Съединението дава тласък за развитие на морското стопанство на България

Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г., слага край на изкуственото разделяне на българската държава, наложено от Берлинския договор от 1878 г. Подготвено от БТЦРК, то е осъществено чрез военно-революционна акция.

Румелийското правителство и генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич са свалени и временното правителство под председателството на Георги Странски тържествено обявява присъединяването на областта към Княжеството.

Съединението е подкрепено от княз Александър Батенберг и е посрещнато с възторг от целия български народ.

Правителството на Петко Каравелов приема извършения акт и се заема с дипломатическото уреждане на въпроса.Нарушаването на Берлинския договор изправя България пред тежко външнополитическо изпитание. Великите сили се обявяват против Съединението и за запазване на статуквото.

Балканските държави се страхуват от нарушаване на равновесието на Балканите.

Русия счита, че Съединението ще засили авторитета на Александър Батенберг. Тя заявява своето неодобрение и отзовава руските офицери, служещи в българската войска и флот.

Епизод от задълбочаващия се конфликт между България и Русия през втората половина на септември 1885 г. е отвличането на почти всички български военни кораби от руските морски офицери на българска служба и установяването им в руското пристанище Измаил.

Целта е да се затрудни отбраната на България.

На практика са отвлечени корабите, подарени през 1879 г. на България от Русия.

Действията на руските офицери са самоволни и не са подкрепени от Министерството на външните работи на Русия, което категорично не одобрява отвличането и нарежда тяхното връщане и предаване на българските власти.

Тази политика на Русия подтиква Великобритания да подкрепи Съединението с цел да изтласка Русия от Балканите и да осигури положението си в обединена България.

В Цариград по инициатива на Високата порта се свиква конференция, която да разгледа българския въпрос.

Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия обявява война на България. Българската победа на бойното поле принуждава представителите на Великите сили, участници в конференцията в Цариград, да подпишат на 24 март 1886 г. Топханенския акт, с който признават Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Съединението е първата успешна стъпка към решаване на българския национален въпрос. То превръща България в най-голямата балканска държава за онова време с територия от 96 345 кв. км, с население 3 070 988 души, 23 окръга, 84 околии, 70 града и 4684 села.

Увеличената територия и население дават възможност за по-бърз икономически напредък.

Морските граници на България се увеличават и в пределите на държавата влизат пристанищните градове Бургас, Анхиало (Поморие), Месемврия (Несебър), Созопол. Това дава тласък за развитието на морското стопанство на България, свързано с изграждането на пристанища, улесняване на крайбрежното корабоплаване, лодко- и корабостроенето, развитието на риболова, солодобива и други.

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент