Приказки за наивници, удълбочаване и сладолед

Днес в Народното събрание продължи изслушването на служебния транспортен министър Георги Тодоров за проекта по удълбочаване каналите на Пристанище Варна. Припомняме, че за него бяха разходени над 400 млн. лева без провеждане на обществени поръчки в инхаус процедура. Реализацията на проекта стана факт, когато Тодоров бе председател на борда на директорите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което получи средствата с бюджетен транш от правителството „Борисов 3“, а по-късно възложи работата на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, дружество, което също е под шапката на транспортното ведомство.

На парламентарната трибуна служебният министър Георги Тодоров представи карта, на която са маркирани трасетата на канали 1 и 2 във варненския пристанищен комплекс. При предходното изслушване, което бе прекъснато поради края на парламентарното време, депутат от „Демократична България“ показа карта като доказателство, че удълбочаването обслужва ТЕЦ – Варна и прилежащото му пристанище, които станаха собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

„Видно от тези трасета, както е маркирано на самата карта, може да се добие представа за обхвата на драгажната работа в двата канала и може да се направи категоричен извод, че засяга доста терминали, като почнем от Варна – Изток, Фериботен комплекс и Варна – Запад“, заяви Георги Тодоров.

В своето изказване министърът подчерта, че удълбочаването ще има най-голям ефект за държавния терминал Варна – Запад.

Maritime.bg припомня, че при предходното изслушване стана ясно от думите на Тодоров, че нито един кубик драгажна маса няма да бъде иззета от въпросния терминал, което на прост език означава – към момента няма абсолютно никакви ефекти от него за държавния терминал Варна – Запад.

Тодоров съобщи, че във Варна – Запад за миналата година са обработени 5,7 млн. тона товари, Варна – Изток – 1,45 млн. тона, ТЕЦ – Езерово – 607 хил. тона, пристанище Одесос – 439 хил. тона и Леспорт – 343 хил. тона.

„Само да припомня, че Варна – Запад, което се оперира от държавното дружество „Пристанище Варна“ ЕАД, има 19 кейови места, а всички останали терминали имат доста по-малки кейови стени и корабни места“, каза министърът.

„Съвсем коректно отговорихте с факти“, заяви веднага след министъра депутатът от ДПС Халил Лютифов, който зае позиция, че удълбочаването било нужно за развитие на корабоплаването и определи като спекулации твърденията, че то обслужва частното пристанище на Ахмед Доган. Лютифов попита министъра на какво разстояние от фарватера, който се удълбочава, е кейовата стена на пристанището към ТЕЦ-а, чия собственост е тя и колко са кейовите места в терминала.

„Трябва да стане ясно на колегите, че това е важен проект за цяла България“, заяви Лютифов.

В отговор Георги Тодоров изчете колко са кейовите местна на отделните терминали в пристанищния комплекс на Варна. Той заяви, че кейовата стена на пристанището на ТЕЦ-а е публична държавна собственост, а удълбочаването се извършвало на 300 метра от нея.

„По никакъв начин не може да се направи какъвто и да е извод, че се драгира, пред която и да е кейова стена“, заяви министърът. Той обаче пропусна да отговори на въпроса на Лютифов как всъщност са възложени драгажните работи.

Депутатът Светослав Колев от „Изправи се.БГ. Ние идваме“ попита Тодоров на какъв икономически разчет лежи проектът за удълбочаване и кога и как ще се възвърнат вложените в него милиони – с увеличаване на товарооборота или с увеличаване на таксите, събирани от корабите. „Търсят ли се проактивно клиенти, които да ползват новата подобрена услуга“, запита още Колев.

„Всяка една нова услуга би следвало да бъде предшествана от създаване на инфраструктура. Проектните дълбочини от 11,5 м. са били недостатъчни за привличане на нови типове кораби, които да пристават на нашите терминали. Удълбочаването има както пряк, така и косвен ефект. Ще се повишат товарообороите на всички терминали, когато бъдат с гъвкав мениджмънт и цени“, отговори министър Тодоров.

Министърът изтъкна, че се надява частните пристанищни оператори да следват нормални бизнес и пазарни практики, за да не бъде поставен държавният „Пристанище Варна“ ЕАД в неравностойна позиция.

Тодоров заяви, че връщането на инвестицията от над 400 милиона зависи от действията на самите пристанищни оператори.

Той не можа да отговори на какъв анализ почива целият проект, изтъквайки, че не бил участвал в изготвянето му.

Депутатът от ИТН Александър Тодоров попита Георги Тодоров как могат заинтересованите страни да се запознаят с техническата част по удълбочаването на каналите.

„Да, информацията е достъпна, който е поискал, откакто аз съм министър, му е предоставена информация“, каза в отговор служебният министър.

Както при предходното изслушване на Тодоров, така и в днешното – ГЕРБ – СДС, отново питаха министъра какви били ползите от удълбочаването. Въпросът този път зададе депутатът Валентин Милушев. Именно при правителството на „Борисов 3“ бе одобрен баснословният харч.

Тодоров заяви, че предстоят още мащабни проекти за удълбочаване, но след провеждане на процедури. Те ще обхванат както частни, така и държавни терминали във Варна и Бургас.

В обявените от министъра планирани бъдещи драгажни дейности отново не се появи информация за цялостно удълбочаване в терминал Варна – Запад. Там се планира удълбочаване само пред едно кейово място.

Народният представител от „БСП за България“ Борислав Гуцанов заяви, че е целият проект е твърде странен. Той изтъкна, че руското дружество, което е взело парите за удълбочаване си е закупило три нови дълбачки с тях.

От техническа гледна точка, Гуцанов, зададе най-точните въпроси на министър Тодоров – как ще бъде удълбочено под Аспаруховия мост и как ще се постигне проектна дълбочина във фарватера след него и в районите, за които е известно, че има солидна скална маса.

Гуцанов не отрече нуждата от удълбочаването, но изтъкна: „Начинът, по който е направен проектът, е идеална корупционна среда“.

Гуцанов попита и защо издрагираните маси се изсипват отново в езерото. „Тази пръст нали ще затрупа канала отново“, предвиди народният представител.

„Мисля, че целият този процес е за друга институция“, заяви Борислав Гуцанов, визирайки прокуратурата.

Служебният транспортен министър отново каза, отговаряйки на депутата, че не бил участвал във вземането на решенията за конкретни договори по проекта, които дори не били обсъждани в управителния съвет на ДППИ, на който той бе председател.

Без да отговаря на останалите въпроси за проблемната дълбочина под Аспаруховия мост и намиращите се след него огромни скални маси, Тодоров заяви, че вече са издрагирани до 65% от планираните по проекта количества или над 4 млн. куб. метра.

Антоанета Цонева от „Демократична България“ репликира министъра с въпрос кой, ако не той, е разгледал споразумението между ДППИ и ТСВ и как е извършено възлагането към руската „Гидрострой“. При предходното изслушване, министър Тодоров заяви, че не разполага с информация.

„Договорът е сключен между изпълнителния директор на ТСВ и генералния директор на ДППИ. Решение на УС на ДППИ няма. Договорът е сключен между две държавни структури с един и същ принципал. Договорът, с който ТСВ превъзлага, е на база вътрешни правила на ТСВ и те са одитирани и сертифицирани. В съответствие с тези правила, ТСВ има списък на потенциални изпълнители и ТСВ избира изпълнителя от този списък“, каза министърът.

Вероятно „Гидростой“ са оторизиран представител на изпълнител, част от дружеството по ДЗЗД, което получава поръчката от ТСВ, коментира още министърът.

След това на трибуната отново излезе депутатът Лютифов от ДПС, който повторно защити бизнес начинанията на почетния председател Доган, представяйки карти с AIS записи от движението на дълбачките, от които ставало ясно, че те се движат, респективно работят, до района на Варна – Запад. „Това е поредната лъжа, която трябва да се разсее, защото не се върши работа за ТЕЦ – Варна, а за най-голямото пристанище в България“, заяви депутатът от ДПС.

Министър Тодоров потвърди, че пристанищен терминал Варна – Запад е най-голям в района на пристанищен комплекс Варна.

„Искам да получим ясен отговор кой е подписал строителните книжа за приемането на обекта“, каза депутатът Арман Бабикян от „Изправи се.БГ. Ние идваме“. Той изтъкна, че този въпрос трябва да се чуе и зададе от българскат прокуратура.

„Обектът все още не е приключил, има плащания по етапи от работата на изпълнителя. Частичните етапи, за да бъдат годни, са подписани от ТСВ и строителния надзор“, заяви Тодоров.

Не стана ясно защо е заобиколен законът за обществените поръчки, нито защо не се предоставят публично договорите между ТСВ и подизпълнителите“, изрази отношение депутатът от ИТН Александър Тодоров. Той коментира, че тези отговори е задължително да се дадат на гражданите.

На трибуната излезе и бившият транспортен министър Росен Желязков, сега депутат от ГЕРБ, който е бил принципал на ДППИ и ТСВ, когато проектът стартира.

„В закона за морските пространства много ясно са разпределени ролите, като на министъра е вменено да провежда държавната политика, на ИАМА – контролни функции, а на ДППИ – управлението на пристанищната инфраструктура. Аз днес не разбрах дали ви изслушват в качеството ви на министър или на бивш председател на управителния съвет на ДППИ“, обърна се към служебния си колега Желязков.

Според него необходимостта от удълбочаването във варненския пристанищен комплекс може да се открие във всички стратегически документи за развитието на транспорта в България.

Желязков заяви, че по-малката дълбочина на нашите пристанища е сред причините за отклоняване на товаропотоци към порта в Констанца, Румъния. Бившият министър заяви, че удълбочаването е най-голямата инвестиция в пристанищата през последния половин век.

„Варна ще конкурира Констанца“, заяви съвсем отговорно и убедено бившият транспортен министър.

Защитавайки проекта, който стартира при неговото управление на МТИТС, Росен Желязков отхвърли тезата, че е подготвен и се изпълнява в полза само на ТЕЦ – Варна.

Депутатът от „БСП за България“ Борислав Гуцанов повторно зададе въпрос – изобщо защо се говори за удълбочаване, след като не е ясно как ще се извърши то под Аспаруховия мост. „Защо никой не говори за пристанището под Максуда, за чието проектиране се дадоха 9 милиона“, попита той. Депутатът посочи и отварянето на зоната в Пристанище Варна – Изток и попита кой е допуснал това да се случи в реализирания в момента вид. „Защо не се обяви конкурс, след като бившият министър отвори темата – да го попитаме – защо това не стана“, коментира Гуцанов.

„Не съм удовлетворена от това изслушване“, заяви Антоанета Цонева от „Демократична България“.

Тя изтъкна, че въпреки многократните питания министър Тодоров е запазил мълчание и не е отговорил защо е избрана инхаус процедура.

По думите й не е било възможно без участието на Тодоров да е създадена „матрьошката“ с проекта. Тя го обвини и за неистинските твърдения, че договорите по проекта са достъпни. „Това не е така, а за достъп до тях се ползва ЗДОИ“, коментира Цонева.

Антоанета Цонева допълни, че Георги Тодоров е признал, че кейовата стена на пристанището на ТЕЦ – Варна – Езерово, е държавна собственост, която не може да се ползва без концесия, а там е сключен рамков договор за партньорство. „По тази причина сме подали сигнал в СГС, която разглежда случая“, заяви тя.

„Да казвате, че чрез проекта ще конкурираме Констанца, при положение, че се загубиха 15 години време, е приказка за наивници“, заяви Цонева.

След нея от парламентарната трибуна мнение изрази депутатът от ДПС Рамадан Аталай.

„Наистина министърът има много здрави нерви“, заяви депутатът. После той се впусна в обяснения как функционират пристанищата. „Важен е този процес общо за удълбочаването на каналите 1 и 2 в пристанище Варна, но хората на жълтите паважи трудно го разбират“, заяви Аталай. Останалата част от изказването на поредния депутат на ДПС бе в защита интересите на Ахмед Доган и отричане на твърденията, че удълбочаването обслужва неговото пристанище.

Аталай заяви готовност да подари картата с AIS данни за движението на дълбачките на „госпожата с късата подстрижка“, визирайки Антоанета Цонева, за да види, че цялото прокопаване изобщо не засягало пристанищен терминал Езерово.

„Имате специална покана от директора на ТЕЦ-а, да видите какво е кейова стена“, каза Аталай.

Изказването му продължи с обвинения, че „детска група му намазала костюма със сладолед“ с „оня Сандов“. Тези твърдения бяха посрещнати със смях в парламентарната зала и останаха напълно неразбрани от голяма част от народните представители.

„Когато идвате тука – не се занимавайте с дребните кражби, със сладолед и с краставиците“, посъветва Аталай. „Занимавайте се с инвестиции“, добави той. Последваха обвинения от негова страна към депутатите от „Демократична България“, че вредят на икономиката на България и изрази готовност да ги ескортира на посещение в ТЕЦ – Варна и Пристанище Езерово.

Димитър Делчев от „Изправи се.БГ! Ние идваме“ заяви, че в изслушването е станало ясно, че ГЕРБ и ДПС са си задавали въпроси и сами са си отговаряли.

„По интересният въпрос не е дали да се удълбочава варненското пристанище, а как“, коментира депутатът. Той изтъкна, че правилният начин не е бил 400 милиона лева да отидат в частна фирма без обществени поръчки.

Делчев отправи и въпрос: „Как пък досега не чухме главният прокурор да попита как се е изпълнявал този проект“, добавяйки че средните цени за драгаж на кубичен метър по проекта надхвърлят драстично пазарните.

Той определи проекта като „очевидна кражба“.

Антоанета Цонева подчерта, че никога не е атакувала Рамадан Аталай със сладолед. „Ако се чувствате нападнат, то не е със сладолед, а то е с тежки аргументи, срещу които нямате какво да отговорите“, заяви тя.

Защити се от упреците на Аталай и депутатът Борислав Сандов. „Никога не съм крал, второ – със сладолед никога не съм ви цапал“, коментира той.

Лютифов от ДПС отново се появи на трибуната и заяви, че „Сандов се обяснява в любов на Аталай“.

Изслушването на бившия шеф на борда на ДППИ и настоящ служебен министър Георги Тодоров, назначен по времето на Росен Желязков, завърши с поредно изказване от представител на ДПС – отново Рамадан Аталай.

„Само да им кажа няколко неща още и за удълбочаването, за да знаят за какво става въпрос. Г-н министър, две изречения. Всичко това, което сте направили като сте били в управлението – директорския съвет, онези грешки, които сте ги допуснали, грешката, която направихте като уволнихте директора на предприятието, сега да не стане така пак, като тези другари отдясно, да вземете да назначите някой ваш роднина като директор на предприятието и после да се налага да идвате да обяснявате като тия, че не сте цапали никой със сладолед“, каза той.

Какво се случва в пристанищата и управляващото инфраструктурата им предприятие, всичко по темата до момента:


Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент