Преди 135 години, на днешната дата в Свищов е роден Георги Ангелов Антонов – достоен флотски офицер и радетел за българската морска идея. През 1906 г. той завършва Военното училище като артилерист.
Изпратен е на служба като подпоручик във Военния флот.
През 1908 г. завършва Морския офицерски курс, а след това като стажант плава на френски търговски параход, където получава морска практическа подготовка. През 1912 г. е изпратен да специализира в Минния офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I” в Кронщат, но поради избухването на Балканската война се връща в България.
Командва бреговата батарея във Варна, а след това е изпратен в Дедеагач в новосформираната Беломорска част на флота. След края на Междусъюзническата война се връща в Русия, но избухналата Първа световна война прекъсва обучението му.
През периода от август 1914 до август 1915 г. е началник на Машинното училище във Варна. При включването на България в Първата световна война е началник на минната отбрана на Беломорския флот. През 1916 г. е назначен за командир на миноносец, а по-късно е командващ група миноносци в Черноморския флот и заместник-началник на Подвижната отбрана.
В края на 1918 г. е комендант на пристанище Кюстенджа (Констанца), където, след кратко боледуване, на 13 януари 1919 г. умира от петнист тиф.
Капитан-лейтенант Георги Антонов се проявява и като разузнавач в полза на нашия флот. Преди Балканската война през 1911 г., по време на плаването с френски търговски параход, успява да събере информация за турския военен флот, неговата организацията, отбраната на Проливите и турското морско въоръжение, за което докладва в Щаба на флота.
Името му е сред тези, които активно популяризират българската морска идея, въпреки, че не доживява създаването на Българския народен морски сговор. Георги Антонов е преводач и автор на учебници и книги, сред които „Ръководство по морско дело“ и „Южната ни граница“. Публикува статии във всекидневния и военния печат, в които изяснява значението на морето и ролята на военния флот. Съставя „Речник към опита за събирание материали за българската военно-морска терминология“, като с това става родоначалник на едно течение за прочистване на морския ни език от чужди термини.
За службата си е награден с наши и чуждестранни отличия, сред които: Народен орден „За военна заслуга“ V степен, орден за храброст IV степен II клас и др.
