Близо 30 хил. лева е осъдена да заплати Изпълнителна агенция “Морска администрация” на собствениците на либийския танкер BADR, който бе отнет при съмнителни обстоятелства преди години и гние на рейда пред Пристанище Бургас, става ясно от съдебно решение на Върховния административен съд, установи проверка на Maritime.bg.
Припомняме, че десетки милиони вече са загубите на собствениците на кораба от Либия, които ще бъдат предявени срещу България, а вероятно по-късно платени от данъкоплатците.
С фалшиви документи корабът бе отнет в полза на частна фирма. Цялата сага, проследете тук.
Припомняме, че наскоро от кабинета на служебния транспортен министър Георги Тодоров, който забърка сага с рокади в пристанищата, заявиха пред Maritime.bg, че базираната по неясни причини в София морска агенция нямала никаква отговорност, според резултатите от приключили проверки.
Сегашното съдебно решение доказва точно обратното – издадените актове на Дирекция “Морска администрация” Бургас са незаконосъобразни.
Макар да е абсолютно ясно какво стои зад сагата с кораба, всички транспортни министри преди Тодоров коментираха, че случаят е частно-правен спор. Този казус стана причина за дипломатическо напрежение между България и Либия, а за решаването му ангажимент пое и бившият премиер Бойко Борисов. Нещо, което изобщо не се случи, а корабът бе препродаден за пореден път и се озова в състава на компания от Израел.
Служебният транспортен министър удобно подмина и факта, че България влезе в докладите на Военноморското разузнаване на САЩ като потенциално опасна от пиратство зона.
У нас остана висящо единствено делото за връщане на кораба на законните му собственици. То обаче може да се проточи с още години, въпреки безспорно установените незаконни действия на частния съдебен изпълнител Тотко Колев и ИА “Морска администрация”.
Вижте цялата хронология на сагата с либийския танкер по-долу.
Цялото съдържание на съдебното решение, без редакторска намеса:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Либиан Навигейтър Лтд.“, дружество с ограничена отговорност със седалище Република Малта, срещу Решение №4259 от 29.07.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №12035/2019 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Либиан Навигейтър Лтд.“ срещу Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. на директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ (ДМА) и капитан на пристанището, с която е разрешено отплаването на моторен танкер „БДИН“ (BDIN), плаващ под знамето на Република Панама, с официален номер на Международната морска организация (IMO) [номер], позивни NOES, находящ се на котва в рейдови район № 4 на пристанище Бургас.
Касационният жалбоподател – „Либиан Навигейтър Лтд.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът правилно е приел, че жалбата на дружеството е допустима, но не е отчел факта, че собственик на моторен танкер „БАДР“ с IMO № [номер] по време на издаване на процесната заповед, е „Либиан Навигейтър Лтд.“. Чрез издаване на заповедта дружеството собственик е било лишено от възможността да упражнява правомощията си – да ползва, владее и да се разпорежда със собствената си вещ. Това е последицата от разрешението на административния орган в полза на друго лице (ДЗЗД „Булгаргеомин Лтд.“) да отплава с кораба, т.е. да ползва вещ на „Либиан Навигейтър Лтд.“ без негово знание и съгласие.
Съдът неправилно е счел, че в случая става дума само за административнонаказателно производство, без да изследва всички останали обстоятелства, относими към разрешаване отплаването на кораба. По този начин неправилно е формирал убеждение, че оспореният по делото акт е издаден при спазване на законовите разпоредби.
Формалистичен счита подхода на съда, че с процесната заповед административният орган само е отменил последиците от принудителната административна мярка (ПАМ), приложена със Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г., и е възстановил положението преди прилагането на тази ПАМ. Счита, че плащането на глобата и прилагането на ПАМ не е предмет на спора, повдигнат пред АССГ, а спорният въпрос е свързан със законосъобразността за отплаване на моторния танкер. Поради това налице е разминаване между посоченото от административния орган правно основание – чл. 385 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), и обективираното негово волеизявление – разрешение за отплаване.
