Нелегален улов на диви миди убива бранша

Има риск целият сектор да бъде компрометиран от предизвикани хранителни отравяния след консумация на черни миди с неизяснен произход и без доказателства за здравен статус, алармира пред Мaritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ

Продължава безконтролният улов на черни миди, които се продават в магазини, ресторанти и по пазарите без изяснено качество относно патогени, защото се добиват от нерегламетирани, тоест неквалифицирани райони и носят сериозен риск за здравето на хората. Проблемът се задълбочава, но явно от БАБХ не искат да преустановят тези беззаконни действия, защото уж „няма политическа воля“ за решаване на проблема, а то само трябва да се прилага закона – просто диви миди не могат да се продават директно на пазара, заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ на Асоциация на производителите на рибни продукти БГФИШ, който е и експерт по безопасност на храните в рибарството.

За проблема само преди дни алармира и Найден Станев, управител и съсобственик на „Бляк Сий Шелс“, най- голямата мидена ферма. Тя разполага с модерно ноу хау и технологично оборудване, в което са вложени милиони лева, за да отговаря на всички европейските изисквания, стандарти и директиви за качество, безопасност и чистота на произвежданата продукцията. С разширяването на производството расте и консумацията на черни миди, но с увеличаването на търсенето на пазара се появиха и много миди с нерегламентиран произход, които са опасни за консумация и бързо могат да компрометират целия ни пазар, сподели тревогата си Найден Станев. Той предупреди, че ако най-после не бъдат взети ефективни мерки разполага с много доказателствени видео материали за нелегално тралене за миди, които ще направи достояние на широката общественост.

Впрочем, тази тема беше една от основните, по която говори д-р Господинов и на неотдавнашната работна среща, организирана от Националната рибарска мрежа с представители на науката, която се проведе във Варна. Като потвърждение за мащабите на този проблем по същото време инспекторите на ИАРА – Варна конфискуваха над 5 тона черни морски миди, открити на два риболовни кораба, след като са акостирали на пристанище „Родопа“.

От всичките поне 5-6 вида миди в Черно море само черните засега се развържат във ферми, каза д-р Господинов. За тях има натрупан опит и вече са изградени 24 мидени ферми, от които 3-4 функционират на пълен капацитет. Общото производство е 3 – 4 хиляди тона, като 95% от него се пада на две от фермите. 

За да развъждаш черни миди и да ги предлагаш живи на пазара трябва да изпълняваш цял куп изисквания относно качеството на водата, качеството на мидите, сезонните замърсявания, фекалните замърсявания, които идват от водосбори или не добре обезопасени отточни води на курорти, замътването от наводнения на реките, които влизат в морето, обясни д-р Господинов. По неговите думи, за да отговарят на основните регламенти, свързани с хигиената, качеството, безопасността на продукта, мидените ферми трябва да имат трайни граници, обозначени с шамандури, за да се знае, от къде точно се вадят мидите. Собствениците им задължително трябва да изследват водата целогодишно. 

Отделно по националната мониторингова програма държавата осъществява постоянен контрол върху качеството на мидите. И в това отношение всеки, който има ферма е длъжен да опакова мидите и да им слага етикет, от който да се вижда, че са негови, кога за произведени и докога са годни за консумация, подчерта д-р Господинов.

Големият проблем на българския сектор е, че мидите не се опаковат, а се слагат в касетки, от които всеки може да ги подмени с други. И това е голям риск за тези, които вложиха милиони, за да направят фабрики. Те имат интерес мидите да са чисти, защото стане ли нещо, ще пострадат административно. Това, обаче не може да се случи на другите, които вадят диви миди отвсякъде и директно ги пласират. Регламентът казва, ако вадиш миди от място, което не е класифицирано, трябва да ги пречистиш в предприятие и след като  бъдат изследвани за  колибактерии, салмонела и други опасни за здравето бактерии, могат да бъдат опаковани и изпратени на пазара.

Сега, обаче какво се получи? ИАРА издаде разрешения на мнозина да вадят бели миди в морето, но те решават да вадят и черни миди. Да, ама за пречистването на диви черни миди у нас още няма изграден цех и направо в торби отиват на пазара. Рискът е голям, защото нищо не гарантира, че не са извадени примерно във варненския канал, където има голяма отходна тръба и там мидите растат много бързо. Същото става и на други места, особено по южното ни морско крайбрежие, където има хотели, които продължават директно да заустват отпадните си води в морето. От там вадят миди без да ги интересува, дали са заразени с опасни бактерии, търговецът (матрапазът) ги изкупува и направо зарежда с тях магазини, заведения с документ, че уж са ги взели от регламентирана ферма, откъдето обикновено са закупели еднократно миди. 

Ако искаме да вадим диви миди това трябва да става от зони, които са класифицирани от БАБХ, каза още д-р Господинов. Тоест агенцията трябва да е определила качеството на водата на местата, където има струпвания на черна мида и постоянно да изследва показателите й. Ако зоната е клас „А“ там водата е напълно чиста, продукта е свободен от патогени и фекални колиформи и извадените миди могат директно да отиват на пазара. Ако е клас „В“ трябва да се пречистват. В регламента пише, че ако няма класификация на зоните всички диви миди трябва задължително да се пречистват във фабрика или там да се сваряват. А в България все още няма нито една класифицирана зона, за което от северната ни съседка вече са сигнализирали в ЕК.

Ефикасен контрол върху качеството не само на мидите, а и на рибата и другите морски дарове не може да има без центрове за първа продажба на улова от корабите, както е по цял свят, подчерта д-р Господинов. У нас такива центрове има само на лодкостоянките, където рибарски кораби не могат да влязат. Те вадят големите количества, а точно за тях няма център за първа продажба. През 2007-2013 г. страната ни получи от ЕС 16 млн евро по програмата, за да изгради и доусъвършенства пристанищата Созопол, Несебър, пристанище Варна – не мога да кажа точно дали в „Аспарухово“ или на друго място, и на север – Балчик. Тогава държавата направи едно дружество „Рибни ресурси“, което не успя да направи нито един проект и парите за два програмни периода заминаха без да бъдат използвани. Сега нямаме рибарско пристанище с център за първа продажба, на което да акостират рибарски кораби – има само едно в Сарафово, което не може да се използва ефективно и на още няколко малки лодкостоянки. А ние сме крайна граница и като такава трябваше да имаме рибарски пристанища, които да отговарят на изискванията за разтоварване и окачествяване, сортиране, опаковане и етикиране. Всяко такова място трябва да има БГ номер, сега номера имат само предприятията, като извадиш мидите трябва да ги занесеш там, алармира Господинов.

Другият нерешен голям проблем са класифицираните зони. Това е компетенцията на БАБХ, а тя е второстепенен разпоредител с финансови средства към МЗХГ, заяви още той. За да се извърши такава класификация на производствените зони трябват пари за тяхното картографиране в морето, за лабораторни изследвания на водата, мидите и т.н. После компетентният орган трябва да разполага постоянно с технически средства и обучен персонал, който да взема проби, за да се знае, в коя зона качеството на водата, от какъв клас е в момента. Примерно, ако при наводнение от Камчия в морето са се изсипали различни замърсители и водата  вече не от клас А, а от друг, временно докато се утаи извадените от там миди ще трябва да бъдат пречиствани. И за тези класифицирани зони трябва да има регистър, както е в цяла Европа. У нас, обаче няма и сега единственият начин да се продават диви миди е да минават през предприятие за пречистването им. Да, но лицето Х, което има лодка, даже кораб, какво ще прави?! Направо ги продава, пък и има кой да ги купува… Същевременно трябва да бъдат направени и лаборатории. Има една в София, но не може само с нея и то ненапълно оборудвана да изследваш  улова на рибарите от цялото ни морско крайбрежие. Задължително трябва да има лаборатории и по морето, което ще отвори и нова ниша за бизнес, категоричен е д-р Господинов. 

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент