За актуалните теми, кризата с COVID-19 и бъдещето на „Пристанище Варна“ ЕАД, разговаряме с изпълнителния директор Петър Сеферов. Той е роден през 1972 г. в гр. Провадия, през 1995 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ със специалност „Радиолокация“. Има следдипломна квалификация по „Мениджмънт на водния транспорт“ от Икономически университет – Варна. Кариерата му започва във варненското пристанище. Бил е началник на Пристанище Балчик, той е и първи директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“. От 2015 г. е изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД.
Записа Д. Велев
Г-н Сеферов, харесвате ли обособената край Морска гара – Варна Зона за обществен достъп?
Да, районът около Морска гара – Варна се превърна в едно популярно място, което привлича хората. Това не е мое мнение. Това се вижда всеки ден. Хиляди наши съграждани и гости на града посещават зоната. Тя се обособи като любимо място и е задължителна част от туристическата карта на Варна. Търсенето на възможности за „отваряне“ на града към морето е много стара идея. Местоположението на пристанището в сърцето на града налага осигуряване на приветлива среда за всички. Акцентира се изцяло върху заведенията и търговски обекти, но нека не забравяме, че в зоната се извършват яхтени, спортни, развлекателни и други дейности. Провеждат се множество събития, поради удобната локация и широките възможности, които предоставя теренът. Градът бе домакин на няколко международни регати от световно ниво – Tall Ships Races – 2010 (Historical Seas), 2014 (Black Sea), 2016 и др., които не биха могли да се проведат без откриването на зоната от пристанище Варна.
Има и голяма група хора, които изразяват негативни мнения. Каква е връзката между ресторантите, лунапарка и автомивката?
Всеки има право на мнение, нормално е хората да имат различни желания и представи. Но е важно да си припомним какъв беше този район. Питате ме за връзката между различните реализирани в момента нейни части. Краткият отговор – връзката е пазарна, като се търси една цялостна услуга за круизните кораби, туристите и жителите на града. Нашата компания не е инвестирала нито лев в изграждането на обектите в зоната, това е поет риск на всеки отделен инвеститор. За „Пристанище Варна“ ЕАД това не е присъща дейност и не би било оправдано да се ангажира ресурс за нея. По този начин обаче се реализират сериозни допълнителни приходи – над 1 000 000 лв. чист приход годишно, като половината от тази сума постъпва в държавния бюджет, като те ще се увеличават занапред.
Трябваше ли тази зона да бъде реализирана с ясна визия?
Развитието на зоната стана възможно след приетите през 2018 г. промени в Закона за морските пространства, които позволиха поставянето на подобни обекти на територията на пристанищата. Добре знаете, че преди COVID-19 и някои геополитически процеси в Черно море, Варна бе задължителна част от маршрутите на круизните компании. Главната ни цел винаги е била този район да посрещне потока от туристи, пристигащи в града с пътнически кораби. Естествено тя би изпълнила тази задача, ако пътническите плавания се възстановят сега, но за нас бе важно и районът около Морска гара – Варна да бъде притегателен и за гражданите на града и гостите. Тази задача е изпълнена и мисля, че всички го виждат.
Фирма със сто лева капитал, регистрирана в софийско село, генерира близо половин милион печалба от наетия паркинг, а за пристанището остават 18 хиляди месечно, това притеснява ли ви?
Отново ще повторя, че всеки обект се отдава под наем чрез търгове, които се оповестяват широко и публично, съгласно изискванията на закона. Това не се е случило без знанието на обществеността, като всеки, който е имал интерес да инвестира, е могъл да вземе участие. Търговете винаги са били с максимално облекчени условия, с цел осигуряване на широки възможности за потенциални инвеститори. Не желая да влизам в политическия тон на хората, които в момента правят изказвания по темата. „Пристанище Варна“ ЕАД е пристанищен оператор, за нас това са дейности извън основната ни функция. В такива случаи в бизнеса има добре известна международна практика – прехвърляне на дейности и изнасяне на услуги. Нима „Пристанище Варна“ ЕАД трябва да строи и обслужва атракционите в зоната? Това е несериозно. Практиката е точно обратната, дори такъв е примерът с части на румънското градско пристанище в Констанца.
Ще ви дам един прост пример. Преди предоставянето на паркингите под наем, през 2017 г. пристанището е реализирало от тази дейност годишни приходи в размер на малко над 281 000 лв., а разходите за тази дейност са били в размер на около 200 000 лв. Това са разходи за заплати, социални придобивки по колективния трудов договор на пристанището, който предвижда сериозни такива за всички работници, охрана, консумативи, материали и пр. Нека не забравяме, че този паркинг функционира денонощно и не само в активния сезон. Виждате, че печалбата от тази дейност е била около 80 000 лв. годишно. С извеждането на тази нетипична дейност извън дружеството, то реализира чист приход от над 240 000 лв., без никакви разходи. Целесъобразността на това действие е безспорна за нас.
Тази зона задушава ли терминал Варна – Изток?
Не, тя е реализирана в район, който беше със слаба перспектива за развитие на товаро-разтоварни пристанищни дейности, тъй като дълбочините на 3 и 4 корабно място са малки. От друга страна обаче инфраструктурата е запазена. С развитието на зоната се оформя един мултифункционален терминал, който при необходимост може да бъде използван за товаро-разтоварни дейности.
Спомнете си, че и преди реализацията на зоната, тук също отдавахме площи под наем – за брегово зимуване на яхти, за съхранение на товари, чието място не е в централната градска зона. Терминал Варна – Изток продължава да изпълнява своите функции и двете дейности не се ограничават взаимно.
Нека не забравяме, че Пристанище Варна се състои от два терминала и по-голямата част от товарите се обработват на терминал Варна запад. Това е технологично решение и не е коректно да се фокусираме единствено върху терминал Варна изток, който се намира в центъра на града.
Реализирате по-слаби резултати във финансовата част и при обработката на товари, защо?
Мисля, че няма човек, който не може да отговори на този въпрос. Глобално всички пристанища отчетоха спад в приходите, причинен от намалелия обем товари заради COVID-19 и слабата зърнена реколта през 2020 г. Общият спад на приходите на морските пристанища в България е около 18%. Наблюдаваме през последните месеци, както всички наши колеги от пристанища на Черно море, поетапно възстановяване. Това са сложни процеси, които следим с особено внимание и предприемаме нужното. За разлика от други бизнеси, които бяха сериозно засегнати от кризата, смея да твърдя, че нашите служители и работници не усетиха подобни процеси. В „Пристанище Варна“ ЕАД не е имало забавяне нито с ден на изплащането на трудови възнаграждения. Дружеството няма никакви просрочени задължения към доставчици и финансови институции. Балансираната ни финансова политика, изпреварваща негативните ефекти на кризата, стана причина това да бъде възможно. Не всички бизнеси успяха.
Въпреки сериозните предизвикателства, „Пристанище Варна“ ЕАД остава с най-голям реализиран товарооборот и формира между 25 и 30% от общия товарооборот на всички пристанища в страната. Можете сами да си представите колко усилия са положени от мениджърския екип това да се случи и тук е мястото да благодаря на колегите си за тяхната отдаденост.
Ахмед Доган вече има пристанище, доколко то е ваш конкурент?
Да, разбира се, че е наш конкурент. Както и всички останали частни пристанища, които към момента обработват част от товарите, които преди попадаха единствено на държавните пристанища. Конкуренти са и терминалите в съседна Румъния, конкуренти за групи товари са и пристанища на Дунав. Това е реалната среда, в която ние като държавен оператор продължаваме да работим.
Заговори се за очаквани съкращения, това ли планирате?
В публичното пространство е нормално да се говори. Друг въпрос е доколко приказките са истина. На първо място ще го кажа ясно – никакви съкращения на персонал не се планират и няма да бъдат факт в „Пристанище Варна“ ЕАД.
Усилията на ръководството винаги са били насочени единствено към търсене на възможности за оптимизация на производствените процеси и структурата. В дружеството работят почти 1 300 души, това е огромна машина, отделни звена, процесите между тях, отговорностите, разпределението на задачите, всичко това изисква планиране за добро пазарно позициониране. През последните години сме предприели политика за постепенно намаляване на персонала, без съкращения и други непопулярни мерки, най-вече чрез обединяване на длъжности при пенсиониране на служител. Именно този подход продължаваме да следваме. По никакъв начин не сме предлагали съкращения на „живи хора“. Както вече стана дума, работим във висококонкурента среда и е редно да сме адекватни. Разбирате, че в частните пристанища работят по 100 души – структура, която лесно търпи изменения. Това отговаря и на въпросите защо цените на частните пристанища са по-привлекателни за клиентите. При нас е по-сложно, но пазарът ни налага да бъдем гъвкави. Това целим.
Намаляването на средносписъчния състав се налага, както заради опитите за повишаване на конкурентоспособността, така и с цел приспособяване на процесите към променените съвременни технологии за обработка на товари. Повишаването на минималната работна заплата доведе до повишаване на средната заплата в пристанището. Колективният трудов договор предвижда сериозни социални придобивки, които също имат своето финансово изражение. Разходите за персонала през 2020 г. са около 36 000 000 – 37 000 000 лв. и са над 65% от приходите на дружеството. Мисля, че необходимостта от оптимизация е безспорна. И пак повтарям – това ще се случи без никакви съкращения.
Нужно ли беше да се удъбочават каналите за 400 милиона?
Не мога да коментирам финансовите и други параметри на проекта, тъй като не съм запознат с тях. Принципно удълбочаването на каналите в едно пристанище е нужно. Разбира се, всичко би следвало да се случва на база на задълбочени технически, финансово-икономически и пазарни анализи.
Ще дадете ли по-подробен отговор, ако станете директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, защото вие също участвате в конкурса за този пост?
Да, участвам в провеждащия се в момента конкурс за генерален директор. Това е една нормална законова процедура, в която участват много доказани специалисти в нашата област. Както казах вече, нека не гледаме в бъдещето. Който и да бъде избран, ще има възможността да се запознае с всички детайли и принципи на работа в предприятието и би бил в състояние да даде аргументирани отговори на въпросите ви.
