Моряшка история: Варна беше на косъм от огромен взрив!

Сагата с авариралия кораб VERA SU край Камен бряг, неволно връща към спомена за пожара на танкера „Ерма“ на пристанище Варна през 1977 г. Ако и тогава бяхме свидетели, както става сега с продължилото седмици наред търсене на изход от създалата се изключително тежка ситуация, застрашаваща с екологична катастрофа цялото крайбрежие, морската ни столица щеше да бъде пометена от страшен взрив, коментират морски специалисти. Не преувеличават, инцидентът с „Ерма“ някои го оприличиха с пожара на пълния с бомби и тенекии с бензин български параход „Мария Луиза” през 1942 год., който можеше да заличи пристанищния град Пирея. И в двата случая страшната трагедия е била избегната само благодарение на проявения героизъм, стигащ до жертвоготовност, а специално в случая с „Ерма“ и на високия професионализъм в морското спасяване. Така че има случаи, от които можем да си извличаме поуки, стига да не ги забравяме.

Имах късмета да запиша моряшката история, която ми разказа кап. I  ранг (о.р.) Георги Георгиев преди няколко години  (вече покойник – светла му памет!). За сведение той приключва с военната си служба като командир на 18-и дивизион кораби със спомагателно предназначение (ОХРА) и от 2003 г. до кончината си е в BULSAR. Носител е на почетния знак с лента на кмета на община Варна и грамотата „за проявено себеотрицание и жертвоготовност при потушаването на пожара на танкера „Ерма” на 23-24 юни 1977 г. и за приноса му за спасяване на Варна и варненци от тежка катастрофа”. 

кап. I  ранг (о.р.) Георги Георгиев

– Беше следобед на 23 юни, с моя кораб се връщахме от учение и вече плавахме към пристанището, когато получих спешно заповед от командира на бригадата: „Незабавно се прибирай, подготви се за гасене на пожар“. Още с подхождането към Варна видяхме дима, всичко очаквахме, но не и горящ танкер – разказва кап. I ранг (о.р.) Георги Георгиев.

– Нямах време да разсъждавам, заповядаха ми да застана на десния му борд. Той се оказа от страна, където има много камъни, но успях да се промъкна. „Ерма” бе вързан на кея на първо горивно място, което е в стария  канал (сега на Острова). 

Започваме да гасим, като подаваме две линии с вода и с пенообразувател. В това време почват взривовете на газове в кърмовото помпено и машинното отделения. Там се развива пожарът. Голям шанс, че се оказват разтоварени само танковете пред средната надстройка и че вятърът е от изток, тоест от носа. От страната на пожара са само пълните танкове с мазут (тежко гориво). Наистина голям шанс, защото, ако са празни, стига една искра, за да гръмнат газовете в тях. При взривовете по палубата на кораба почват да ни валят осколки. Нещо невероятно! После ги чистим с лопатата. Взели сме един матрос от рейдовия пост, горкият така се е изплашил, че се затворил в галюна. От взривовете – на кърмата ни вертикално пада една врата от помпеното отделение на „Ерма”, горе долу 3 на 4 метра и като с огромен нож отсича леерите до палубата. 

През това време във Варна вече е обявена евакуация на крайбрежната част. Започва извеждането на корабите от пристанището. Очаква се огромен взрив. Опитват се да прережат котвените вериги на горящия танкер, за да го изведат навътре в морето, не успяват, тъй като пожарът в един момент става неуправляем. Към 20 – 21 часа получаваме команда всички да излезем на рейда. Между другото, говоря за моя кораб, но наред с него много държа да бъде подчертано участието и на базовия буксир „Юпитер” с командир ст. лейтенант Стоянов, механик ст. лейтенант Николай Славов, пом.-командир лейтенант Гриша Георгиев, механика на пожарния лейт. Симо Стойков. Към тях и целия им екипаж признанието на обществото остана в дълг. „Юпитер” незаслужено е премълчаван, въпреки че бе един от първите, които започнаха да гасят. Странно, защо е забравено?

Та, заповядат ни да напуснем веднага. Наблизо има около 50 000 тона суров петрол. Извеждат всички кораби от пристанището, но без един, който се оказва, че трябва да мине на 20 метра от гърмящия „Ерма”, а това е танкер пълен с 3000 т бензин и нещо да падне на палубата му всичко свършва. Затова решават да не го изведат. Пък и няма къде в канала, защото от другата му страна е старият Аспарухов мост. Стоим до нула часа в залива и чакаме нова заповед. По него време пристига генерал лейтенант Илия Дончев – лека му пръст, началник на противопожарната охрана, лично го познавах, невероятен човек. Той поема командването заедно с кап. Никифор Герчев. С плаващите кранове, натоварени с противопожарни коли с пенообразувател, застават на борда му да гасят. На моя кораб и на „Юпитер” заповядват да застанем на левия борд на „Ерма”. Отново осигуряваме гасенето, като подаваме пенообразувател. Посред нощите е, танкерът продължава да гърми. Идват и други буксири, които  охлаждат мястото на пожара. Сега ще кажа за нещо, което не съм видял с очите си, но добре го знам.

Оказва се, че пожарът е станал нещо като нафтова печка. Ние гасим, обаче отгоре разходна цистерна с дизелово гориво е спукана, от пукнатината тече нафта в огъня и го поддържа. Решението е на кап. Никифор Герчев (бел. автор – един от стълбовете на морското ни спасяване, също вече покойник – светла му памет) – на двамата водолази, Пламен Димов и Веско Димов също от дивизиона, се пада с хвърления чоп да влязат в пълната с нафта цистерна, за да запушат пробойната. От водолазните им костюми после нищо не ставаше от нафтата, но успяха от един път да свършват работата. Някъде след 16 ч. на следващия ден пожарът вече е загасен. 

Всички си отдъхнахме и се прибрахме. Стана, обаче нещо, което малко хора знаят, че танкерът се запали още веднъж. Беше ми заповядано да остана дежурен на пожара, за да не допусна повторното му разгаряне. Трябваше да наблюдаваме температурата на нагрятата вътре в машинното отделение течност от вода, масла, нафта да не се пробие възглавницата от пяна върху нея. Тя се разрушава от високата температура и може да се получи повторно запалване. Така и стана. Слава Богу, бяхме на местата си и веднага реагирахме, всички шлангове бяха разставени, пуснахме помпите и почнахме да наслагваме още пяна. Наложи се да останем още един ден, беше лято и нагретият корпус, пълен с течност, трудно изстиваше. 

Накрая ми разрешиха да се прибирам. Не бях спал 30 – 40 часа, останал без глас, защото в цялата шумотевица, взривове трябваше да бъда сигурен, че ме чуват и изпълняват всички команди.

Едва шептях, когато слязох от кораба.

И като се прибрах вкъщи (живеех на квартира  на тавана на бившето кино „Корабостроител”), първата ми работа беше да се наспя. Тъкмо съм заспал и в един момент, някъде към 21 – 22 ч., чувам страшна пукотевица, гърмежи.

Първата ми мисъл беше – леле, не може да бъде! Какво стана?!  А то се оказа, че имало някакъв празник и правят заря. Макар че нямах глас, що „благославяне” беше, няма да казвам!

Последни новини

Последни новини

Министър Алексиев прие от името на България председателството на ТРАСЕКА

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев прие от името на България, председателството на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА за

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент