Проф. Калин Калинов: Еретичното до вчера дистанционно обучение на тренажор вече става факт

Наскоро ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ празнува своята 140-годишнина и логично идва питането – какво ново да очакваме в неговата научноизследователска и образователна програма? Вместо обичайното изреждане на планове и проекти, зам.-началникът по учебната и научна част кап. I ранг, проф., д-р Калин Калинов, насочи разговора ни в друга посока, за адаптацията към качествено новата среда.

– Средата, в която живеем налага нов подход, по който да определяме насоките на научноизследователската дейност на Морско училище – започна проф. Калинов. – Този подход няма нищо общо с традиционния строго фундаментален, основан на дългосрочно планиране, надграждане. Оказва се, че нашият свят вече е съвсем различен. Средата, в която живеем, прави научноизследователската дейност много по-чувствителна, много отзивчива към потребностите на деня, появяват се продукти, които задават съвсем нова писта в нейното развитие. Всъщност ние влязохме като общество и като училище в приказка на Шеферезада или по-скоро в една игра, където зад всяка отворена врата се откриват по няколко опции, в които да се тръгне, но като че ли само една от тях е печелившата.

– Как този подход практически се отразява на нещата, с които се занимавате в Морско училище ?

Първо да видим, в каква среда живеем? Наложиха се няколко важни неща. Първото е безспорната информатизация на процесите. Второто е, че тази информатизация се наложи с редица технически решения, които доведоха до раждането на нова област, наричаме я мехатроника. Тя е вариант на роботизация. Третото нещо, което се случва в тази връзка е ковид пандемията, която изведнъж силово ни накара да увеличим драстично информационния си капацитет. 

– Това как се отразява на морското образование? 

В условията на тази пандемия се наложи да дигитализираме всички наши решения в областта на квалификацията на кадрите. Вече са даденост неща, смятани за еретични само до преди няколко месеца. Това е обучението на тренажор, симулатор, което да става дистанционно с ползването на различни програмни продукти, на което компаниите реагираха. Седиш вкъщи със слушалките пред екрана и все едно си в залата, инструктор наблюдава всичко, но не стоейки зад рамото ни, а превключвайки и получавайки картината от твоя екран и наблюдава, какво точно правиш в момента. Получава се пълноценно използване на дигитализацията.

От там нататък идеята за дистанционно управляемите кораби доби нови измерения. 

– Като идея не е нова, нали?

Знаете ли, тази идея датира от далечната 1968 год. (тогава съм се родил), когато е излязла циркулярно от IMO в някаква публикация за бъдещето на дистанционно управляемите кораби. Идеята не е нова, но тогава е била плод на фантастика, а в наши дни се виждат реални изследвания в тази област. И сега имаме оптималната възможност да превключим нашия изследователски капацитет в тази посока. И ние вече тръгнахме в тази посока. Казах изследователски капацитет, но той е плод на определени умения и наличието му е безсмислено, ако той не влезе в практиката. А една от устойчивите страни за влизането в практиката е интегрирането му в образованието. Впрочем, образованието у нас се оформя като доста по-сериозен потребител на научни новости, отколкото от нуждите на икономиката. За голямо съжаление нашата икономика продължава да изостава и има ниска наукоемкост. Един от комплексите, които изградихме, досега е извършил само три поръчкови научни изследвания. Имаме много наши малки изследвания, но само по три от тях сме получили суми за финансиране и то в обидно ниски размери. В същото време този център работи за образованието, но той работи и за частни изследвания, които интегрираме в образованието.

– Още нещо за новата посока в изследователската дейност на училището?

Факторите, които определят новата посока изведнъж станаха четири: информатизацията и роботизацията, ситуацията с ковид пандемията, нарастващата дигитализация, като потребност и умения в тези услуги и четвъртият, който се налага – относително ниска наукоемкост. Хайде да сложим и петия фактор – по редица причини това е глобализацията. В широкия смисъл доведоха до  парцелиране на Европа. Като че ли всяка една държава се цитира в конкретен вид продукция. Когато кажем симулатори, веднага се сещаме за водещи фирми и цитираме държавите, като кажем нещо друго в областта на корабостроенето, отново се цитират фирми и държави. Нашият шанс за пробив в национален план е там, където в момента има вакуум и разреждане. И навлизането ни в такава област може да стане по два варианта. Първият – създаване на технологични решения в интерес на практиката, който е приемлив до момента, в който не се генерират потребители, тоест грамотни кадри, които да ползват тези технологични решения. Оказва се, че икономическите стимули, образователните направления и изследователската дейност са обвързани в нещо, като триединство на комплекс от причинно следствени връзки, където следствените изведнъж стават причини и генерират развитие в тази посока.

Да се върнем на дистанционно управляемите кораби, несериозно е да мислим, че ще оставим кораби, които заедно с товара си са на стойност почти милиард, че и повече долара, да плават самостоятелно в морето. Но високата степен на технократизация на процесите на кораба, на тяхната дигитализация води до разслояване на професията. Тази тенденция я отчетохме, помня още преди 15 години на една конференция, когато започнахме да говорим за разслояване на професията. Изведнъж се получават два вида морски кадри: едната група са високограмотни потребители, изпълнители, които работят на борда с тези технологични системи, другата група кадри са тези, които имат понятия за процесите, които протичат на море, за управлението на кораба, на целия корабен живот, но генерират технически решения в техен интерес.

Как да го кажа по просто? Подготвяме нашия възпитаник, примерно инженер, прекрасно обучен да работи със софтуера, но той има слаба обща представа за процесите, които стоят зад неговия монитор, представа, която му е достатъчна да го експлоатира грамотно – да го наречем грамотен потребител. Това е едната категория.

Добре, но налага се нещо сложно, изпробване на двигателя в лоши условия, включва се, информационните потоци през Интернет стигат до кораба, преминава се към дистанционно управление на режимите на двигателя, информацията се връща в центъра на брега, където зад екрана стои дълбоко технически грамотен инженер, на равнище професор. Онзи, който анализира процеса и сам определя параметрите на режима. Къде е тук науката?

Тя е в тази надеждна връзка между кораба и брега, тя е в изграждането на система, защото бреговият център вероятно ще обслужва няколко кораба. Науката е в защитата на тези огромни информационни потоци, които ще протичат. В тази връзка нашата научноизследователска дейност тръгва определено в областта на приложните изследвания. 

– Кажете нещо по-конкретно?

Бях свидетел в българска фирма, работеща за водеща световна компания, как нашият специалист дистанционно управляваше режимите на двигателя, работещ на хиляди километри. Снемаше параметрите му при себе си, анализираше зададени неизправности в работата на двигателя и връщаше информацията, как да бъдат отстранени. Така че това е създадено и ние трябва да можем да работим в тази сфера. Именно това е второто направление в работата ни, за което споменах: събиране на информация от сензори, тяхната обработка, кодиране, транслиране, разпределяне и изобразяване. Къде да става? Предлагаме много елегантно решение – на симулатор. Само че сигналите, които постъпват към него,  да не бъдат генерирани от компютърна среда, а да са сигнали, постъпващи от реално работещ, примерно двигател. 

Към това второ направление има и друг нов раздел, където ние ще можем да превключим нашия симулатор и да предаваме надеждно управляващи сигнали в реално време. Тоест нашият симулатор ще започне дистанционно да управлява дрон. Дали ще е летателен, дали ще е плаващ, той ще го управлява дистанционно. Тоест за един определен момент корабът дали ще може да се превръща в дрон? В никакъв случай не казвам, че ще правим това управление, но трябва да знаем, дали може да се прави, до колко е реално.

И третото нещо, което тръгва, бих го нарекъл съпътстващо направление. Това са частни технически решения, които да подпомагат двете глобални решения, които споменахме, като първо и второ направление. Като примери, хайде да кажем дигитализация на картината. Това, което се вижда от мостика и транслирането му в център за управление и налагането на реалната картина върху прозорците, ако щете на мостика, да се наложи трафика от автоматичната система за идентификация в корабоплаването. Тоест смесване на реална и виртуална среда, познато като добавена реалност. 

Друго такова съпътстващо направление са елементите на изкуствения интелект, където да има възможност капитанът, вахтеният помощник, вахтеният инженер, да получава на базата на тази добавена реалност някакви генерирани предложения за решения. Това не значи, че ще снемем от него отговорността за маневрата или че той ще може да се извини с компютъра – така му казал да маневрира, просто ще му се дават данни в стресовата ситуация, с която не е свикнал. 

И четвъртото направление – да подготвим хората за работа в тази среда. Да създадем такова образование, което да ги подготвя. Има усещането, че продуктът на образованието се реализира след четвъртата година на обучението в Морско училище. Влизаш, учиш четири години, излизаш и се реализираш. Не е така. В конвенцията за сертифициране и тренинг на морските кадри е предвидена минимум една година кадетски стаж, други стажове и най- вероятно той ще бъде назначен на някакви дублиращи позиции, ще мине допълнителни курсове за подготовка в компанията и така ще добие правоспособност. Тоест стойностната реализация на един кадър започва 5-6 години, след като той е влязъл в образователната система. 

-Тези години достатъчни ли са в новите условия?

Съвсем не са достатъчни. Всъщност има голям проблем, динамиката е толкова висока, че комплекса знания, които той е получил, трябва да бъде поддържан. Динамиката на средата можем да сравним с гъстотата на атмосферата. Един футболист като бие топка в рядка атмосфера тя ще отиде далеко, така беше по мое време, когато Морско училище те изстрелваше в живота и ти стигаха 20 години напред без да се подготвяш, защото чак толкова не се променя нито морето, нито кораба…. Хайде да си представим сега, че средата е станала по- гъста; динамиката е по-висока и на петата, десетата година нещата, които човек е научил за съжаление вече са остарели. Това от една страна налага изисквания към преподготовката на този човек, но поставя и въпроса, как да научим този човек сам да се учи? Това всъщност е изследователска задача, защото опира дори до психологичните основи на обучението, които формират човешката нагласа и потребност. Така че бих го сложил в четвъртата посока – да научим хората да се учат или по-скоро да направим образование, което учи хората как да се учат.

– Всичко това не означа ли голям поворот в изследователската и образователната програма на училището?

Не, защото и другите направления остават: екология, корабостроене, материали, машини. В момента говорим за тъй нар. CNN ефект, това което влече вниманието, това което създава вакуум в нашата програма, което създава потребността от тези нови четири направления. Ако сега не влезем в тях, после когато започнем да осъзнаваме тази потребност ще се окаже, че местата са заети за главните участници и ние ще трябва да се наредим на втори балкон, за да изгледаме последното представление по дигитализация. Нещо такова вече наблюдавахме. Навлязоха дроновете, ние само говорихме и говорихме, какво ли не и изведнъж при един конфликт в Близкия Изток видяхме системи, изградени на база безпилотни средства, стигнали до висш пилотаж – сваляха снаряди. И докато ние говорихме и потривахме ръце, как ще го направим, се оказа че трябва да сменим въпроса с прозаичния, от къде да намерим пари, за да си ги купим. Ако не влезем в тези четири направления – оставаме в страни, а не бива! 

Последни новини

70 години от създаването на Бреговата опорна система за комуникационна и информационна поддръжка на…

На 7 октомври 2022 г., се състоя военен ритуал за тържественото отбелязване на 70 години от създаването на първообраза на настоящата Брегова опорна система за комуникационна и информационна поддръжка на Военноморските сили. Строят
Прочетете

Завърши водолазното учение “Тритон”

Завърши водолазното учение на ВМС на Република България с международно участие „ТРИТОН 2022”. To се проведе за втора поредна година и е резултат от доброто сътрудничество на ВМС на Република България и съюзниците от НАТО. В учението
Прочетете

Кап. Калчев, БМК: Ръстът на тарифите за преминаване през Проливите трябва да бъде ограничен

За кризата в Черно море, предизвикана от войната между Русия и Украйна, състоянието на морския бизнес у нас и едностранния акт на Турция за ръст на тарифите за преминаване през Проливите, разговаряме с к.д.п. Александър Калчев -
Прочетете

Пожар на контейнеровоз край Саудитска Арабия, евакуираха 25 моряци

Пожар избухна на борда на плаващия под флага на Панама контейнеровоз TSS PEARL (IMO: 9339868). Инцидентът става на 123 nm северозападно от пристанище Джизан, Саудитска Арабия. Саудитската прес агенция съобщи, че целият екипаж
Прочетете

България и Румъния изградиха аварийно-спасителни центрове по река Дунав

Успешно приключи проектът „Повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на река Дунав, чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации посредством трансгранично сътрудничество“ - Danube Safety Net. Това бе
Прочетете

Норвегия ограничава достъпа до пристанищата си за руски риболовни кораби

Норвежкото правителство реши в четвъртък да ограничи достъпа на руски риболовни кораби до пристанища на страната. Норвежкото министерство на външните работи обяви, че риболовни кораби на Русия ще бъдат подложени на проверки и ще им
Прочетете

Швеция: Установихме детонации до Северен поток

Първите огледи, извършени тази седмица от шведските власти на течовете от газопроводите "Северен поток-1" и "Северен поток-2" в Балтийско море, засилват подозренията, че те са резултат от саботаж, извършен чрез детонации, нанесли
Прочетете

ДППИ прави остров за птиците във Варненското езеро за близо 4 млн. лева

Представянето на бъдещия изкуствен остров във Варненското езеро препълни Дома на моряка на 06.10.2022 г. Пилотният за България проект привлече вниманието на Община Варна, Военноморските сили на Р България, Българска морска камара,
Прочетете

Продължава водолазното учение на ВМС

Продължава водолазното учение на ВМС на Република България с международно участие „ТРИТОН 2022”. Участниците започнаха подготовката за финалния етап. Утре ще бъде проведен заключителния разбор – дискусия на който участниците ще споделят
Прочетете

Дивизионът за морски специални операции провежда тактическо учение

След инфилтриране в зоната на операцията, тимовете от състава на морската тактическа група за специални операции проведоха специално разузнаване и започнаха планиране на директни акции срещу терористично депо и кораб, превозващ оръжие
Прочетете

Последни новини

70 години от създаването на Бреговата опорна система за комуникационна и информационна поддръжка на Военноморските сили

На 7 октомври 2022 г., се състоя военен ритуал за тържественото отбелязване на 70 години от създаването на първообраза на настоящата Брегова опорна система за комуникационна и

Кап. Калчев, БМК: Ръстът на тарифите за преминаване през Проливите трябва да бъде ограничен

За кризата в Черно море, предизвикана от войната между Русия и Украйна, състоянието на морския бизнес у нас и едностранния акт на Турция за ръст на тарифите за преминаване през

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент