На 15 юли 1866 г. е открит фарът на нос Калиакра. Построен е от Акционерното дружество „Кола & Мишел”, чрез което французите Мариус Мишел и Бернар Камий Кола поемат от Високата порта (турското правителство) на концесия изграждането на редица фарове в Османската империя, включително и по българското крайбрежие.
Представлява бяла каменна кула с височина 50 м с постройки в основата ѝ. По сведения на археолога Карел Шкорпил „оптикът му е въртящ от 5-а степен с бяла светлина, която блещука от минута на минута.”Постройката е засегната от земетресението през 1901 г. и кулата е изградена отново.
Днес тя е с височина 10 м и е на 68 м над морската повърхност.
След Първата световна война и промяната на границата между България и Румъния фарът остава на румънска територия. По решение на румънските власти между двете световни войни е поставен и радиофар с предавател „Маркони W.B.1”.Фар Калиакра е отново под българска юрисдикция от 1940 г., когато след Крайовската спогодба Южна Добруджа е присъединена отново към България.
През 1955 г. е монтиран наутофон „Gaselan”, а през 1961 г. – радиофар. Те действат до 2004 г. През 1987 г. са сменени оптиката и часовниковият механизъм. Монтирани са тип „АСА-500 М”.От края на 1949 г. фарът преминава под ведомството на ВМС.
Днес характеристиките му са: бяла, проблясваща (5 сек): светлина – 0.5 сек, тъмнина: 4.5 сек. Видимостта на сигнала е 21 морски мили.
Вижте още:
