За новопридобития научно изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“, за мястото, което му се отделя в програмата на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“, разговаряме с началникът на училището флотилен адмирал, проф., д-р Боян Медникаров.
– Как ще определите придобиването на кораб “Св. св. Кирил и Методий”?
– Този кораб за мен е много важно постижение не само на нашето училище, а и на Военноморските сили, на България като цяло. В придобиването на този кораб има голям символен заряд. На първо място това е реализацията на една дългогодишна мечта на поколения учени – изследователи да реализират своите планове, своите амбиции, да имат възможността да го направят в пълен обем без да са зависими от други, без да се съобразяват с текущите планове на други държави, други ВМС и т.н. Това е първият заряд – сбъдването на мечтата, вече има основа за достигането на техните амбиции, на техните планове, което ги прави адекватни на партньорите от водещите морски държави. А това създава потенциал идеите, проектите им вече да са на ново качествено равнище: не на бедния роднина, а на еквивалентния достоен партньор.
По отношение на Морско училище този кораб запълва една огромна празнина в провеждането на реални практики на море. Празнина обективно създадена от факта, че нашето национално параходство премина процеса на приватизация и неговите учебни кораби, някои от тях по-рано други по-късно престанаха реално да съществуват. Учебно производственият кораб „Вапцаров“ замина за скрап през 90-те години, всички преживяваме съдбата на „Калиакра“, която вече от години стои и не работи…
-Наскоро кап. Тома Томов сподели пред Maritime.bg голямата си загриженост за съдбата на ветрохода.
– Всички сме загрижени за „Калиакра“.
По отношение на нашите курсанти военният ни флот в момента изпълнява доста амбициозни задачи, но извън Черно море и то пак в условията на недостиг на ресурси. В тези мисии извън Черно море нашите курсанти правно-нормативно не могат да участват, а това скъсява възможностите на флота да прави специални плавания за тях. Естествено ние се мъчим да компенсираме тази празнота като използваме всяка възможност за плаване. Разгърнахме много сериозен капацитет на нашите симулатори, но колкото и да се компенсира чрез тях, остава разликата между реалната практика и практиката на симулаторите. И сега с този кораб ние създаваме условия за реална плавателна практика поне на 40 курсанти с наши преподаватели и то в плавания в Черноморския и Средиземноморския район, в зоната на опериране на ВМС на Р България, което ще даде безценен опит на нашите обучаеми. Дори факта, че ние пращаме наши курсанти да плават на борда на партньорски кораби от САЩ, Румъния, понякога Полша, не решава проблема, защото това са епизодични плавания. Смятаме че най- ефективната практика е тази, която ще проведе под ръководството на наши преподаватели и инструктори.
-Както е било навремето?
– Да, както е било навремето. Така че това е другият много важен аспект на проекта за придобиване на новия кораб. В някаква степен този проект е и заявяване на амбицията, че България има капацитета да бъде сред признатите морски държави.
Тук искам да обърна внимание и на това, че нашите колеги от СУ „Св. Климент Охридски“, от Антарктическия институт – визирам най-вече проф. Пимпирев, са направили уникални неща. Те са сред първите, които системно усвояват научно Антарктическия континент. Една от първите научни бази там е българската и неслучайно страната ни е сред учредителите на Антарктическия договор и реално участва в управлението на континента. Всички сега сме вперили поглед в Космоса, но смятам, че много неща трябва да се свършат и на Земята. Ресурсите на океана, на непознатите още земи са по реалистични, по близко до нас. Всичко това е в основата на нашата амбиция.
Освен това ние ясно осъзнаваме и капацитета на новия кораб да решава конкретни задачи в интерес на ВМС: по хидрографски изследвания, по търсене и спасяване, да бъде платформа за подводни роботи, мини подводници, специални сили и т.н.
И не на последно място е неговата транспортна функция. Корабът може да се използва за транспортиране на контейнери. Между другото, една от задачите пред него, които са свързани с антарктическата експедиция, е да пренесе материалите и оборудването за строителството на новата ни антарктическа база. Пресметнете само, колко би струвала логистиката, ако за пренасянето на тези материали се наемат контейнери? А нашият кораб има пълния капацитет да изпълнява тези функции. И най-интересното е, че тук може да се развие мултидисциплинарния подход, тоест много от тези задачи да се извършват паралелно с един ресурс.
Всичко това стои в основата на реализирането на концепцията за споделена научно изследователска инфраструктура. За включването на ВВМУ в този консорциум заедно със Софийския университет и Антарктическия институт за развитието на полярната база и за прибавянето към тази инфраструктура на модула научно изследователски кораб.
-Къде е тук мястото и в научно изследователските програми на ЕС?
-Решението този кораб да бъде на консорциума, в частност прави Морско училище доста атрактивен партньор в различни научно изследователски програми на ЕС. И това е така, защото ЕК, в това число и нашият еврокомисар г-жа Мария Габриел, която се занимава с иновациите, отделят се все по-голямо внимание на моретата, океаните, на синята икономика. В този контекст всякакви научни данни за моретата (Черно море, Средиземно море, Атлантическият океан) са изключително ценен ресурс за Европа. Така че с придобиването на този капацитет ще бъдем желани партньори в различни научни инициативи на общността.
Нарисувах една доста комплексна картина, която мотивира нашето участие в този, иначе много предизвикателен проект. Всъщност, ние придобиваме новия кораб със силно ограничен ресурс. Той беше купен на цена под 600 000 евро без ДДС, които държавата отпусна да платим кораба ( всъщност платеното ДДС-се върна обратно в държавния бюджет). Това е цената на един луксозен автомобил или на малко по-скъп апартамент във Варна. Има и по-скъпи, а това е уникална инфраструктура.
-Имаше коментари за възрастта на кораба?
-Да. Някои експерти доброжелатели в кавички обръщат внимание на възрастта на кораба. Бил възрастен. В тази връзка помолих колегите да ми подготвят справка за възрастта на учебните и научно изследователски кораби и то не на случаен принцип. Да започнем със САЩ, основният им учебен кораб, който се оперира от Академията на Бреговата охрана, ветроходът „Ийгъл“ е пуснат на вода през 1936 година. Морският колеж към Държавния университет на Ню Йорк експлоатира учебен кораб с гръмкото име “Импайър Стейт VI”, който е построен през 1960 година. Само тъй нар. „Златна мечка“ „Голдън Беър“, учебният кораб на Морската академия на Калифорнийския държавен университет е съвсем малко по-млад от нашия кораб – построен е през 1987 година. Досега ние активно изпращахме нашите обучаеми на борда на румънския ветроход „Мирча“, който е произведен през 1938 година. Португалският красавец “Сагрес“ е от 1937 година. Учебният ветроход на ВМС на Федерална република Германия „Горк фок“ е от 1958 год. Един от най- красивите кораби на ВМС на Италия „Америго Веспучи“ е произведен през 1930 год. И за да бъда по-изчерпателен, тъй като ние много често работим с нашите полски колеги, техният учебен кораб „Искра“ (първият от серията на „Калиакра“) е от 1982 година. Реалният учебен кораб на ВМС на Р. Полша „Водник“ е от 70-е години.
Подобна е възрастта и на научно изследователските кораби. Водещата държава- изследовател на Антарктическия континент, Аржентина, оперира там с три изследователски кораби, които са произведени в периода от 1974-а до 1978-а година.
И какво ни липсва още, за да е пълен списъка? Може би официалният изследователски кораб на НАТО „Алайънс“, който плава под флага на Италия и е произведен през 1986 година. Ето я реалната възраст на изследователските кораби. Нашият е пуснат на вода през 1984 година и е един от сравнително младите в тази група.
Всъщност единствените два нови учебни кораби, построени през последните години са за държавата Катар. И така въпросът е трябва ли да се мерим с богатите арабски шейхове?
-Каква е очакваната възвръщаемост на инвестицията за придобиване на новия кораб?
– Първо трябва да кажа, че ние не сме комерсиална организация, а учебно-изследователска структура и основната ни функция е да обучаваме и да реализираме научни проекти. Смятам че прилагането на мултидисциплинарния подход, като се съчетава паралелното решаване на няколко задачи, ще осигури финансовата му стабилност. И пак поставям въпроса, а колко би струвало транспортирането на материалите за строителството и оборудването за новата полярна база? Колко милиона би струвало чартирането на кораб или пък пренасянето на материалите до Ушуая и от там кой ще направи трансфера им до необорудвания бряг на остров Ливингстон? Това как ще стане?! Тук става дума за изключително сложни логистични задачи, в които включеният кораб трябва да има капацитет за спускане на товари, за разтоварването им на необорудван бряг. А нашият НИК „Св. Св. Кирил и Методий“ ще бъде напълно на разположение. И това ще бъде съчетано с извършването на практики по време на прехода, съчетано с това че могат да се провеждат и някои други изследвания. В тази връзка искам да кажа, че има специална научна програма за антарктически изследвания, която не включва само колегите от СУ. Бях поканен за член на УС на тази програма и утвърдихме 7 проекта за тази година. Направи ми впечатление, че два от тях са медицински, има чисто биологични проекти, в които са включени представители на други висши учебни заведения: медицински университети, институти на БАН. Корабът ще има и още един сериозен ползвател, Селскостопанската академия, за която не се коментира много, но ако сме морски хора и говорим за синя икономика, не могат да не бъдат приоритет морските биоресурси. Това е задача пред Института за рибарство и аквакултури към Селскостопанска академия и разбира се на нашите колеги партньори от Тракийския университет в Стара Загора, които специално развиват това направление. Така че тук става дума комплексен подход. Какво пречи, когато корабът не е в зоната на експедициите да осигурява практиката и на морските гимназии, на ТУ-Варна? Така че на фона на многото учебни и научни програми, които се реализират в страната и са свързани с морето, придобиването на новия кораб е нещо много важно. Той дава нови възможности за тяхната реализация.
