Оценявам усилията на заелите се със спасителната операция институции и специалисти по морско дело, но с изненада чета за това как с облитане с ‘дрон’ са установили, че замърсяване около кораба Vera Su липсва. Поради естеството на работата ми имам добра престава с какви технологични средства и методи какъв тип замърсяване в морските води може да бъде измерен, прoверен и установен.
Замърсяването, което може да се очаква от товара на авариралия кораб, е под формата на разтворена в морската вода урея, която бързо се разпада на няколкo основни азотни компонента – амониеви и нитратни йони, които пък бързо се усвояват от бактериопанктона и фитопланктона в морските води, което пък стимулира техния бърз растеж и води до каскада от промени в морските екосистеми, обединени под общия термин ‘еутрофикация’.
Има два начина да бъде измерена концентрацията на тези азотни компоненти в морската вода. Eдиният е чрез взимане на проба от водата на място, която после да бъде изследвана в лаборатория по методи на аналитичната химия.
При това се определят точни концентрации на азотни компоненти – нитрати, нитрити, амоний, органичен азот, неорганичен азот. Другият метод за анализ е чрез директно измерване с потопен в морската вода уред със сензори (оптични, електродни, мембранни), измерващи концентрациите на определени азотни компоненти (общ азот, амоний, нитрати).
Има и трета възможност – тя е наблюдения от сателити на ESA и NASA, от чийто резултати можем да следим евентуален ‘цъфтеж’ на фитопланктона в района на инцидента, което в случая е трудно приложимо, поради ниската резолюция на заснемането, а и невъзможност за ползване в дни с облачност.
С помощта на ‘дрон’ е възможно да бъде установено наличие на теч от кораба във водата наоколо (визуално по цвета), или пък при заснемане с мултиспектрална камера да бъде установено дали в най-горния повърхностен слой на водата (горните 10-20 см) има промяна в количествата хлорофил-а , или индиректно – на разтворени азотни компоненти.
При вълнение от 4 – 5 бала, провеждането на такива наблюдения и измервания е трудно, а резултатите – ненадеждни. В ‘новината‘ не се споменава какъв е този ‘дрон’ и с какви сензори и апаратура разполага, а това , че е ‘пратен от Европейския съюз’ нищо не значи.
Затова и съм силно скептичен към тези ‘заключения’.
Просто това не е начинът за провеждане на такова отговорно наблюдение и изследване.
В България и в ЕС за прослядване на замърсяването на морските басейни и на промените в морските екосистеми, е приет цял комплекс от политики и методи, обединени в т.нар. ‘Рамкова диреква за водите’ на ЕС, както и Рамкова Директива за Морската Стретегия (Marine Strategy Framework Directive). За регулацията на замърсяване на водите с азотни торове пък, има цяла Нитратна Директива.
Всички тези директиви са пренесени в българското законодателство, и основна работа на МОСВ е контролиране по изпълнението им, или съвсем просто – следене на спазване на някакви приети ‘граници’ на замърсяване с множество замърсители, а и на промени в състоянието на морските екосистеми под въздействие от такива замърсители.
Създаването на тези документи и директиви е резултат от десетилетия проучвания на стотици изследователски центрове в Европа, а приемането им във всяка страна и морски басейн – предмет на поне 10 години работа на експерти и учени, хиляди часове изследвания в море, работа в лаборатории и анализ на огромно количество информация. Този процес в България се случи между 2007 и 2018-а година, и в него участваха всички морски учени в България.
В България границите, определящи дали ‘има или няма’ замърсяване са приети и описани детайлно в един документ, наречен “Наредба Н 4 за характеризиране на повърхностните води”. Конкретно за азотни замърсявания там има приети конкретни граници на ‘допустими’ концентрации на азотни компоненти – описващи т.нар. ‘химично състояние’ на морските води.
Превишаването на тези концентрации значи, че имаме замърсяване, и че можем да очакваме последващи негативни промени в морските екосистеми, които също са определени много детайлно в същата наредба и европейски директиви – т.нар. ‘биологични елементи на качеството’, или конкретно в случая -биологичен елемент за качество ‘Фитопланктон’.
Повечето от тези изследвания се правят сравнително лесно и бързо, но изискват изследвания и пробонабиране на място, от експерти, работещи с тези методи и уреди. Така до онзи ден в района на инцидента се извършваше редовен мониторинг от екипи на РИОСВ и Басейнова Дирекция, които съобщаваха дали има превишаване на нормите за концентрации на азот. Това е начина да се следи какво се случва около Vera Su.
Не с ‘дронове’.
д-р Димитър Беров, Лаборатория по морска екология към ИБЕИ-БАН
