Наистина, сравненията между океанското плаване с лодка и свободното планинско катерене, с което започнах, не се свършват само с еднаквата невероятна тръпка – продължава да разказва Павлин Надворни. Както алпинистът не спира да преодолява все по-високи върхове: и още един, и още един, така и яхтсменът, колкото повече опит трупва, толкова повече сам вдига летвата за следващо ново предизвикателство. Само за хора, които не са излизали от Варненския залив, това изглежда чиста авантюра.
Вижте първата част от разказа на Надворни
Досега имам 12 пресичания на Атлантика и десетки други в различни морета и океани и да знаеш, едно с друго не си приличат. Както и ден с ден не си приличат – различна метеорология, навигация, различни системи на лодките и т.н. Непрекъснато си изправен пред нови предизвикателства. Импровизираш и колкото повече трупаш опит, толкова по-голямо е удоволствието от всяко следващо плаване. Дори при случаите, когато се налага да бягаш от пиратски кораб, започнал да ти сече курса и опасно да приближава, както стана веднъж с мен в Тихия океан. Бях ангажиран с доставката на една лодка от Нова Каледония до Филипините, когато започна да приближава абсолютно подозрителен кораб без никакво обозначение. Сам си насред океана, никой няма да разбере, какво са направили с теб. Има такива случаи и то немалко. Лодката беше много хубава, състезателна и успях да им избягам.
Едно от големите предизвикателства беше доставката на яхта от 6000 морски мили от Форт Лодърдейл до Варна. За това плаване получих номинация за „Кор Кароли” през 2005 г. Първо, самото приемане на такова предложение си е чисто предизвикателство, защото нямаш представа, на каква “щайга” ще попаднеш. Тогава варненски бизнесмен отишъл на изложение във Флорида, харесала му една яхта на възрастни хора, които живеели в нея и без да е имал дотогава някакво отношение към лодките, се спазарил с тях да я купи. Договорихме се да му я докарам и тръгнах с още един приятел и колега – Янчо Щаков, който дотогава не беше пресичал океана.
Беше адски трудно плаване. Преди всичко, лодката се оказа стара, с много технически проблеми, за които нямаше как да знаем. Имахме ограничен бюджет. Пък и самата 2005 година чисто метеорологически беше много тежка, тогава вилняха Катрина, Уилма и други урагани.
Едно от най-тежките места при пресичането на океана от Флорида за Европа е Гълфстрийм, който тече като река от юг на север, прави голям кръг и слиза покрай Англия. Течението е много неприятно за плаване, особено когато вятърът духа срещу него от север, северозапад, а това става много често. Дори да е 15 възела – нормален бриз, създава несъразмерна къса вълна, много по-неприятна от тази в Черно море. И още с тръгването от Бахамите ни се случиха две неща. Както се казва, неприятностите не идват сами, а вървят ръка за ръка. Бяхме тръгнали по обяд и в 2 часа сутринта вече карахме на остър курс по течението срещу вятъра. Насреща ни блъска, блъска. И в един момент се чу нещо, като гръм. Беше се изтръгнал левият вант-путенс – планката, на която са захванати вантите. Казах, че лодката беше стара – прогнила преградата, за която е хваната планката и от блъскането на вълната болтовете прерязали през нея. Малко остана да загубим мачтата. Докато се чудех, как да я ремонтираме, Янчо викна: „Павка, вода влиза от някъде в лодката!“.
Пак от блъскането се смачкало мястото, където влиза балера на руля – предните собственици го направили с малко смола, колкото да е водоплътно. Само изненади! Така става, когато собственикът ти дава зор бързо да тръгнеш и нямаш време да огледаш и подготвиш отвсякъде лодката. Не стига, че няма ванти, които да държат мачтата, ами сега и сериозен теч! С едни кухненски гумени ръкавици и с много грес уплътних мястото, колкото да спре да тече вътре и хайде обратен курс до Бахамите, където направихме първия сериозен ремонт.
Пак тръгнахме. Споменах, че тогава времето беше много нестабилно. Колкото и да внимавахме по време на плаването, не успяхме да избегнем изключително сериозното време. Карахме на север, за да избегнем дълбока депресия над Азорите със скорост на вятъра над 90 възла в центъра и в един момент попаднахме на друга. Циклонът не ни пусна две денонощия и половина. Официално американските метеоролози даваха, че вълната е 21 фута (7 метра), но това е усреднена величина – на моменти стигаше и до 12 метра. Останахме без автопилот и карахме само на ръка и на импровизирана система от ластици.
Имам ярки спомени от това плаване. Един от притеснителните моменти беше, когато южно от Бермуда се оказахме в центъра на най-сериозната гръмотевична буря, на която съм бил свидетел. Навсякъде около нас морето кипи от мълнии, буквално падат на 150 метра от теб и водата се изпарява. Мирише на сяра, на озон. Всичките ти косми са наелектризирани и изправени нагоре. Продължи около час. Сякаш бяхме в един от кръговете на ада.
Всъщност на Бермудите спирахме освен за зареждане, също за ремонти на стартера, на двигателя и на какво ли не още. Там ми се случи нещо, което ми е като урок, който сега предавам на другите. Както се казва, няма безгрешни хора: когато си под напрежение, лесно можеш да извършиш някоя глупост. Значи свършваме с ремонтите, стягаме се да тръгваме и заставаме на бензиностанцията на кея да заредим с гориво. Предстои ни най-сериозното пресичане от 1600 мили в открит океан между Бермуда и Азорите. В главата си непрекъснато прехвърлям, какво може да сме пропуснали. Съзнанието ми е заето само с това и снемайки се от кея, след елегантен полукръг с пълна скорост се забивам в един много ясно обозначен средищен риф на 150 метра от кея и то при отлив. Беше истински сеир за хората, седнали на по бира в близкото заведение. Сигурно са се питали, какъв ли е този малоумник?! Така че, никой не е застрахован от глупости. Да не забравяме, че един от най-добрите моряци и ветроходци за всички времена – Ерик Табарлик, се удави по време на нищо и никаква местна регата след не знам, колко екстремни плавания, в това число самотни околосветски състезания.
