За кардинални промени в държавното предприятие “Рибни ресурси“ ЕООД, настояват от Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ в писмо до министъра на земеделието, храните и горите. Причината за това искане е провалената възможност през изминалите два програмни периода България да се възползва от възможностите на европейските фондове, за да изгради крайно необходимите четири пристанища за риболовни кораби, заяви Maritime.bg д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ асоциацията.
Според него са загубени над 30 млн. евро и страната ни няма нито едно рибарско пристанище, което да отговаря на европейските изисквания и да може да приема нашите големи риболовни кораби, също кораби от страните членки на ЕС и от други държави.
България е поела ангажимент като крайна граница на европейската общност да имаме поне четири такива рибарски пристанища и тяхното изграждане е заложено в програмата за морско дело и рибарство. Нищо от това не се е случило и като резултат в момента над 90 на сто от уловът на риба и черупчести видове в морето се стоварва при условия, които не отговарят на европейските стандарти за хигиенна, безопасност, сортиране, окачествяване, опаковане, етикетиране, първа продажба, експедиция и проследяемост, според Господинов.
По думите му българските риболовни кораби са приблизително 100 на брой, като 65 от тях са с дължина между 12 и 18 метра, 18 броя – 18 до 24 метра и 11 кораба – над 24 метра. Или общо има 30 големи риболовни кораба и над 65 средни. Няколко десетки са и малките съдове между 10 – 12 метра, които извършват стопански риболов и стоварват промишлени количества риба и двучерупчести. Така че картината на флота, имащ нужда от специализирани рибарски пристанища, е много сериозна. Не става дума за лодки, за да бъдат изтегляни с лебедки, а при сегашното положение в бурно време има случаи дори на потънали кораби.
От БГ ФИШ смятат, че основната вина за това незавидно положение е на „Рибни ресурси“ ЕООД. Предприятието било създадено към МЗХГ под натиск на бизнеса, за да може да администрира рибарските пристанища. През първия програмен период – 2007 – 2013 год. – били записани поименно 4 рибарски пристанища (Созопол, Несебър, Варна и Балчик), които съществуват, но трябвало да бъдат модернизирани, което означавало да бъдат изградени наново по изискванията на европейското законодателство за местата, където могат да спират риболовните кораби. Само част от тези пристанища били в апорта на МЗХГ, затова се наложило да бъдат взети и тези в Созопол и Балчик, първото се водело към Министерството на културата, а второто към Министерството на отбраната. Така и четирите били прехвърлени за администриране и управление на „Рибни ресурси“ ЕООД. Изготвена била наредба за таксите, които да бъдат събирани от пристанищата, припомня Господинов.
“Ръководството на това държавно предприятие не можа да разбере, че то не е създадено да печели на гърба на рибарите, а да подпомага риболовната дейност. Едно рибарско пристанище не е паркинг или нещо подобно. „Рибни ресурси“ трябваше да изготви проекти за модернизация на четирите рибарски пристанища и да ги изпълни. За съжаление не направи нито едно от тях. Нещо повече, с натрупаните много загуби предприятието предприе действия по тяхното изваждане от забранителния списък за приватизация. От него извади варненското пристанище и го продаде на общината, която до колкото знам щеше да го прави по собствен проект, но тук ние говорим за рибарски пристанища за кораби, а не за лодки. Впрочем, по програмата у нас бяха направени няколко рибарски пристанища за лодки и две три места за кораби, но се оказа, че те или не са правилно проектирани, или не са на точното място, или изпълнението им е слабо, защото част от тях се затлачват с пясък, плитки са и корабите не могат да влизат. Стигнахме до там да сме постоянно в конфликт с държавата, защото тя е длъжна да осигури кейови места за своите риболовни кораби”, заяви Господинов.
Сега две трети от корабите са навързани на борд, което е извън всякакви норми за приставане и носи рискове за целостта на оборудването им, както и за здравето и живота на риболовците.
“С това писмо приканваме държавата да се вземе в ръце и да осигури места за приставане на риболовните кораби”, подчерта още Господинов.
Той коментира, че в бранша са възмутени от факта, че „Рибни ресурси“ едва миналата година разбрало, че има задължението да разработва проекти и да ги изпълнява. Обяснението било, че или административният му капацитет е малък, или не е надграждан и развиван.
“Представете си, че сега кораби от ЕС искат за извършват риболов в Черно море и да стоварват риба на нашите пристанища, а ние нямаме нито едно такова пристанище”, възмущава се д-р Господинов.
По думите му рибарските пристанища трябва да са места и за приставане на кораби, и за сортиране и окачествяване, опаковане, претегляне и първа продажба на рибата. Места, оборудвани с хладилни съоръжения за съхранение на непродаденото количество.
“Вярно, направиха се някои пристанища за лодки, което не е лошо, но икономическите интереси на рибарския сектор останаха незащитени. И понеже виждаме възможностите на ИАРА, които има по различните програми, предлагаме „Рибни ресурси“ ЕООД да мине към агенцията и да бъде управлявано от нейния изпълнителен директор, който всъщност осъществява контрола върху първата продажба. МЗХГ може да намери и друг по-добър вариант, обаче не сме съгласни през два програмни периода да бъдат загубени десетки милиони и да продължава с това положение занапред”, заяви още д-р Господинов.
