аспарухово”, б.а.), което също се оперира от общинската фирма, но което няма нужния капацитет, а и вече част от кея му се разруши”, коментира още Емил Милев от “Черноморски изгрев.

Всичко това прави сигналите на “Антикорупционния фонд” до ОЛАФ и съмненията за сериозни пропуски при градежа на “Карантината” все по-състоятелни.
Отворени остават въпросите как подобно съоръжение, което по документи е пристанище, е било прието в края на миналата година, когато Община Варна обяви завършването му и дали изобщо при проектирането му е било заложено задължителното по нормативна рамка, както и кой носи отговорността за пристанищното фиаско, което Варна обяви за свой нов фиш порт.