В периода 21 – 28 декември 2018 г. административният орган е получил множество писма, протести и информация от компетентните власти на Република Панама и други нови факти и обстоятелства, които е следвало да вземе под внимание и да извърши нова преценка дали да разреши на кораба да отплава или не. Не е изследвал дали са налице предпоставките за издаване на разрешение за отплаване по чл. 363, ал. 1 КТК.
В хода на първоинстанционното производство са представени доказателства, които установяват, че корабните документи на танкера са фалшиви. Това е било известно на административния орган още на 23.12.2018 г. – 4 дни преди да допусне отплаване на кораба. Информацията за това е получена официално от държавната морска администрация на Република Панама и нейните представителства. АО е бил уведомен, че корабът е собственост на друго лице, различно от това, поискало отплаване. Регистрацията на кораба е била суспендирана от панамските органи. Дори и да е отпаднала нуждата от ПАМ административният орган е имал задължение да вземе предвид всички нови факти, а не да удовлетворява исканията на едни лица, нарушавайки същевременно правата на други.
Заповедта е издадена, без да е посочен адресат и при липса на фактически и правни основания за издаването й. „Либиан Навигейтър Лтд.“ не е уведомено и конституирано в административното производство като заинтересовано лице.
Заповедта е издадена при превратно упражняване на власт от директора на ДМА. Няма как процесната заповед да е законосъобразна, черпейки основанието си от предходните незаконосъобразни такива. Със заповедта административният орган незаконосъобразно е допуснал и разрешил кораба „БДАР“ да отплава под владението и разпореждането на лице, различно от действителния му собственик.
Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността, алтернативно да се отмени, оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. В. Владимиров.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанището, счита същата за неоснователна. Сочи, че касационният жалбоподател е излязъл извън предмета на съдебното производство. Административният орган не се произнася по въпроси свързани със собствеността на плавателен съд, който не е вписан в регистъра на корабите в Република България. В чл. 385, ал. 1 КТК е постановено, че за обезпечаване събирането на глоба се забранява отплаването на кораб, независимо от собствеността му. Аналогично, при отменянето на тази мярка правно ирелевантен факт е собствеността на плавателния съд. Разрешения за отплаване на плавателен съд се съдържат в две самостоятелни хипотези. Първата е в чл. 363, ал. 1 КТК, който в настоящия случай е неприложим. Втората е в чл. 364, ал. 2, пр. 1 КТК, приложима в настоящия казус. В случая със Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г. на кораба е наложена забрана за отплаване на основание чл. 385, ал. 1 КТК. Правното основание за вдигане на наложената забрана е чл. 364, ал. 2 КТК. Подвеждащо е твърдението на касационния жалбоподател, че предвид издаването на процесната заповед моторния танкер е напуснал акваторията на Република България. За да напусне даден кораб морско пристанище той трябва да получи „свидетелство за отплаване“ по реда на Раздел III от Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване.
Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от пълномощник М. Николова.
Ответниците по касационната жалба – „Морган Уест“ ЕООД, „Морган Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД, оспорват касационната жалба.
Сочат, че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. Неоснователни са твърденията за липса на адресат на заповедта. Касае се за развило се административнонаказателно производство, в хода на което е наложено административно наказание „глоба“, за събирането на която е приложена ПАМ „забрана за отплаване“. След като е забранено отплаването на моторен танкер „БДИН“, разрешението за отплаване има действие по отношение на посочения плавателен съд, а адресат на акта е лицето легитимиращо се с надлежни документи пред административния орган, като собственик на кораба. „Либиан Навигейтър Лтд.“ няма качеството на пострадало лице, съответно административният орган няма задължение да го уведомява.
АПК не допуска конституирането на граждани или организации като страна в защита на чужд интерес. Евентуалната отмяна на Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. няма да повлияе на действителното правно положение към днешна дата, респективно няма да доведе до никакви правни последици в правната сфера на Либиан Навигейтър Лтд.“. Това обяснява липсата на интерес у жалбоподателя, съответно не е налице задължение за административния орган да го уведомява.
Твърденията на касационния жалбоподател, че е собственик на моторния танкер със старо име „БАДР“ не кореспондират с обективната истина. С постановление за възлагане от 30.08.2019 г. на ЧСИ по изпълнително дело №009№2018 г. собствеността върху плавателния съд е възложена на дружествата. Неоснователни са твърденията за незавършен фактически състав на прехвърлянето, поради невписването му в регистрите, водени от пристанищната администрация на Република Либия. Елементът „вписване на сделката“ не е част от фактическия състав по продажбата на плавателния съд.
Правят искане решението да бъде оставено в сила. Ответниците се представляват от адв. С. Йовчева.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
От представените в хода на първоинстанционното производство доказателства от фактическа страна се установява, че:
Със Заповед за незабавно изпълнение №258 от 12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 418, ал. 2 ГПК на Районен съд – Бургас по ч. гр. дело №8812/2018 г. е разпоредено длъжникът „Либиан Навигейтър Лтд.“ Да заплати на кредитора – ДЗЗД „Булгаргеомин Лтд“ сума в размер 9 250 362 американски долара, представляваща вземане, обезпечено с морска ипотека №1352 от 14.09.2017 г. върху моторен танкер „БАДР“. Въз основа на заповедта в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист №181 от същата дата.
По този повод със съобщение, изх. №204 от 18.01.2018 г. по изп. дело №00009/2018 г., ЧСИ, рег. №708, уведомил дирекция “Морска администрация – Бургас“, че изпълнението по Заповед №258 от 12.01.2018 г. и Изпълнителен лист №181 от 12.01.2018 г. се насочва върху вещ, собственост на длъжника „Либиан Навигейтър Лтд.“ – процесният кораб, намиращ се в акваторията на пристанище Бургас.
Със съобщение, изх. №291 от 30.01.2018 г., ЧСИ, рег. №708, е уведомил Изпълнителна агенция “Морска администрация” за необходимостта да му бъде осигурен достъп до моторен танкер “БАДР” (“BADR”) за извършване на описа. С последващо съобщение от 31.01.2018 г. е поискано съдействие във връзка със започнало изпълнително производство. Посочено е, че капитанът на кораба е отказал да изпълни разпорежданията на ЧСИ, вписани в призовката за принудително изпълнение, а именно да премести кораба и да предостави необходимите книжа. Поради това и на основание чл. 431 и чл. 470 ГПК е поискано издаването на заповед за забрана за отплаване на кораба за срок до 30.03.2018 г., като за нуждите на изпълнителните действия плавателният съд бъде приведен на терминал в пристанище Бургас.
Издадена е Заповед №Б-ЗА-4 от 31.01.2018 г., с която е забранено отплаването на моторния танкер “БАДР” (“BADR”), находящ се в пристанище Бургас. По жалба на „Либиан Навигейтър Лтд.“ срещу тази заповед е образувано адм. дело № 472/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, производството по което е приключило с Решение №1369 от 09.07.2018 г., с което жалбата е отхвърлена. Решението е отменено с Решение №1 от 02.01.2019 г., по адм. дело № 11413/2018 г. по описа на Върховния административен съд като е отменена и оспорената Заповед №Б-ЗА-4 от 31.01.2018 г.
На 06.02.2018 г. с Определение №914 по ч. гр. д. №8812/2017 г. на Районен съд – Бургас е спряно изпълнението на Заповед №258 от 12.01.2018 г. като на заявителя е даден едномесечен срок за завеждане на иск с правно основание чл. 422 ГПК.
На 12.03.2018 г. „Либиан Навигейтър Лтд“ сезира Бургаския окръжен съд с жалба срещу действия на ЧСИ, рег. №708, по изпълнително дело №00009/2018 г. По жалбата е образувано гр. д. №576/2018 г.
На 20.04.2018 г. с определение по гр. д. №576/2018 г. Бургаският окръжен съд, спира изпълнението по изпълнително дело 00009/2018 г. на ЧСИ, рег. №708.
На 30.08.2018 г. ЧСИ, рег. №708, издава постановление за възлагане на движима вещ – моторен танкер „БДАР“ на ДЗЗД „Булгаргеомин Лтд.“.
На 12.12.2018 г. „Либиан Навигейтър Лтд“ сезира Бургаския окръжен съд с искане да се прогласят за нищожни действията на ЧСИ, рег. №708, по изпълнително дело №00009/2018 г. По искането е образувано гр. д. №284/2019 г.
По искане/молба, вх. №Б-2997 от 19.12.2018 г. и №Б-2998 от 19.12.2018 г. на „Морган Уест“ ЕООД, „Морган Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД, в качеството им на съдружници в “Булгаргеомин Лтд.” ДЗЗД, на основание чл. 363, ал. 5 КТК със Заповед № Б-ЗА-14 от 21.12.2018 г. на директора на дирекция “Морска администрация – Бургас“ е разрешено отплаването на моторен танкер “БАДР” (“BADR”) плаващ под знамето на Република Панама. По жалба на „Либиан Навигейтър Лтд.“ срещу заповедта в АССГ е образувано адм. дело №2833/2019 г., производството по което е приключило с Решение №7105 от 20.11.2019 г., с което заповедта е отменена.
На 21.12.2018 г. с Решение №VІ-1728 по гр. д. №576/2018 г. Бургаският окръжен съд отменя отказа на ЧСИ, рег. №708, да спре изпълнението по изпълнително дело №00009/2018 г. Решението е окончателно.
По делото е приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №22 от 22.12.2018 г., съставен от инспектор в сектор “Пристанищен и екологичен контрол” в дирекция “Морска администрация – Бургас“ срещу С. Миргородски, [дата на раждане] в Украйна, капитан на моторен кораб „БДИН“, IMO № [номер], плаващ под знамето на Панама, позивни НОЕС, за това, че на 22.12.2018 г., около 06,30 часа моторен танкер „БДИН“, намиращ се на котва – рейд Бургас, котвена стоянка № 4, се снема от котва без изходяща контрола и с изключен AIS, с което е нарушил чл. 363а, т. 2 и т. 3 КТК във вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 3 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 21 от Задължителните правила за морските пристанища на Република България.
Във връзка с този АУАН от административния орган е издадена Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г., с която на основание чл. 385, ал. 1 КТК е забранено отплаването на моторен танкер “БДИН” (“BDIN”) за обезпечаване събирането на глобата, наложена с наказателно постановление. Административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН №22 от 22.12.2018 г., е приключило с издаването на Наказателно постановление №22 от 23.12.2018 г., с което на С. Миргородски, [дата на раждане] в Украйна, капитан на моторен кораб “БДИН“, IMO № [номер], плаващ под знамето на Република Панама, позивни НОЕС, на основание чл. 44, ал. 4 и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 382, ал. 1 и ал. 2 КТК е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева.
От представено извлечение от сметка на Изпълнителна агенция “Морска администрация – Бургас“, е видно, че сумата на наложената с наказателното постановление глоба е заплатена на 27.12.2018 г.
Последвало е издаването на оспорената Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г., с която органът, на основание чл. 385 КТК и във връзка със заплащането на наложената по наказателното постановление глоба, е разрешил отплаването на моторен танкер “БДИН”, IMO № [номер], плаващ под знамето на Панама, позивни НОЕС, находящ се на котва в рейдови район № 4 на пристанище Бургас.
По делото е прието като доказателство Решение №I-154 от 30.06.2020 г., постановено по гр. дело №284/2019 г. на Бургаския окръжен съд, окончателно като неподлежащо на обжалване, с което е прогласена нищожността на постановление за възлагане от 30.08.2018 г., с което е възложен моторен танкер “БАДР” на взискателя “Булгаргеомин Лтд.” ДЗЗД със съдружници „Морган Уест“ ЕООД, „Морган Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД, издадено по изпълнително дело № 20187080400009 по описа на ЧСИ рег. № 708, с район на действие БОС.
По делото е представено електронно писмо от 23.12.2018 г. от директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанището до главния консул на Република Панама в Истанбул, Република Турция, с искане за потвърждаване на автентичността на сертификатите на моторен танкер „BDIN“ MMО[номер]. На 23.12.2018 г. от главния консул на Република Панама в Истанбул е получен отговор, скойто консулът заявява, че документите на кораба са фалшиви.
На 24.12.2018 г. от инж. Д. Алагир, технически служител в офис [населено място], главна дирекция на търговския флот, панамски морски власти, до различни лица, включително до директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“, е изпратено писмо. С него, относно кореспонденцията между местните пристанищни власти в Бургас и консулството на Панама в Истанбул, във връзка с автентичността на сертификатите на моторен танкер „BDIN“ MMО[номер], българските власти са информирани, че конкретно прикачените BCC, WRC, CLC И MSM – Сертификат за безопасност на екипажа не са официални документи, издадени от тази администрация и са считани за фалшиви документи.
Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Либиан Навигейтър Лтд.“ е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, от лице, което макар да не е посочено като негов адресат, той засяга неблагоприятно.
Приел е от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 363, ал. 1 КТК, в исканата от закона писмена форма, като в акта са посочени фактически и правни основание.
Изложил е, че в акта не е посочен конкретен адресат, но с оглед на разпореденото с него разрешаване на отплаването на моторен танкер “БДИН“, плаващ под знамето на Република Панама с официален номер на Международната морска организация /IMO/ № [номер], следва да се приеме, че адресат на заповедта е собственикът на кораба.
Приел е, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби.
Изложил е, че по естеството си Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г. на директора на дирекция “Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанището има характера на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Съгласно чл. 364, ал. 1 КТК капитанът на пристанище може да забрани отплаването на кораб, независимо от знамето, под което плава, или да задържи намиращ се в пристанището товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване на събирането на дължими данъци, акцизи, мита, такси, глоби или имуществени санкции. Забраната за отплаване, съответно задържането на товара, продължава до отстраняване на причините, които са предизвикали налагането й, или до представяне на гаранция съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – ал. 2 на с. р. Съгласно § 1а, т. 41 КТК “забрана за отплаване на кораб” е обезпечителна мярка, състояща се в задържане на кораб в пристанището за обезпечаване на публично вземане по чл. 364 КТМ, каквото безспорно представлява наложената с наказателното постановление глоба – чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК.
След като са отпаднали причините за прилагане на принудителната административна мярка със Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г. органът законосъобразно е разрешил отплаването на процесния моторен танкер, като е отменил последиците от приложената ПАМ и възстановил положението от преди прилагането й.
Съдът е счел е, че процесната заповед е съответна на целта на закона, а именно обезпечаване събирането на публичното вземане.
Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.
Решението е неправилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че „Либиан Навигейтър Лтд.“ има правен интерес от оспорването на Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. Правният интерес на дружеството произтича от спора му за собственост на процесния моторен танкер с „Булгаргеомин Лтд.“ ДЗЗД към момента на издаването на заповедта. Ето защо, независимо че „Либиан Навигейтър Лтд.“ не е посочено като адресат в обжалваната заповед, същото е засегнато от действието й. Чрез заповедта се разрешава отплаването на кораба, като по този начин се зачита правото на собственост и фактическата власт върху кораба, но в полза на друго лице.
Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 385 КТМ. Като фактическо основание е изложено, че заповедта се издава във връзка със заплащане на глоба, наложена с Наказателно постановление №22 от 23.12.2018 г. Със заповедта е разрешено отплаването на моторен танкер „БДИН“ (BDIN), плаващ под знамето на Република Панама, с официален номер на Международната морска организация (IMO) [номер], позивни NOES, находящ се на котва в рейдови район № 4 на пристанище Бургас.
Съгласно чл. 385, ал. 1 КТМ, за обезпечаване събирането на глобата или на имуществената санкция, наложена по глава ХVІІІ „Административнонаказателни разпоредби“, на кораба, независимо от собствеността му, се забранява отплаване едновременно със съставяне на акта за установяване на нарушението. За обезпечаване събирането на обезщетение, определено по реда на същата глава, корабът, независимо от собствеността му, се арестува по реда на чл. 364а или 365 (чл. 385, ал. 2 КТМ).
