За първи път български морски капитан застава начело като президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA). К.д.п. Димитър Димитров беше избран на този високо отговорен пост на заседанието на Съвета на конфедерацията в Риека миналия месец, за което вече информирахме. И сега в първото интервю, което той дава пред Мaritime.bg търсим отговор на някои от най-злободневните въпроси за моряшкото съсловия и ролята на CESMA за тяхното решаване.
Първо накратко, кой е кап. Димитър Димитров? Роден е през 1965 г., завършва ВВМУ “Н.Й. Вапцаров“ специалност „Морско корабоводене“, после задочно Икономическия университет – Варна, специалност „Международни икономически отношения“. Защитава докторантура във ВВМУ (защитена теза „Оптимизиране на работата на съвременен морски контейнерен терминал”) и получена степен доктор. Бил е помощник-капитан и капитан на кораби за генерални товари, RO-RO, кораби за насипни товари и контейнеровози, оператор в контейнерна линия, суперинтендант и заместник на назначено лице в корабна компания. Пилот в пристанище Варна от 2008 г. досега. Председател на УС на БАМК в периода от 2004 г. ди 2017 г. , заместник президент на CESMA от 2018 г. до 2021 г., президент на CESMA от септември т.г.
– Какво представлява Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани?
– Тя е сдружение на неправителствени организации, които са независими от всякакви политически и синдикални влияния. Ние сме професионална организация, чиято основна задача е да събира и съхранява опита на морските капитани от европейските държави, да ги подпомага, когато взаимодействат и срещат трудности в своята дейност, свързани с европейските институции по прилагането на европейската нормативна уредба, както и организациите членки на CESMA да си помагат една на друга. Капитаните са хора, които плават по цял свят и когато някой от тях има проблем в друга държава, най-добре е да се обърне към сродна организация, която да му съдейства в този момент.
– И сега какво ново може да се очаква от новия й президент?
– При нас се получава приемственост, тъй като вече имам един мандат като заместник президент, работих съвместно с досегашния президент, французина Хубер Ардилон (сега е генерален секретар) и естествено е да продължа неговата политика по изпълнение на основните цели на организацията. Но има един нов проблем, който срещат всички организации в конфедерацията, а той е и пред всички хора. Съвременното общество започва да се променя много бързо, променят се начините на общуване между хората, включително и сега с развитието на пандемията. За да може организацията ни успешно да следва целите си, и да е полезна на своите членове, тя трябва бързо да се приспособи към новите икономически, технологически и социални условия. Като ръководство ще трябва да се постараем да привлечем повече млади хора, които да подпомогнат работата на организацията ни в изпълнението на нейните основни цели. Сериозен е отливът от самата морска професия на европейско равнище, за което има много причини. Основната е, че европейските морски капитани и моряци са сравнително по-скъпи за корабособствениците от другите, които са на пазара на труда – от Източна Европа и Далечния Изток. От друга страна, обаче качеството на европейските морски кадри е несъмнено по-високо и затова нашата роля ще бъде да подкрепяме и да изискваме от европейските институции да се създаде такава нормативна уредба, която да стимулира младите хора в реализацията в морската професия. И ако досега ние сме имали уебсайт на конфедерацията, който не е добре поддържан, новото ръководство ще се постараем да раздвижим нещата с обмена на информацията между организациите и с общуването, за да можем да бъдем полезни един на друг и да може младите хора да припознаят при нас мястото, където да намерят среда за обмен на опит и информация. И да почувстват, че зад гърба им има организация, която първо ще изразява техния глас на равнище европейски институции и второ те ще получат необходимата подкрепа, ако имат нужда от такава по всички проблеми, които възникват в морските професии.
– Един от тях е пандемията, нали?
-Точно така. Пандемията е едно от нещата, които дискутирахме на последната среща на борда на организацията и на нейния съвет. Да поясня нещо, разликата между единия и другия орган е, че бордът е от 4 човека, които управляват конфедерацията, а съветът се състои от по един представител на всички членове на CESMA, това са националните асоциации, общо 21 на брой и всеки един от тях има право на глас. Съветът, всъщност взема най-важните решения, той избира и ръководството. Тези хора трябва да бъдат свързани с новите технологии, да обменят информацията, за да си вършат оптимално работата.
В съвета на конфедерацията обсъдихме основния проблем, свързан с пандемията, който възниква сега – за смените на екипажите и проблема със забраняването на достъпа на моряците за слизане на брега, което създава недобра психологическа атмосфера на борда и е предпоставка за увеличаване на инцидентите, поради човешка грешка. Установихме, че в последно време специално в Европа в много държави проблемът е решен на национално равнище, но пък корабните компании се презастраховат и самите те забраняват на моряците да слизат на брега, за да нямат проблеми с евентуално заразяване на екипажа. Получава се омагьосан кръг, от което потърпевши са само хората на борда на корабите.
– Какво предвиждате в тази насока?
– Идеята ни е като нов борд първо да направим опознавателни срещи с Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) в Португалия. Да направим контакт отново с хората от Европейския парламент и Европейската комисия, с които и досега конфедерацията е поддържала връзка, да опознаем взаимно новия борд с тези институции. И второ, ще подготвим шестте резолюции, които сме приели на последната асамблея и ще ги разпратим на организациите членки на CESMA, ще им предоставим обстойно проблемите, които съществуват пред морските капитани и от там нататък ще коментираме, какво може да бъде направено с общи усилия за тяхното решаване.
– Какво още обсъдихте на форума в Риека?
– Няколко са основните теми, които обсъдихме на годишната асамблея в Риека. Най-важната е свързана с епидемичната обстановка и проблема с ваксинацията на екипажите. Тук проблем е, че отивайки в различни държави в някои от тях не признават определени ваксини. Mорякът може да си е сложил една ваксина в дадена държава, където да кажем е гражданин и там тя е одобрена, обаче отива да плава в други държави, идва в Европа и ЕК с нейната нормативна уредба признава други видове ваксини, но не и тази. Впрочем този въпрос дори в различните европейски държави е решен по различен начин, което създава затруднения с признаване свидетелството за ваксинация, както при попълване на документите при пристигането в пристанище, така и при движението на хората, тоест при извършване на смените на екипажите и слизането на моряците на брега. Както навремето имаше визи в много държави и тогава бе въведен безвизов режим за моряците смятаме, че по подобен начин трябва да бъде решен и проблемът с ваксинацията – да им се признава ваксината, която са си направили в съответната държава. Разбираме, че това не е много лесно, защото сега всяка държава гледа да пази населението на своята територия от разширяване на пандемията, но пък и хората трябва да могат адекватно да изпълняват служебните си задължения.
– А как стои решаването на въпроса с декарбонизацията и нейното влияние върху корабоплаването?
– Сега корабоплаването се намира в период на промяна на използваното гориво. Целта, която си е поставила морската индустрия до 2050 г., е да достигне нулево равнище на емисиите, които замърсяват въздуха. Използването на нови горива ще изисква необходимото обучение и квалификация на хората, които плават по корабите и това донякъде е предпоставка за извършване на проверки и създаване на проблеми на капитаните и екипажите. По този повод ние активно взаимодействаме с морските научни институции и училища, за да може нашите членове, които са запознати с най-новите тенденции, да знаят как трябва да се действа в дадена ситуация. Това да става чрез обучение на тренажори. Научните и обучителни институции усилено въвеждат в експлоатация нови симулатори и капитаните и екипажите да получат първо необходимата информация и второ да бъдат обучени как да използват тези нови видове горива. Примерно, когато се премине на алтернативно гориво, как то първо да бъде прието на борда по безопасен начин и после да бъде използвано по безопасен начин.
– Последния инцидент с кораба заседнал край Камен бряг навярно поставя отново и въпроса с преумората на вахтените?
– И друг път сме отбелязвали въпроса за необходимостта от намаляване интензивността и напрежението на капитаните, тъй като умората в много случаи е предпоставка за инциденти. Предполагам и последният случай, който се разви по нашето крайбрежие, сигурно ще доведе до този основен извод, че умората е довела до човешка грешка, довела до големия проблем с авариралия кораб край Камен бряг.
Става дума за тенденция, която започна още 2010 г. с изменението на международната конвенция за обучението на моряците и вахтената служба на море, в която се регламентира и работното време. Колко работни часа всеки един може да работи всеки ден, седмица и месец на даден кораб, за да няма претоварване на хората. И в тази връзка ще настояваме за по-нататъшно прецизиране на условията, при които работят моряците. Отдавна сме се заели с изготвянето на нормативен документ, който да забранява по корабите да има само двама вахтени офицери. Разбираме, че технологиите вървят напред, ето развиват се технологиите за автономните кораби, въвежда се изкуствен интелект. Всичко това помага на хората, но все още при съществуващите условия – човекът е необходим фактор и трябва да му бъде осигурена нормална среда за работа, а не да бъде претоварван и така да бъдат спестявани най-вече средства за сметка на увеличения риск.
