Доц. Елица Петрова: Първо по рода си изследване на рапана обхваща целия черноморски басейн

Приключи последната морска експедиция от първото по рода си мащабно изследване на рапана по българското крайбрежие. Проектът е по програмата „BlackSea4Fish“, към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) към ФАО – организацията на ООН за селското стопанство и изхранването. Той стартира миналата година с участието на България, Румъния, Украйна, Грузия и Турция, тоест обхваща почти целия черноморски басейн, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси към Селскостопанската академия.. 

След предварителните срещи между всички страни, които участваме в проекта, се взе решение изследванията за рапана да се извършват с едни и същ уред,  по едно и също време и с еднаква методика, както и с еднотипни плавателни съдове: корабът да бъде с определена мощност, скорост, размери, така че изследванията да бъдат максимално сходни. Като специално за рапана изискването беше корабът да е риболовен – обясни доц. Петрова. По нейните думи такова изследване се прави за първи път; преди време  са извършвани подобни проучвания за други морски видове, но подобно мащабно обединение на черноморски държави не е имало през последните години. 

През  октомври – ноември 2020 год. извършили първите изследвания на рапана и след като обработили данните ги предали на Комисията и на другите черноморски държави. Сега повторили експедициите, които продължили 10 дни с общо 53 трала – толкова били и миналата година, определени по общата методика за всички участници в проекта. Дълбочината била в диапазона до 45 метра за българското крайбрежие, за другите държави – до 36 метра. Предложихме да я увеличим, тъй като специално при нас разпространението на рапана обхваща по големи дълбочини, което беше прието – обясни директорът на ИРР.

Сега започваме обработката на събраните материали и тяхното интерпретиране на срещи в различни формати, както се изисква в рамките на проекта – допълни доц. Петрова. Нейните виждания са, че към края на годината ще разполагат с първоначални резултати. Тя обаче не може да се ангажира, дали дотогава ще има и направени изводи, тъй като се оказало, че работата е много и трябвало да обединят данните на всички държави в това изследване. При рапана трябвало да се приложи холистичен подход, тъй като от една страна се третира като инвазивен вид, а от друга – комерсиален вид. И решенията за управление на запасите му ще стане много трудно, но при всички случаи този вид бил приоритетен за разглеждане. Защото това е икономически ресурс, който се нарежда на второ място по улов след трицоната и за България е от ключовите видове. Така че интересно ще бъде до какви изводи ще се стигне накрая – отбеляза доц. Петрова. Изследванията върху вида трябва да продължат и в бъдеще; необходими са поне 3 години изследвания, за да стъпи на сигурна база. 

На въпроса за първите впечатления от приключилата практическа част от изследванията, доц. Петрова отговори, че при предходни изследвания се наблюдава издребняване на размерите на рапана по българското крайбрежие. В уловите с бийм трал, доминирала размерната група – 46 – 66 мм  (86 % от измерените екземпляри), докато в уловите чрез водолазен способ преобладава групата с по-големи размери – 66 – 86 мм (88 %). Научните резултати от последната година показвали, че средния индивидуален размер е най-нисък по централните брегове в района на Бяла-Калиакра, което най-вероятно е свързано с интензивния улов на рапани в района. Същевременно, максималните количества се намират на централното до северното крайбрежие – Бяла – Калиакра, на дълбочини 12-40 метра.

Изследванията в морето били насочени  не само в  районите, където нашите рибари тралят най-много за рапани, те обхващат точки пред целия български бряг в дълбочините между 5 и 45 метра, за да получат обща оценка на биомасата. 

Mного по-сложен бил въпросът с третирането на рапана като инвазивен или стопански вид в Черно море. Практически той вече се е възприет в листата на промишлените видове, но същевременно фигурира и като инвазивен вид по отношение на биоразнообразието, въпреки че е навлязъл в черноморските води през 1946 година. В същото време има и други неместни видове станали част от черноморската фауна, което прави сложен за решаване въпроса за неговото отнасяне.

Този въпрос стоял по различен начин в другите черноморски държави. Примерно, в Румъния  започнали по-късно от нас да ловят рапана и го засилили от няколко години. Освен това там въвели своя национална квота за улова на рапани. В Турция пък реализирали по-големи улови, но те имали и много други приоритетни видове, така че при тях този проблем не бил така остър, както у нас, където икономически значимите видове са много малко. 

Трудно ще да бъде взето решение, казусът става прекалено сложен, тъй като имаме Морска стратегия, имаме Директива за биоразнообразието, но в крайна сметка вярвам, че ще надделее здравият разум. Неслучайно още преди години беше взето решение да стартира изследователска програма за рапаните, за да получи реална картина на запаса от рапани, да се  видят резултатите и на тази база да започнат разговори и да има първи изводи. Това че сега за първи път държавите извършат изследването с един и същ уред и еднаква методика много ще ни помогне да стигнем до много по-ефективни решения. А те на първо място са свързани с управлението на ресурса в Черно море, добави доц. Петрова.

Последни новини

Последни новини

Искат оставки в Морска администрация за бездействието със заседналия кораб

Граждани организираха група в социалните мрежи с искане към служебния премиер Стефан Янев и служебния министър на транспорта Христо Алексиев за незабавно освобождаване на

ГЕРБ: Далавери, лични сметки и корупция водят до екокатастрофа с кораба край Яйлата

Престъпното бездействие на служебния кабинет на президента Румен Радев за авариралия кораб може да доведе до екокатастрофа. Това пише в позиция на ГЕРБ - Варна, изпратена до

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент