125 години от рождението на капитан I ранг Димитър Дудев

На 20 септември се навършват 125 години от рождението на капитан I ранг Димитър Дудев – командир на Беломорския ни флот по време на Втората световна война. Той е роден на 20.09.1896 в гр. Ловеч.

През 1913 г. започва обучението си в Морското училище във Варна, а през следващата година е изпратен в Ливорно за да продължи подготовката си за морски офицер. Избухването на Първата световна война става причина той да се върне в България. В края на месец март 1916 г. завършва III-ти курс на Морското училище и заедно с още 8 души заминава като стипендиант на Министерството на войната във Военноморското училище във Фленсбург, Германия. Там продължава обучението си до август 1918 г.

В периода 1919-1940 г. е на различни позиции във военния и търговския флот: Морските специални школи; помощник капитан на параходите „Фердинанд“ и „Варна“; Минната рота; командир на миночистачен кораб „Черноморец“; командир на Семафорната служба и др.

През 1935 г. е на специализация по минно-заградно и миночистачно дело в гр. Кил, Германия. В подготовката му там влиза и триседмично плаване с лекия кръстосвач „Кьонингсберг“. С избухването на Втората световна война и повторното присъединяване на Беломорието в границите на Царство България, на 14 май 1941 г. капитан II ранг Димитър Дудев е назначен за командир на Беломорски окупационен отряд с щаб в гр. Кавала.

С царска заповед № 76/30.07.1941 г. е назначен за ВрИД командир на Беломорска флотилия, а от 26.05.1942 г. със заповед № 41 е назначен за командир на Беломорския флот.

С царска заповед № 74/14.09.1943 е произведен в звание „капитан I ранг“. Точно година по-късно – септември 1944 г., е уволнен от действителна военна служба, поради „навършване на 25 г. военна служба“. В този период това се оказва най-подходящият претекст за бързо освобождаване на флота от вече неудобните „царски“ офицери.

След 9.09.1944 г. капитан I ранг Димитър Дудев е арестуван и прекарва известно време във военният арест и на Държавна сигурност. В началото на 1945 г. е съден и оправдан от Народния съд, но е въдворен за 6 месеца на принудителен труд на язовир „Росица“. В периода 1947-1955 г. той и семейството му са изселени от гр. Варна и живеят последователно в толбухинските села Вратари и Победа.

Връща се във Варна през 1955 г. Умира на 14.05.1976 г. във Варна. Погребан е в новите градски гробища в с. Тополи.

Последни новини

Последни новини

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент