Морските учени често се чувстват сякаш пипат в тъмното. Световният океан обхваща около 71% от нашата планета и е от основно значение за живота. Но само около 20 на сто от морското дъно е директно картографирано до момента. За тази цел се използват изследователски кораби, оборудвани с многолъчеви ехолоти. Размерът на работата обаче е огромен. 350 години ще бъдат нужни на един единствен изследователски кораб да картографира адекватно по-голямата част от морското дъно на дълбочина от 200 метра, а още 620 години, за да картографира по-плитките акватории.
Картографирането на морското дъно трябва да стане по-бързо. Такава е целта и на проекта „Seabed 2030“. По-подробен и точен глобален модел на дъното би разкрил неговата форма, а данните могат да се използват за разбиране на състава му. Това ще повиши безопасността на корабоплаването, ще спомогне за операциите за сигурност и отбрана, ще подобри океанографските и климатичните изследвания, ще подкрепи различни сектори на устойчивата синя икономика и ще допринесе за създаване на решения за опазване на местообитанията. Но може да има и рискове и разходи.
Картографирането на океаните сега е от основно значение за две големи международни инициативи, Десетилетието на океанската наука за устойчиво развитие (2021-30) на ООН и проекта Nippon Foundation-GEBCO Seabed 2030. Последният има за цел да види цялото дъно на океана картографирано до 2030 г. чрез доброволни предоставяне на данни от правителства, индустрия, изследователи и други.
Преди стартирането на проекта „Seabed 2030“ през 2017 г. само около шест процента от океанското дъно са били адекватно картографирани. Само за пет години вече има подробни данни за 20,6%. Голяма част от този бърз напредък се дължи на публичното публикуване на съществуващите данни.
Целите на „Seabed 2030“ могат да бъдат постигнати по-рано, ако военноморските сили по света, петролните компании, богатите собственици на яхти и други са готови да споделят батиметрични данни.
Преди дни от „Seabed 2030“ съобщиха, че към проекта ще бъдат присъединени данните от 68-метровия изследователски кораб NAUTILUS, който провежда експедиции с учени, преподаватели и студенти.
През юни т.г. „Seabed 2030“ бе официално обявена за инициатива като част от Десетилетието на океаните на ООН.
Всичко това дава на обществото възможност да се възползва значително от увеличаването на количеството и качеството на данните за морското дъно. Потокът картографски данни ще разкрие „планетата океан“. Може ли човечеството да го управлява с по-голяма мъдрост, отколкото сме имали в миналото, предстои да видим.
