Проф. Илия Пеев: Поне 15% ръст на БВП може да даде морската индустрия

За възможността националната морска идея, която толкова пъти беше неглижирана, най-после да има по-ефективна и резултатна завършеност, за очакванията на морската ни общественост тя да получи рамо под една или друга форма в Плана за възстановяване и устойчивост на България, който явно пак ще се доработва, за всичко това разговаряме с кап. I ранг (о.р.), професор, д.пс.н. Илия Пеев, дългогодишен преподавател във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров. Той е първи и единствен за сега доктор на психологическите науки в областта на морското образоване, ВМС и търговското корабоплаване в България, известен е с научните си изследвания не само у нас, но и в чужбина. 

кап. I ранг (о.р.), професор, д. пс. н. Илия Пеев

– Защо искате да се акцентира върху този план?

– Защото Планът за възстановяване и устойчивост на България дава огромна възможност за модернизация, за преодоляване на социалната и икономическа изостаналост на страната. За съжаление в предложения вариант напълно са изключени темите за морето и моряците, водния транспорт, корабостроенето и корабоплаването, морската индустрия и изобщо не личи, че става дума за възстановяване и развитие на морска България. В него не могат да се намерят думи като кораб, воден транспорт, речна и морска индустрия, корабоплаване, корабостроене, пристанища, моряци, търговски флот, Дунав и Черно море.  Меко казано, има тотално разминаване и с множеството документи на ЕС и ЕК за развитието на водния транспорт и синята икономика. Той стои далече не само от националната морска политика, но и от европейската политика за морето и океана. 

– Какви са морските перспективи за развитие на ЕС, заложени през следващото десетилетие?

– Те са включени в Новата европейска програма за ускоряване на развитието на секторите на морската промишленост. Накратко в нея се залага на иновациите в синята икономика. Предвижда се създаване на Агенция за авангардни морски научни изследвания, приемане на нова пътна карта за политиката за секторите на морската промишленост по примера на стратегията „LeaderSHIP 2020“. Също така да се изготви морска пътна карта в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и  10 % от нейния бюджет да бъдат заделени за финансиране на проекти със значително въздействие върху синята икономика и секторите на морската промишленост. И още – предлага се „Ново европейско синьо споразумение“ и създаване на инструмент, който да стимулира трансфера на технологии, опит и компетентности между различните мрежи и морски отрасли. В пътната карта влиза и декарбонизацията на морския транспорт, акцентира се върху инвестициите в пристанищата, като стратегическа инфраструктура, подпомагането финансово и технологично корабостроителните и кораборемонтните райони, в които ще развиват дейност голям брой малки и средни предприятия. Това са само малка част от планираните перспективни морски дейности на ЕС за Десетилетието на Океана (2021-2030). За разлика от много европейски държави, на този етап не откриваме никакви индикации, че държавните и политическите институции у нас са предприели нещо в тази жизненоважна насока.

– В тази връзка не е ли и въпроса за липсата на Национална морска стратегия?

– България изпитва въпиюща потребност от Национална морска стратегия и Национална морска доктрина, за което морската ни общественост настоява от три десетилетия, но това остава далече от държавниците и политиците. България е петимна за адекватно държавно и политическо отношение към Дунав и Черно море. Разработването на Национална морска стратегия и Национална морска доктрина вече е повеля и на ЕС, към която ние продължаваме да нехаем и обръщаме гръб.

Крайно време е да се разбере, че индустриалният, културният напредък и държавността на страната ни са невъзможни без развитието на водното ни богатство и морето във всички аспекти!

– Явно членството на България в ЕС не даде тласък за развитие на морската  идея у нас?

– България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г. и следваше да приведе своята морска политика в пълно съответствие с приетата по същото време от ЕК Синя книга, предлагаща Интегрирана морска политика за ЕС (ИМП) и подробен план за действие. Европейският съвет одобри на 14 декември 2007 г. Интегрираната морска политика и плана за действие, с което бяха предложени и различни проекти за „морски магистрали“, които обхващат Балтийско море, Западна Европа, западната и източната част на Средиземно море, както и Черно море.

Синята книга препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави-членки и региони, което за съжаление България все още не е направила в достатъчна степен.

Четири месеца, след като две страни от Черноморското крайбрежие, България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз, беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие”. От тогава до сега интересът на ЕС към Черно море и Черноморския регион непрекъснато расте, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза. 

ЕС още тогава, когато България стана член, подчерта, че Стратегиите за морските басейни са ключов елемент за прилагането на ИМП. Забележете, България няма, но Европейският съюз има Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI), още от 2010 година.

– Каква е визията на морската ни общественост за Национална морска стратегия и морска доктрина?

– В нея не влизат само околната среда и морските води, тя обхваща цялостната синя икономика на страната и морската индустрия, в която са включени: корабоплаване, управление на пристанища, корабостроене и ремонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обхващащи морския бизнес. 

В редица документи на ЕС се подчертава, че 40 на сто от брутния вътрешен продукт на общността се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна още през ноември 2010 год. беше поставен въпросът, че няма национална доктрина за това как ще се развива страната, ще може ли да става само с услуги, туризъм и селско стопанство?! 

Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне най-малко с 10 – 15 на сто. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали – това беше ясната позиция, изразена на националния морски форум. 

Българската морска камара организира три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия – основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев. През 2021 година положението не е кой знае колко по-различно.

– Един от аргументите за неглижиране на този въпрос е, че морският бизнес няма съществен дял в икономиката ни.

– Нужно е правилно да припознаваме европейските морски сигнали, да разчетем вярно съдържанието и значението на информацията за България в Годишния доклад за синята икономика на ЕС (The 2018 annual economic report on the EU blue economy). В него резултатите за България са публикувани на стр. 102 и стр. 103 в няколко таблици. От тях се вижда, че в синята икономика на страната ни са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1,1 млрд. евро, в морските ни пристанища работят 5 500 души и създават брутна добавена стойност 98,5 млн. евро през 2016 г., в морския туризъм са заети 98 000 души, а оборота му надхвърля 2 млрд. евро. И още един красноречив факт: морската икономика на България се е удвоила за периода от 2009 до 2016 г. Тези съвременни данни са убедителен аргумент да подкрепим предложението на морската общественост и морския бранш у нас за разработването на Национална морска стратегия. 

Повдигаме отново този въпрос, защото очакваме най-после да бъдат създадени благоприятни условия в държавното управление да влезе националната морска идея, като по този начин се хармонизира напълно с Европейската морска политика.

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент