Новата система ще позволи Пристанище Варна да бъде отворено за кораби дори в условията на ограничена видимост от гъстите мъгли, характерни за есенно-зимния период, което ще увеличи неговата конкурентоспособност спрямо другите черноморски терминали, заяви пред Maritime.bg проф. д-р Тодор Ганчев, зам.-ректор по научната дейност на университета.
Нов проект на Техническия университет- Варна, финансиран по Хоризонт 2020, привлича 1,5 млн. лв. за развитието на Варна. Неговата реализация, обаче има много по-голям ефект, който се мултиплицира най-вече в увеличената конкурентоспособност на пристанище Варна. Сега пристанището се затваря за маневри, когато падат гъсти мъгли, нещо характерно за Варненския залив и плавателните канали, особено през есенно-зимния сезон.
Наскоро спечелихме проекта, подписваме договора с ЕК и започва официалното му изпълнение, заяви пред Maritime.bg проф. д-р Тодор Ганчев, заместник ректор по научната дейност на ТУ – Варна. Става дума за мащабна разработка от международен консорциум, насочена към създаването на цифров двойник на Световния океан. Българската му част включва цифров двойник на участък от Варненския залив, езерото с плавателните канали, отбяза проф. Ганчев.
Какво означава цифров двойник? Това е компютърен модел, който пресъздава до голяма степен реалния свят. И позволява да се правят симулации, да се проиграват различни ситуации, какво да се направи, за да може действията в реалния свят да се изпълнят оптимално, коментира проф. Ганчев.
Неслучайно един от бенефициентите по проекта е Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). Технологичният прототип, който ще бъде създаден в резултат от изпълнението на проекта, представлява система, позволяваща на корабите да навлизат във Варненския залив, в плавателните канали дори при ограничена видимост. Това е много важно, защото тук имаме два сезона, през които мъглите са почти всекидневие. А когато има мъгла корабите изчакват на рейд и не се допускат от съображения за безопасност до залива и плавателните канали, обяснява професорът.
С помощта на системата, която ще разработят в рамките на проекта, базирана на цифрови симулатори и мощни компютърни комплекси, ще имат възможност да проиграват различните ситуации.
“Можем в реално време да наблюдаваме скоростта на вятъра, вълнението, изобщо голям набор от параметри на физическата среда и симулаторът ще може да подскаже, дали е оправдан риска за навлизане в плавателните канали и по какъв начин това ще стане”, отбелязва зам.-ректорът на ТУ – Варна.
По думите му чрез нови технологии ще се получава виртуална реалност, с помощта на която капитаните на кораби ще могат да „виждат“ през мъглата. Впрочем, това ще се базира на същите технологии, които широко се използват в компютърните игри, за обучението на пилоти на самолети. С помощта на специални шлемове потребители ще виждат една синтетична среда, която така е моделирана, че да представя максимално точно реалния физически свят и добавена реалност, която ще се наслагва върху видимата към момента картина.
“В тази насока имаме да решаваме много научни проблеми, свързани със законите на физическия свят, които трябва да бъдат реализирани във виртуалния свят. Тоест да има пълно съответствие и човек, когато работи през виртуалната среда да не бъде подмамен от несъвършенства на софтуера на програмното осигуряване. Не би следвало да има усещането, че е в риск да направи нещо, което след това ще има сериозни негативни последствия за кораба”, казва проф. Ганчев.
Важно е да се подчертае мащабността на проекта, който се нарича INTEGRATED DigitaL Framework FOR Comprehensive MARITIME DATA AND INFORMATION SERVICES. Той ще бъде реализиран от консорциум от 56 институции, в т.ч. университети, корпорации, малък и среден бизнес, научни институти и други от Европа, Азия и Африка, координатор е Intrasoft International (Белгия). Неговото общо финансиране е в размер на 19 млн. евро по програма Хоризонт 2020. От българска страна участват три партньора: ТУ-Варна, НИМХ – филиал Варна и ДППИ.
“Ние, ТУ- Варна сме един от големите партньори и участваме във всички работни пакети по проекта”, подчерта проф. Ганчев. По неговите думи, в случая хубавото е, че тези 1,5 млн. лв., които влизат във Варна, ще отидат за високотехнологични разработки. Впрочем, прототипа, който ще създадат се базира на вече съществуващи разработки и инфраструктура на ТУ.
В университета има симулатори, които се използват за обучението на студентите по навигация, на механиците на корабите. С помощта на тези симулатори по договори с чуждестранни или български фирми са проигравани различни ситуации.
Проф. Ганчев, даде за пример, как преди няколко месеца бил преместен кораб, който трябвало да бъде натоварен на друг кораб, как с помощта на техните симулатори са проиграли преместването на подводницата „Слава“ през канала до Белослав, където сега е музей.
“Сега този симулатор ще бъде надграден, доразвит и интегриран с други платформи, така че да стане част от цифров двойник на залива и плавателните канали”, допълни той.
Срокът за изпълнение на проекта е 36 месеца – реализацията му ще завърши до септември 2024 г.
“За цифровия двойник ще използваме бази данни и реални измервания, които се правят от НИМХ – Варна, тоест те са основен доставчик на хидрологични и метеорологични данни. И когато има завършен и тестван прототип, ще го предоставим на ДППИ, за да бъдат направени изпитания в реални условия”, каза още проф. Ганчев.
Той заяви, че подобни системи, които обаче не са насочени към корабоплаването, а са към други крайни потребители, се изпълняват от техни партньори по проекта.
Например, част от тях са с екологична насоченост и те ще направят цифров двойник на някое от техните морета, ще наблюдават биоразнообразието и ще моделират процесите за подобряване условията за съхранение на животинските видове.
“Първоначално и ние заявихме такъв компонент, за да съчетаем корабоплаването и екологията във Варненския залив, но в един момент се оказа, че не е лесно да се намери български партньор, който да се ангажира с обема от работата. Но и в този вид участието ни в проекта е изключително важно за Варна, защото комбинира много сфери от икономическия живот, биологичното разнообразие на природата с реални подобрения в инфраструктурата, в случая на Пристанище Варна”, подчерта още зам.- ректорът на ТУ.
“Един от най-важните резултати, както вече споменах е, че новата система значително ще намали броя на дните, в които варненското пристанище е затворено за кораби. Неговият най-близък конкурент, пристанище Констанца, е разположено до открито море, където по-рядко има мъгли. А тук често корабите са принудени да чакат с дни, че и седмици на рейд, което означава големи разходи за товародателите и затова през последните години голяма част от трафика се пренасочва към пристанището на Констанца. С реализацията на настоящия проект това неудобство ще бъде преодоляно и варненското пристанище ще подобри конкурентоспособността си сред останалите в Черно море”, подчерта той.
Като цяло, научните и технологични разработки създадени при изпълнението на проекта ще допринесат за прилагането на Зелената сделка и дигиталната стратегия на ЕС и за постигането на резултатите, заложени в „Десетилетието на океана“ на ООН. Създадените приложения, интерфейси, бази данни, синтезирана информация и услуги ще бъдат предоставени в полза на гражданското общество и ще спомогнат за създаване на условия за развитието на нови типове услуги и продукти.
Проектът ще допринесе за дългосрочната стратегия на Европейския съюз, насочена към създаването на устойчива синя икономика, както е дефинирана от Центъра за четвъртата индустриална революция и океана – основен хъб за глобално сътрудничество между заинтересованите страни и организации, допълни проф. Ганчев.