Имах и друг интересен случай в океана. Един канадец безплатно всеки ден в определен час правеше радиосеанси и даваше прогнози на ветроходците в Тихия океан и Атлантика. Предаваш му координатите си, записва ги в дневник и в определено време се свързва с всяка яхта. Той ни предупреди да не бързаме на изток, защото има много силна депресия близо до Азорите. Горе долу сме в средата на океана, когато виждаме зелена светлина на яхта. Свързваме се по радиото и чувам много познат глас. Оказва се мой приятел италианец, Александро, с когото не бяхме се чували от три години. Запознахме се по време на моето пребиваване в Италия. Не знаеше добре английски и му предадох предупреждението на канадеца за опасното време на Азорите. Представяш ли си, сам си в средата на океана и точно там срещаш приятел, с когото не си виждал от години…
Неговата яхта е по-голяма, по-бърза и скоро загубихме връзка по радиото. После когато се видяхме на Азорите се оказа, че са се наврели в циклона, от който ние бягахме на север, с резултат три нокдауна. Преобръщали се с мачтата надолу във водата, един от екипажа прелетял от единия борд на другия и целия се потрошил. Друг пък си счупил ребра. Изяли сериозен пердах, какъвто не отмина и нас няколко години по-късно.
Преди да кажа за него, да спомена за ветроходната академия, която направихме двамата с Антоанета Георгиева, внучката на кап. Георги Георгиев.
Направихме я просто на шега и тя взе, че стана. Идеята ни е да обучаваме нови ветроходци. Започнахме с една моя лодка, която стоеше на брега. Сега вече имаме и чудесна състезателна лодка.
Как се сдобих с нея? През лятото на 2018 год. съвсем случайно в началото на сезона попаднах на обява в платформа за интернет търговия – в Северен Уелс – продават състезателна яхта, повредена от урагана Ема през 2017 г.
Тя е 45-футова, модел на най-добрия за мен дизайнер Брус Фарр. Много лека композитна конструкция и изключително здрава. Беше състезателна лодка с много сериозно име – имаше участия в най-известните регати по цял свят.
Ураганът я изхвърлил на брега.
Имала две – три дупки по корпуса, които временно запушили и сега се опитваха да я продадат. В Англия никой нямаше да се хване да я оправя, освен ако не е пълен маниак по яхти. Приеха офертата ми и след десетина дни подготовка на 14 октомври тръгнахме да я докараме с екипаж от трима души: заедно с Наско Стефанов и Светлозар Тенев – Ламби. Плавахме с деламинирани участъци на корпуса и за да ограничим огъването на този борд струпахме всички неизползвани платна. Удари ни много лошо време, обаче нямахме друга алтернатива освен да продължим напред. Беше голямо блъскане и така през Биская, докато влезем в Гибралтар.
Всичко играеше в лодката.
Имахме голямо премеждие между Африка и Сицилия. Изнесохме се максимално на юг, за да избегнем най- лошото на обявената уж малка средиземноморска депресия, която се разви толкова дълбока, че в Италия разруши цяло пристанище и изхвърли 300 яхти на брега. Вятърът беше над 60 възела, но издържахме, дори постигнахме своеобразен рекорд, като вдигнахме 24 възела скорост.
Както стана с италианците, за които ти говорих на Азорите и ние имахме инцидент – един от колегите изхвърча от единия борд на другия и си пукна главата. Другият инцидент беше с аварийния сателитен буй. За всеки случай бяхме взели такъв от друга лодка и той взе, че се активира от водата, която ни заливаше и започна да излъчва сигнал. От нашия координационно спасителния център започнаха да се обаждат, тръгнаха да търсят и близките ни. Потънали сме, обаче въпросният буй пращаше сигнал, обозначен като от лодката на Ламби, която обаче си стоеше във Варна. Падна голямо чудене, дали сме потънали или не. Ужас! Накрая видяхме, какво е станало и извадихме батерията на буя, за да спре.
След сложен и труден ремонт лодката веднага беше включена в амбициозната програма на Академията за ветроходство Кор Кароли. С нея се включваме в състезание, като екипажа е от млади току що научили се ветроходци. Да обучавам нови яхтсмени, това е поредното голямо предизвикателство пред мен. Много е интересно да учиш особено млади хора, да виждаш как се мотивират. Как да кажа, чудна работа е човешкият манталитет. Когато нещо ти е даденост, то не ти е интересно, не ти става страст така, както е при друг, който до вчера го е смятал за недостижимо.
В заключение maritime.bg отново припомня за поредното ново предизвикателство пред известния варненски ветроходец Павлин Надворни. Той е седмият от записаните (бел. ред.- след одобрение от комисията) за участие в поредната околосветска регата Global Solo Challenge, която ще стартира от Ла Коруня, Испания през септември 2023 г., съобщи изданието „Саil World Europe“. Global Solo Challenge е уникален формат, истинско „глобално соло предизвикателство“ за най- опитните яхтсмени в световното ветроходството.
Вижте първата част от разказа на Надворни: