Неоткриването на замърсяване не значи неговото отсъствие

Оценявам усилията на заелите се със спасителната операция институции и специалисти по морско дело, но с изненада чета за това как с облитане с ‘дрон’ са установили, че замърсяване около кораба Vera Su липсва. Поради естеството на работата ми имам добра престава с какви технологични средства и методи какъв тип замърсяване в морските води може да бъде измерен, прoверен и установен.

Замърсяването, което може да се очаква от товара на авариралия кораб, е под формата на разтворена в морската вода урея, която бързо се разпада на няколкo основни азотни компонента – амониеви и нитратни йони, които пък бързо се усвояват от бактериопанктона и фитопланктона в морските води, което пък стимулира техния бърз растеж и води до каскада от промени в морските екосистеми, обединени под общия термин ‘еутрофикация’.

Има два начина да бъде измерена концентрацията на тези азотни компоненти в морската вода. Eдиният е чрез взимане на проба от водата на място, която после да бъде изследвана в лаборатория по методи на аналитичната химия.

При това се определят точни концентрации на азотни компоненти – нитрати, нитрити, амоний, органичен азот, неорганичен азот. Другият метод за анализ е чрез директно измерване с потопен в морската вода уред със сензори (оптични, електродни, мембранни), измерващи концентрациите на определени азотни компоненти (общ азот, амоний, нитрати).

Има и трета възможност – тя е наблюдения от сателити на ESA и NASA, от чийто резултати можем да следим евентуален ‘цъфтеж’ на фитопланктона в района на инцидента, което в случая е трудно приложимо, поради ниската резолюция на заснемането, а и невъзможност за ползване в дни с облачност.

С помощта на ‘дрон’ е възможно да бъде установено наличие на теч от кораба във водата наоколо (визуално по цвета), или пък при заснемане с мултиспектрална камера да бъде установено дали в най-горния повърхностен слой на водата (горните 10-20 см) има промяна в количествата хлорофил-а , или индиректно – на разтворени азотни компоненти.

При вълнение от 4 – 5 бала, провеждането на такива наблюдения и измервания е трудно, а резултатите – ненадеждни. В ‘новината‘ не се споменава какъв е този ‘дрон’ и с какви сензори и апаратура разполага, а това , че е ‘пратен от Европейския съюз’ нищо не значи.

Затова и съм силно скептичен към тези ‘заключения’.

Просто това не е начинът за провеждане на такова отговорно наблюдение и изследване.

В България и в ЕС за прослядване на замърсяването на морските басейни и на промените в морските екосистеми, е приет цял комплекс от политики и методи, обединени в т.нар. ‘Рамкова диреква за водите’ на ЕС, както и Рамкова Директива за Морската Стретегия (Marine Strategy Framework Directive). За регулацията на замърсяване на водите с азотни торове пък, има цяла Нитратна Директива.

Всички тези директиви са пренесени в българското законодателство, и основна работа на МОСВ е контролиране по изпълнението им, или съвсем просто – следене на спазване на някакви приети ‘граници’ на замърсяване с множество замърсители, а и на промени в състоянието на морските екосистеми под въздействие от такива замърсители.

Създаването на тези документи и директиви е резултат от десетилетия проучвания на стотици изследователски центрове в Европа, а приемането им във всяка страна и морски басейн – предмет на поне 10 години работа на експерти и учени, хиляди часове изследвания в море, работа в лаборатории и анализ на огромно количество информация. Този процес в България се случи между 2007 и 2018-а година, и в него участваха всички морски учени в България.

В България границите, определящи дали ‘има или няма’ замърсяване са приети и описани детайлно в един документ, наречен „Наредба Н 4 за характеризиране на повърхностните води“. Конкретно за азотни замърсявания там има приети конкретни граници на ‘допустими’ концентрации на азотни компоненти – описващи т.нар. ‘химично състояние’ на морските води.

Превишаването на тези концентрации значи, че имаме замърсяване, и че можем да очакваме последващи негативни промени в морските екосистеми, които също са определени много детайлно в същата наредба и европейски директиви – т.нар. ‘биологични елементи на качеството’, или конкретно в случая -биологичен елемент за качество ‘Фитопланктон’.

Повечето от тези изследвания се правят сравнително лесно и бързо, но изискват изследвания и пробонабиране на място, от експерти, работещи с тези методи и уреди. Така до онзи ден в района на инцидента се извършваше редовен мониторинг от екипи на РИОСВ и Басейнова Дирекция, които съобщаваха дали има превишаване на нормите за концентрации на азот. Това е начина да се следи какво се случва около Vera Su.

Не с ‘дронове’.

д-р Димитър Беров, Лаборатория по морска екология към ИБЕИ-БАН

Заседнал кораб край Яйлата

Последни новини

Последни новини

Морският бизнес в САЩ е в ступор от избора на Байдън за шеф на Морската администрация

Президентът на САЩ Джоузеф Байдън предлага контраадмирал о.р. Ан Филипс за директор на Морската администрация. Предстои нейната кандидатура да бъде одобрена от Сената. В

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент