Васил Марков е увлечен по инженерната специалност отдавна. Математическата гимназия в Шумен му дава добра основа по специалността „Математика и информатика“. Затова проявява интерес къде може да получи най-доброто висше техническо образование. Ориентира се към Военноморското училище с бъдеща изява във Военноморските сили. Може би това не е случайно. Чичо му е офицер и служи в родния му Шумен, един от приятелите на по-голямата му сестра вече е завършил ВВМУ. Не се е замислял дали да не избере същата специалност, само че за гражданското корабоплаване. Отрано разбира, че няма проблеми с морската болест, но постепенно осъзнава, че семейството, бъдещото му семейство, ще бъде най-голямата ценност в живота му. И кандидатства само за една специалност: „Корабни машини и механизми за ВМС“. Приемат го и вече е сигурен в правилността на избора си.
Оценява, че учебният процес в Морското училище му е дал необходимото за началото на военната и инженерната му кариера. Сега с усмивка си спомня, че в детството голямата му мечта е била стане летец. Може би защото братът на дядо му – Кольо Марков, е бил летец във Водосамолетната авиация във Варна. Неговият син Николай също е летец. Но постепенно надделяват „Морето и машините“…
Сега вече може да посочи тези свои преподаватели, които са му дали най-много, за да развие своите теоретични знания и практически умения. Сред тях откроява доц. д-р Румен Стоянов и асистент Драгия Янулов. Доц. Стоянов е подводничар, разказвал е за характерни проблемни случаи в своята служба и когато Васил Марков и част от колегите му разбират, че се търсят доброволци за подготовката на подводницата „Слава“ като музей, незабавно се включват в акцията. Когато ветераните-подводничари започват да изваждат от ЗИП-а дюзите, за да ги предадат за вторични суровини, бъдещият корабен механик заедно със свой колега вземат една от тях за „арсенала“ на профилиращата катедра. Още в коридора, когато се появяват, се срещат с доц. Стоянов, който възкликва: „Тази дюза е от моята подводница!“…
Васил Марков не крие, че през годините на обучението си в Морското училище понякога е изпитвал някакви моментни колебания относно правилността на своя избор. Когато е виждал свои връстници, които са имали възможността да учат и да работят, да демонстрират висок стандарт, да реализират по-рано от него част от своите мечти… Но неговият хоризонт си остава по-далечен. И продължава. И е признателен за това, което е получил в Морското училище. А то никак не е малко!
Никой от неговите връстници не е имал шанса да стажува в продължение на два месеца и половина на учебния ветроход „Роял Хелена“ и то по време на последното му плаване под български флаг. Участие в продължителните ремонти в Германия и в Холандия, практика и като палубен моряк, и като моторист. При това – в аварийна ситуация: блек аут (пълен отказ) на двигателя по време на плаване в тесния Килски канал… Не случайно от цялата група курсанти за прехода от Канарските острови до Доминиканската република са оставени само четирима и Васил Марков е сред тях. И те имат „късмета“ да преживеят на борда новината, че във Венецуела има силно земетресение, което може да породи цунами в района, където плават…
Продължението четете в Морски вестник тук
