По три проекта изследват замърсителите по вода на Черно море. По единия от тях чрез уникална технологии беше измерено наличието на микро пластмасови частиците по река Дунав в участъците Русе и Тутракан, заяви пред maritime.bg доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология- БАН

Проведена беше акция за измерване на замърсяването от микропластмасови частици в участъците Русе и Тутракан по поречието на Дунав по иновативна технология на австрийския университет BOKU и на лабораториите WESSLING. Това съобщи пред Maritime.bg доц. д-р Виолин Райков, ръководител на екипа от Института по океанология, който участва в международния проект Tid(y) up по Дунавската програма. Той обхваща държавите по поречието на Дунав и един от големите й притоци, река Тиса: Австрия, Унгария, Словакия, България, Румъния и Украйна. Задачата е да бъде проследен пътя на отпадъците до изливането им в Черно море.

Специално акцията при нас (обхвана двата участъка Русе и Тутракан и продължи 14 дни) беше за измерване на замърсяването с микропластмаси чрез прилагане на три иновативни метода на австрийските колеги – обясни доц. Райков. Какво представляват тези трите метода? По първия се използва мрежа с големина около 4 метра в дълбочина за вземане на проби от различни слоеве. Тя се пуска, течението я влачи, измерва се скоростта му и в нея се събират микрочастиците, които после се утаяват. Вторият метод, който използвахме, това са помпи, с които се източва вода от реката, преминава през филтри, в които остават седиментните утайки от речното дъно. И третият метод е тъй нар. наносоуловител или седиментационна кутия, която ни предостави Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ. Поставихме я под моста в Русе и в продължение на две седмици в нея се събираха наносите от преминаващата вода. Изкарахме пробите и ги изпратихме в лабораториите WESSLING, където има подходяща апаратура за подобни сложни анализи на частици, които са невидими с просто око и са много трудни за улавяне, а в същото време са особено вредни за морските организми и човешкото здраве.
Използваните три метода позволиха да проведем изследването при различните условия на реката, продължи доц. Райков. След като излязат резултатите за цялото протежение на реката ще видим къде става акумулирането на микропластмасите, какви са типовете на частиците и възможните им източници. Все неща, които досега не са правени. А те са много важни, защото се отнасят за най-голямата река в Европа, която минава през много индустриални райони и е носител на огромно количество органика и вторични продукти от цялата производствена дейност на голяма част от континента, сред които най-опасни са пластмасите. Всъщност Дунав е най-големият замърсител на Черно море, макар че никак не е малък и приносът на другите големи реки, Днепър и Днестър.
Вторият международен проект (LitOUTer) обхваща басейна на Черно море и в него участват България (ИО-БАН в лицето на доц. Райков и Черноморската мрежа на НПО), Румъния, Грузия и Турция, която е координаторът. По него изследвахме с риболовен кораб макроотпадъците по дъното с помоща на бийм трал за рапани, каза още доц. Райков. След като приключи анализа на събраните данни, поканим представители на Община Варна, на ИАРА, на Морска администрация, на МОСВ, за да видят какви са количествените и качествени натрупвания на местата по нашето крайбрежие, където има завихряния на теченията и там се акумулират отпадъците.
Досегашните ни наблюдения показват, че има сериозно замърсяване на дъното с всякакви макроотпадъци от човешката дейност незнайно как попаднали там, дали от Дунав или от кораби. Някои са невероятни, намирали сме фрапиращи неща включително и на плажовете, като банки с кръв, спринцовки, пакети с лекарства, строителна пяна и още какво ли не!
Третият международен проект е по фонд „Научни изследвания“ на МОН (тук координатор е ИО – БАН, представляван от доц. Райков, като партньори са Института по невробиология – София и Шуменския университет). Той е насочен към още един аспект на замърсяването на морето – изследване на разнообразните стресови фактори, които потискат под един или друг начин функциите на организма на няколко видове риба. Например, как действа намаляването на кислорода като стресор върху физиологията на рибите. Също – микропластмасите, паразитите, които променят генетично ниво и разбира се риболовът. По думите на доц. Райков това са 5 вида доста сериозни стресори. Избрали са два от целевите видове: барбуна и попчетата- стронгила, които са много зависими от състоянието на седимента на дъното, където обитават. А точно там се акумулират най-много отпадъци. В този слой кислородът се променя рязко и може да влияе дори летално на рибите.
За първи път чрез трите международни проекта, които вървят успоредно независимо от различното им финансиране, се опитваме комплексно от различни ъгли да обхванем големия и многостранен проблема със замърсяването на водата, подчерта доц. Райков. Първите два, по Дунав и Черно море приключват догодина, а третият, който е по фонд Научни изследвания и стартира през декември м.г., ще приключи през 2023 год. Ученият се надява тогава въз основа на събраните научни резултати да могат да представят комплексна картина на замърсяването на водата. Идеята е след анализ на законодателството да посочат на международните организации за река Дунав и за Черно море, къде са слабите места, пропуските, за да бъдат запълнени и да се осигури по-добро управление на отпадъците, което в края на краищата рефлектира върху човешкото здраве.
За пластмасовите отпадъци в морето започна да се говори още от 2010-2012 год., но там още е черна дупка, защото е много трудно да бъдат установени източниците на замърсяването, коментира доц. Райков. Попаднали веднъж във водата те нямат собственик. Няма към кого да отнесем някакви конкретни мерки и можем да говорим само за евентуалните. Това е голям проблем. Човешката дейност е многообразна и в крайна сметка отпадъците от нея отиват в морето. Най-важното е да се ограничи неконтролируемото им изхвърляне, включително и в Дунав. Затова сега се концентрираме върху източниците, на които досега по-малко беше обръщано внимание, заяви още доц. Райков.