За високо вдигната летва, която си поставя Пилотска станция – Варна, за да бъде гарантирано безопасното маневриране на корабите в акваторията на Пристанище Варна, за нейния най- ценен капитал, капитаните – пилоти разговаряме с новия управител на станцията к.д.п. Александър Борисов. Той е потомствен варненски моряк (баща му кап. Иван Борисов е бил шеф на БМФ). Основното си образование получава в Александрия, Египет, средното – в Техникума по корабостроене и корабоплаване (сега Морската гимназия) във Варна, като успоредно с това получава диплома и от Английската гимназия, а висшето образование – в ТУ – Варна и ВВМУ, специалност „Корабоводене“. Има 12 години плавателен стаж в германската корабна компания Reederei Nord, от които близо 9 години минават непрекъснато на море. От февруари 2012 г. започва да стажува като пилот в Пилотска станция – Варна и след успешно положени изпити от 1 ноември 2012 г. е назначен като пилот трета степен. Буквално от броени дни, кап. Борисов, е управител на Пилотска станция – Варна.
– С какви идеи тръгвате като управител на Пилотска станция – Варна?
– Те са много ясни: да продължим да изпълняваме задачите, за които са ме избрали на този пост. Нашата първа задача е всичко свързано с маневрирането на корабите да става безопасно в пристанището и то по възможно най-бърз и ефикасен начин. С други думи, да продължаваме традициите, които са изградени през годините и да ги надграждаме, да работим, както и досега сме го правили, с всички клиенти и държавни институции.
– Какво трябва да продължи и занапред в този й вид?
– Най-общо казано, изпълняваме пилотажа в нашия район, който обхваща всички пристанищни терминали, кейове на заводи и др. от входния фар до „Варна Запад“. Доста са на брой, като в района ни влиза и Балчик. Капацитетът ни, като пилотска станция е такъв, какъвто се изисква по закон и дори отгоре, за да можем да поемем всеки един случай, целия трафик, ако – не дай си Боже! – се случи авария. Разполагаме с 27 пилота, които във всяко време могат да бъдат извикани, когато се налага – всички до един, включително и аз, защото освен управител съм и пилот. Имаме диспечерско звено и дежурни пилоти на смяна, които осигуряват трафика, докато всички останали сме на повикване, ако има тежка ситуация. Разполагаме с три пилотски катера, работим с всички буксирни компании, пристанищни терминали, за да става всичко по най-бързия и безопасен начин.
– Има интересни истории за пилоти, за проявен висок професионализъм при маневри на кораби, по-висок дори от този на техните капитани. В това отношение, какъв е капиталът, с който разполага Пилотска станция – Варна? Впрочем, как се става пилот?
– Задължително условие е кандидатът за пилот да бъде капитан далечно плаване (к.д.п.), от там нататък той да продължава другото, което трябва да изгради в себе си като качества. Това става в процеса на стажуването като пилот, на вътрешните изпити и изпитите пред ИА “Морска администрация“. След успешно положените изпити, тръгва като пилот трета степен, което означава, че може да поеме пилотажа на определен тип кораби. Накрая стига до пилот първа степен за неограничен вид кораби. За това са нужни до три години работа като пилот като е минал през всеки етап с успешно издържани изпити. В момента от всички 27 пилота, 25 са с първа степен, останалите двама са в процес на издигане.
– От колко години е Пилотска станция – Варна?
– В сегашния си вид от 26 години.
– През тези години имало ли е случай на инцидент по вина на пилота?
– Няма такива случаи. За последните 10 години, откакто съм в Пилотска станция – Варна това мога категорично да го потвърдя.
– Значи всеки кораб е в сигурни ръце?
– Пак казвам сериозен инцидент не сме имали повече от 10 години. Това, примерно, че някой кораб се е подпрял малко по-силно, докоснал е пристанищен кей от внезапен порив на вятъра, винаги може да се случи. Всеки нормален човек като си кара колата и може да я удари на паркинга или някой друг да й одере боята. Във Варна няма кола, която да се е запазила като чисто нова. При нас дори този процент е много по-нищожен от онова, което се случва на една кола в непрекъснатия градския трафик. А една кола, ако е дълга 5 метра, ние караме кораби над 200 метра и над 30 метра широки.
– Говори се за високия имидж на нашите капитани по света, а точно от тези капитани стават пилоти и логично е да се приеме, че идват с тези си качества при вас?
– Работил съм на море с представители на всякакви нации, включително австралийци, шотландци, южноафриканци, които вече много рядко се срещат по корабите. Говоря и за западногерманци, включително първият ми капитан беше немец. Видял съм богат набор от националности. Работил съм с Кирибати, Тувалу и други. Българите по принцип са най-подготвените офицери на море и това категорично мога да кажа от лични впечатления. При нас има изключителни професионалисти, които работят в момента.
Имаме пилоти като к.д.п. Красимир Маринов, който дълги години е работил като капитан на супер луксозните кораби за трима милиардери. Други колеги, като к.д.п. Петър Сайденов, публикуват научни статии в авторитетни английски морски издания (The Naval Architect) или к.д.п. Димитър Димитров (Джима), който е вицепрезидент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани, морски посланик на добра воля на Международната морска организация (IMO) за България. Повечето колеги са от такъв калибър. Така че летвата при нас е доста високо вдигната.
– При такъв висок качествен подбор, значи имате достатъчно много кандидати, примамлива ли е професията пилот?
– Примамлива е. Особено за колеги, които, да речем, са се наплавали и вече искат да са повече със семействата си вкъщи без да спират да бъдат капитани. Но трябва да подчертая, че професията ни е и много стресова. Както гледаш днес времето е много хубаво, слънце пече, няма вятър и морето е гладко като тава, за борени часове рязко се променя. Ами, през зимата, в 3 часа сутринта, когато навън има пет метра вълна, снегът блъска хоризонтално и пилотският катера се качва след краката ти, като товарен асансьор, а ти бягаш по въжената стълба нагоре! Тогава не са много хората, които искат да са пилоти, но това никой не го забелязва отстрани. Всеки като се разхожда на вълнолома вижда, как катерът тръгва, катерът се връща, корабът минава покрай фара, заминава. Никой не вижда, как насочваш кораба към кея, искаш да дадеш заден, ама няма, корабът няма спирачки, не отработва машината, нещо става, въже се скъсало… Тези работи никой не ги вижда, знаят ги само пилотът и колегите от буксирните компании.
– Много варненци не са и чували за работата на пилотите, знаят само че има пристанище, в което влизат и излизат кораби, има влекачи в него и толкова…
– Познавам хора, които не са от професията, да викат на влекачите пилотски катерчета. Гледах по телевизията, когато стана инцидент в Генуа, където кораб събори рейдовата кула (същата като нашата, в която в момента разговаряме) и съобщиха, че на кораба имало лоцман, три пилотски катерчета, помагали в маневрата, а те бяха влекачи.
Помня, една позната, която работи като служителка в администрацията на голяма корабна компания и то от години, като разбра, че ще ставам пилот, ми вика: Чакай ти до вчера беше капитан, сега ще учиш във военновъздушното училище ли? В първия момент помислих, че си прави майтап, но до ден днешен половината ни пратки с куриери отиват на летището. Отиваме на маневри в Балчик и ни спират от пътна полиция на изхода на Кранево, виждат фирмения знак на пилотска станиция и на няколко пъти вече са ме питали, ама летището там още ли работи?
Наистина, работата ни остава невидима за хората извън занаята. В 90 на сто от случаите нямат никаква представа или е съвсем мъглива, придобита от романите за някакви лоцмани…
– А в същото време тук работят 27 капитани далечно плаване, колкото в една реномирана корабна компания?!
-Значи, какво би станало, ако нас пилотите ни няма? Пилотът се качва на кораба, на тъй нар. поворотен буй, който е на 2 мили от входа на пристанището и поема командването му. От там нататък знаете, колко заводи има, кейове, през каква теснотия трябва да минеш, на места е 60 метра, а корабът е 180 метра, широк 30 метра, трябва да мине, да се завърти и да застане… До най-големия терминал „Варна Запад“, който е на 12 мили разстояние от входа на пристанището, без пилот просто няма как да стане. Освен това непрекъсната комуникация с влекачи, с Варна трафик… А пилотът има и още една функция, качвайки се на кораба, първо да го огледа, дали изобщо е годен да влезе в пристанището. Има чисто нови кораби, всичко им работи, но има и такива, които са доста далече от това. И тук преценката е на пилота, ако нещо не е наред веднага да информира капитана на пристанището, да го спре или да изпрати проверка. Аз самият съм имал случай, когато рулят се заклини, излязохме от канала, успях да го спра, свързах се с кулата в „Аспарухово“, от там разпоредиха да го изкарам навън и да изчакам проверка от Морска администрация. Така че това е основната работа, която върши пилота, да се грижи за безопасността. Защото Варна е пристанищен град и може да стане тежка авария, примерно блъснат Аспарухов мост, експлозия, тежък разлив, замърсяване, което да съсипе всичко по брега с плажовете, има кораби, на които работят екипажи, в крановете има хора, всичко това не може да се остави без контрол. Пилотът е човекът, който вижда всичко това. Той е обединяващата връзка между всички и контролиращата връзка между кораба и брега.
Всички хора, които не знаят, какво прави пилотът, като се разхождат и виждат чистите плажове, без разливи, ползват телефони, дошли по море, носят дрехи, дошли по море, карат колите си с бензин, пак дошъл по море, всичко това го приемат едва ли не като ставащо на магия, а то няма как да стане, че ако го нямаше пилота.
Гледали сме по телевизията за такива инциденти като този с „Коста Конкордия“, за разцепени вълноломи от удари с кораби, за разливи с ужасяващи екологични последици.
– Значи атестат за вашата работа е спокойствието на варненци?
– Така е. Защото от нас, пилотите зависи, дали – не дай си Боже! – утре няма да стане нещо и целите плажове се покрият с мазут, защото някой кораб „не е видял“ вълнолома, ударил се е в пристанищен кей или нещо друго. Такова нещо не е имало във Варна. Ние сме тук, за да изпълним тази задача: безопасно да влизат и да излизат корабите и никой да не разбира как това става.