Видно от съдържанието на чл. 385 КТМ разпоредбата не може да бъде основание за разрешаване на отплаването на кораб, а единствено за неговото забраняване. Налице е несъответствие между правното основание, посочено в заповедта, и фактически разпореденото с нея, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Действително, както е посочил и първоинстанционният съд, в правомощията на капитана на пристанището е да разреши отплаването на кораб, но това негово правомощие е посочено в разпоредбата на чл. 363, ал. 1 КТК, която не е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт.
По аргумент за противното, отплаването на кораб следва да бъде разрешено, когато не е налице някоя от предпоставките по чл. 363, ал. 2 КТК за задържането му, не е налице основание по чл. 364, ал. 1 КТК за забрана на отплаването му или основание за арест по чл. 364а КТК.
В случая, позовавайки се на факта, че наложената с Наказателно постановление №22 от 23.12.2018 г. глоба е заплатена, административният орган е разрешил отплаването на моторния танкер, без да изследва налице ли са били останалите изискуеми предпоставки за това.
По делото е установено, че след издаването Заповед №Б-ЗА-15 от 22.12.2018 г., с която на основание чл. 385, ал. 1 КТК е забранено отплаването на моторния танкер и преди издаването на процесната заповед, конкретно – на 23.12.2018 г. и 24.12.2018 г., от главния консул на Република Панама в Истанбул и от технически служител в офис [населено място] на главна дирекция на търговския флот на панамските морски власти до директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанище Бургас е постъпила информация, че сертификатите на моторен танкер „BDIN“ MMО[номер] не са официални документи, издадени от тази администрация и са считани за фалшиви документи. Без да вземе предвид посочените данни, административният орган е разрешил отплаването на кораба. Заплащането на глобата е основание за отпадане на действието на мярката, но не е основание органът да не изпълни задълженията си по проверка налице ли са – съответно възникнали ли са, други основания за отказ да се разреши отплаването на кораба, съответно – същият да бъде задържан. В случая, в периода между прилагането на ПАМ и преустановяването й са възникнали нови факти и обстоятелства, които органът е бил длъжен да цени. Неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при недопускането на което би могло да се стигне до друг правен резултат.
Като не е отчел разминаването между фактическото и правното основание за издаването на акта и наличието на нови данни, след прилагането на ПАМ, които не са били взети предвид от административния орган, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. на директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанище Бургас следва да бъде отменена.
С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция “Морска администрация” – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора претендираните разноски по делото. За касационната инстанция същите са в размер на 370,00 лв. за заплатената държавна такса. За първоинстанционното производство на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 50,00 лв., представляваща заплатена държавна такса за оспорването на процесната заповед. В хода на първоинстанционното производство от „Либиан Навигейтър Лтд.“ е претендирано и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 29 459,68 лв. Видно от представената по делото фактура от 13.02.2020 г. и извлечение по сметка от 28.02.2020 г., претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по размер. В хода на първоинстанционното производство от административния орган е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно и немотивирано – от органа не са изложени каквито и да било основания за направеното искане. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава.
Направеното с отговора на касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за претендираното в хода на първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение е несвоевременно. Наред с това възражението отново не е надлежно мотивирано. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В отговора на касационната жалба не са изложени твърдения за липса на правна и/или фактическа сложност на делото. Възражението е мотивирано с обстоятелството, че претендираното възнаграждение надвишава минималното съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с твърдението, че претендирания размер на разноските се явява необосновано висок и несправедлив. Посочено е също, че ако бъде присъдено исканото възнаграждение ще бъде постигнато лично обогатяване в полза на адвоката на жалбоподателя в тежест и за сметка на държавния бюджет, което противоречи на принципа на съразмерност. Посочените обстоятелства са извън релевантните по чл. 78, ал. 5 ГПК и не могат да доведат до уважаване на възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4259 от 29.07.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело №12035/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №Б-ЗА-16 от 27.12.2018 г. на директора на дирекция „Морска администрация – Бургас“ и капитан на пристанище Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Морска администрация” да заплати на “Либиан Навигейтър Лтд“, адрес Република Малта, гр. Валета, [улица], VLT 1462, 29 879,68 лв. (двадесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
