Д-р Николай Георгиев е началник на сектор „Рибарство и контрол – Варна“ към ИАРА от една година – достатъчно време за първа равносметка и логично е темата на нашия разговор да бъде насочена към борбата с бракониерските набези.
– Намалява или се увеличава бракониерството в морето и сладководните водоеми на района?
– Бракониерство винаги е имало назад във времето, сигурно ще има и занапред. Както ние, като държавни органи, така и самите бракониери проявяват все по-голяма иновативност. Те стават все по-изобретателни, с все по-бързи лодки, с все по-мощни мотори, с GPS-навигации, със сонари, крият мрежите си дълбоко под водата, за да бъдат напълно невидими. Съответно и ние трябва да имаме реципрочната техника, за да можем да им противодействаме.
Тук ще отворя скоба, че от миналата година агенцията е доста добре екипирана с високопроходими автомобили, с термо камери за нощно виждане, с инфрачервени очила, които много помагат, със сонари на плавателните ни средства, които могат да виждат къде има скрити мрежи на дъното на морето, работим с навигация. Екипът, с който работя е сплотен, динамичен и на много високо професионално равнище.
Наш голям плюс за разлика от бракониерите е и това, че ние си съдействаме изключително близко с другите държавни институции: на първо място слагам Гранична полиция, с които работим много добре в 15-милната морска зона, в която могат да влизат навътре, също с охранителна полиция, с БАБХ, с всички горски стопанства и с тяхната мобилна горска стража. Правим съвместни проверки и с Басейнова дирекция, с еколозите. Така че съм оптимист, на бракониерите ще им става все по-трудно, защото задейства ли се цялата държавна машина, нещата стават изключително сериозни.
И за да не бъда голословен, ще кажа какво се случи през последната една година, защото вече правя точно една година като началник на сектор „Рибарство и контрол – Варна“.
Първо малко сухи статистически данни: досега сме съставили 57 административни акта с издадени наказателни постановления.
– Много ли са или малко?
– Дали е много или не, не мога да отговоря, горе -долу такъв е броят им и в предната и по-предната година, което показва че бракониерството има постоянна константна величина. Само че за последната една година има иззети 12 лодки (с 3 извънбордови мотора и 3 с вътрешни двигателя), 12-13 драгиращи средства – говоря за бялата мида, която може да е тема на отделен материал. Фрапантна е величината на иззетите около 11 км. хрилни мрежи за една година, от които към 3 км. за калкан и около 8 км. във водите на морето и най-вече на язовирите Цонево и Елешница, река Камчия.
– Кой беше най-интересният случай?
– Най-интересното, което заварих през август (тогава започнах на този пост), беше на територията на лодкостоянка „Черно море“. Там има едни папури и успяхме да разбием две тъй нар. мидени лаборатории. Събратя от Максуда вадят миди на дълбочина метър и половина във Варненското езеро. Подчертавам – там дъното не е пясъчно, а от натрупала се през годините тиня и папур. Вадят ги по много примитивен начин с малки тралове, които дърпат на ръка от лодки. Обикновено за това използват деца на 13 -15 години, които не носят никаква наказателна отговорност. На втория, третия път, когато направихме акция, същите деца бяха там, просто патроните им (тези, за които вадят мидите) се бяха сменили. И най-учудващото беше, че в тези папури имаше изградени землянки, както ги нарекохме мидени лаборатории. В тях имаше скрити, за да не се вижда, че пушат, огромни ламарини, на които печаха мидите и вадеха ядките им, за да ги предлагат в различни заведения, преработвателни цехове, които приемат нелегално да се снабдяват от тях. Направихме две напълно успешни акции като иззехме лодки, барабани за чистене на миди и друг инвентар, написахме актове на тъй нар. патрони, които водят децата. И на третата ни акция вече не се установи, че продължава да се работи на двете мидени полета, което за мен беше много добро постижение. Съвсем наскоро отново направихме акция пак в същия район, за да видим дали на тези мидени полета не са възобновили работа сега за лятото и за моя голяма радост се уверихме, че няма никакво движение там. Разбира се, не сме спрели целия незаконен улов на черна мида, но това е индикация, че поне във варненските заведения и цехове за преработка вече не влизат такива миди.
– Споменахме за бракониерството в язовирите?
– Тогава, след активния летен сезон от началото на октомври, водата взе да се захлажда, рибата в морето, язовирите започна да се храни по-активно. И тогава бяха първите ни успешни акции на язовир „Цонево“. Първата нощ , когато излязохме, единият от ръкавите на язовира беше направен като басейн с олимпийски размери, с коридори от мрежи – точно така беше направен. Отгоре се виждаха само тапите. На брега имаше няколко тумби, седнали и си правеха барбекю, явно бяха собствениците на мрежите, но нямаше как да го докажем, защото не можехме да ги засечем, когато ги пускаха. Само при първата акция извадихме около 800 метра мрежи. Бракониерите, както на „Цонево“, където са много, така и на „Елешница“, обаче започнаха да стават по-иновативни: крият мрежите под водата и с едно тънко въженце само да ги изкарват на брега. Взе да става по-трудно на нощните акции, трябва да се кара много внимателно по брега, което е много опасно в тъмното. Но тук дебело ще подчертая, че в агенцията като цяло включително в сектора ни има изключителни професионалисти, които не се страхуват нощем да влизат и в язовира, и в морето, за да провеждаме успешни акции.
Специално на язовир „Цонево“ имаше и куриозни случаи. В края на септември двама юнаци с джип се опитаха да ни избягат и се разигра истински екшън, за което писахте. Само ще добавя, че и трите наказателни постановления, които написахме тогава вече са потвърдени от съда (бяха обжалвани от лицето) и влизат в сила. На него му отнехме лодката, мотора, хрилните мрежи и написахме три акта за около 6 000 лв. Това за нас е малка победа и ни дава удовлетворение за нещата, които правим.
Месец след това там имаше още един куриозен случай, хванахме бракониер да излиза от язовира с диво прасе, което беше убил, с чувал мрежи и с чувал риба. Бракониер отвсякъде, цял живот само това прави.
– Други интересни случаи?
– Другото интересно към момента са продължаващите бракониерските набези по двата основни язовира в региона. На „Цонево“, който е с изключително стопанско значение, знаете че е резервен за питейни нужди на Варна и там единствено е разрешен любителският риболов, а стопанският е абсолютно забранен. Затова не се дава на концесия, стопанисва се от „Напоителни системи“, като охраната му за риболова се извършва от нас. Другият язовир е „Елешница“. За съжаление и на двата не спират набезите, които стават все по-изобретателни. Понеже вече им е трудно с лодки, защото лесно ги хващаме, започнаха да си правят салове, събличат се голи и пускат мрежите. Напоследък те са с много малки черни тапи, които нощем е много трудно се забелязват, повече могат да бъдат засечени с тралене, когато го правят нашите патрули.
Такава акция имахме сега преди броени дни на „Цонево“. В опашката на язовира, на равнището на село Добромир, отново извадихме около 250 метра хрилни мрежи, в които имаше доста риба: сулка, костур, платика, каракуда, които веднага върнахме във водата, а мрежите ги иззехме. Случихме да попаднем и на бракониер, който работеше с тъй нар. герини, в морето им казват парагади. На шише, което стои на повърхността отдолу е завързан камък и на това въже е пускат дебел капрон с огромна кука, на която закачат малка жива рибка. Това въже може да бъде дълго до 1 000 метра с пуснати много куки и по този начин ловят хищна риба, основно сулка и сом.
– След 5 години спиране ТЕЦ „Варна“ заработи частично с една от турбините си и топлата вода там отново примами кефала, тръгна ли и бракониерството?
-Да. ТЕЦ-ът започна отново да пуска топла вода в езерото, кефалът се събира и става същото, както е било преди 5-6 години. Имахме две успешни акции: едната с гранична полиция, другата изцяло наша на целия сектор. Тук думата „заловихме нарушители“ е много силна. Да, за съжаление и в двата пъти имаше доста хора, които тралеха и косяха или тармъчеха, както може да се каже. Всъщност проблема при това тъй нар. косене или търмъчене е, че куките са огромни и когато закачат по-малък кефал от 300 – 400 гр. направо го късат на две и просто го унищожават. Или за да извадят една едра риба от кило, унищожават поне 5 – 6 по-малки, което е безотговорна поразия върху обществен ресурс. Там написахме доста наказателни постановления, по които в момента се водят дела, събрахме и много инвентар – въдици, кепчета, малки мрежи и др.
– А какво става с нерегламентираната продажба на риба?
– Точно по Никулден – празника, на който рибарите се надяват, за да си реализират продукцията си – започна нерегламентираната продажба на речна, язовирна риба: шаран, толстолоб, амур…На пазара, от багажници на коли, направо на улицата. Тогава бяхме доста ангажирани с проверките. За съжаление хората продължават да купуват от такива амбулантни търговци на риба, примамени, че е по-евтина, но човек сам може да прецени, дали си заслужава риска за здравето си. Без да е минала ветеринарна проверка, без нуждата документация, просто така купуват една риба без да знаят произхода й.
– Калканът е най-примамлив вид за бракониерите?
– Уловът на калкан беше много активен през целия зимен период. Това което ми направи добро впечатление е стриктното, изключително добросъвестно водене на корабите на двете морски сдружения „Черноморски изгрев“ и БГ Фиш, които са тук. Знаете че калканът е квотиран вид, уловът и разтоварването му е под специален режим, който напълно се спазва от тях. Ние не установихме нито едно грубо нарушение при улова на калкан през целия зимен период. Пък и това е напълно резонно, когато имаш кораби, персонал трябва да играеш по правилата. Те са професионалисти и няма как да правят като пладнешките бракониери.
Интересно е да се отбележи, че всички кораби над 12 метра задължително имат проследяващи устройства, свързани с нашия Център за наблюдение на риболовните кораби и много важно условие е всеки от тях, когато излиза да лови риба или квотиран вид, задължително да има работещо устройство, което да поддържа постоянна връзка с центъра и така контролът да е пълен.
Впрочем, целият януари и февруари протекоха под егидата на разпределянето на квотата на калкана. Тук ще отвора скоба – България за втора поредна година има защитена квота от 70 т. калкан, преди е била първо 35 т., после 57 т. Един доцент от Института по биоразнообразие казва, че благодарение на добрите практики при рибарите, на ефикасния контрол от наша страна и на добрия контрол, който пък върху нас се упражнява от ЕК, квотата на калкана в Черно море трайно ще се покачва и занапред.
– Какви нарушения установихме през забранителния период за калкана?
– От 15 април до 15 юни е забранен уловът на калкан, защото тогава се размножава, излиза на плитко (5 – 10 – 12 метра дълбочина), където хвърля хайвера си. Какво се получи в този период? Наблюдават се два основни метода на бракониерство. Единият, разбира се, от недобросъвестни рибари, обикновено хора без маркирани лодки, нямат право на стопански риболов и пускат мрежи за калкан точно в тази плитка зона. Те са навързани по 100 метра, стигат обща дължина 500 – 600 метра и ловят калкана точно в този период, когато е пълен с хайвер. Значи един калкан с тегло четири – пет кг. има от един до пет килограма хайвер и между 5 – 7 млн. хайверни зърна. Пускат мрежите, крият ги, за да не се виждат от брега.
Направихме тогава 2 – 3 успешни акции на територията на Кранево, Шкорпиловци, Камчийски пясъци, Обзор, Бяла и успяхме да извадим над 3 км. такива нерегламентирани мрежи. Хубавото бе, че от цялата тази работа в тях имаше само една риба, която беше женска и я върнахме обратно в морето. Тези мрежи за съжаление правят и други поразии, в тях се улавят морски бозайници – делфини, които особено, когато са малки, се давят.
– Какъв извод може да се направи – бракониерството засилва ли се или намалява?
– За една година досега имаме само един или два случая, когато хващаме така наречените аджамии – хора, които инцидентно са решили да се пробват. Масовите случаи са на изпечени бракониери, които се занимават само с това. Това е контингента, който започнахме да хващаме. И това, че имаме увеличение на административните актове, на събран техен бракониерски инвентар през последната година е благодарение на факта, че ИАРА силно се е активизирала и прави всичко възможно да ограничи до възможния минимум бракониерството. Далече съм от мисълта, че можем напълно да го спрем, но правим всичко по силите си и с активната помощ на другите държавни институции, на двете браншови сдружения успяваме да го минимизираме до възможното.
