Утре във Варна тържествено ще бъде отбелязана 140-годишнината на Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”. Тържествена церемония ще започне в 0930 ч., по-късно през деня гостите ще се запознаят с учебно-материалната база на ВВМУ. Планирано е представяне на монографията “Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946)” на кап. I ранг доц. д.н. Асен Кожухаров. От 1700 ч. започва Тържествено събрание и художествена програма.
На 9 януари 1881 г в Русе е основано Морското училище, с което е положено началото на морското образование в България. На основание Циркуляр № 7 на Военното министерство на Княжество България от 9 януари 1881 г. се формира „Морско училище”.
Инициатор за създаването на учебното заведение е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ Флотилията и Морската част“.
Пръв началник на Морското училище е флотският механик подпоручик Павел Алексеевич Машнин, който престоява на тази длъжност до март 1883 г. Първоначално училището се помещава в една от сградите на Дунавската флотилия на брега на река Русенски Лом. В него се подготвят машинисти и огняри за военния флот.
През следващите години се нарича „Машинна школа” и „Техническа школа, но не променя своя статут и продължава да обучава технически кадри за флота. През 1892 г. училището е преустроено и преименувано в „Унтерофицерска морска школа“, в която се подготвят боцмани, кърмчии, артилеристи, миньори и машинисти. През 1900 г. учебното заведение е оглавено от лейтенант Тодор Соларов, премества се във Варна и е преименувано на „Машинно училище при флота”. През 1904 г. със закон на Народното събрание училището става първото средно техническо учебно заведение в страната, като срокът на обучение е удължен до шест години. Възпитаниците на училището участват във войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) Сред най-добрите се избират бъдещите флотски офицери, изпращани за обучение в европейските военноморски училища. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници е произведен първият офицерски випуск на училището. През 1929 г. Морското машинно училище е преименувано на „Морско училище”. Две години по-късно се формира „Мореходен“ отдел, който има за задача да обучава вахтени офицери за търговския флот.
Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна и се дипломират във Военното училище в София.През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Св. Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в сграда на ул. „Стефан Караджа”. Същата година възпитаниците му участват в състава на Морския окупационен отряд при връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България.През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието „Военноморско на Негово Величество училище”. В 1943 г. е отворен Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за Морските войски.В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича „Военноморско народно училище при Морските войски”, а през 1946 – 1949 г. – „Народно военноморско училище”. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров – поет, възпитаник на училището от випуск 1926 – 1932 г.През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев”. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на „Висше народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. От 1991 г. названието му вече е „Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. Училището е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН и дипломите на възпитаниците му се признават пред всички корабособственици по света.
