Мащабно изследване на Института по рибни ресурси (ИРР) по проект за белите пясъчни миди (WHITECLAM) доведе до организирането на международна научна конференция, в която се включиха над 60 учени и специалисти от 8 държави в региона, за да обсъдят биологичното разнообразие в Черно море и състоянието на морските ресурси, заяви пред Maritime.bg доц. д-р Елица Петрова, директор на ИРР към Селскостопанската академия. Интересното при този форум е все по-налагащия се мултидисциплинарен подход и обединяването на повече участници в изследвания върху икономически значими видове и търсенето на устойчиви решения, което не може да не се отрази положително върху крайния резултат от изследването на белите миди. Доц. Петрова, която е и ръководител на екипа по изпълнението на проекта, призна, че била изненадана от големия брой учени и специалисти, включили се на живо или онлайн за оценката на ресурсите от двучерупчести мекотели. Този висок интерес тя си обяснява с това, че въпросът за морските нерибни (в случая двучерупчести) ресурси става все по-актуален в целия регион, непрекъснато се увеличава тяхната експлоатация, а заедно с това расте и проблемът за управлението им.
Форумът е организиран от Института по рибни ресурси със съдействието на Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и река Дунав. Сред участниците бил Хюсеин Озбилгин от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM), който е и координатор на програмата „BlackSea4Fish“. Онлайн от Рим се е включила Елизабета Бетула Морело, също от GFCM, която очертала състоянието на черноморския риболов, изпълнението на средносрочната стратегия на GFCM (2017-2020), на проекта BlackSea4Fish и предстоящата стратегията на GFCM до 2030 г.
С научни доклади (общо 22) се включили представители на водещи научни институти, университети и държавни администрации, учени от България, Гърция, Италия, Турция, Румъния, Грузия, Молдова и Черна гора. (Специално с директора на черногорския Институт за морски изследвания, д-р Александър Йоаксимович, ИРР подписал споразумение за сътрудничество). Поставяйки акцента върху научните изследванията на белите миди в акваторията на Черно море чрез актуална оценка на запасите, разпределението и биологичните им характеристики, конференцията се превърнала наистина в мултидисциплинарен форум, който засегнал различни научни проблеми, както и широк кръг от икономически, екологични и социални въпроси, свързани с устойчивото използване на ресурсите на Черно море. Като пример за обединяване на усилията в едно мащабно изследване, директорът на ИРР посочи съвместната им работа с Медицинския университет-Варна, където се извършва анализ на химичния състав на мекотелите и съдържането на различни замърсители в тях.
Подобен форум, но в по-малък мащаб бе организиран от ИРР-Варна през 2017 г. по проект по норвежката програма, свързан с изследвания върху популацията от черни миди и рапаните по нашето крайбрежие. Разликата е, че сега на конференцията наред с представянето на резултати от изследванията са обменени и идеи, добри практики от институтите и организациите в различните държави.
-Що се отнася до самото изследване на белите миди, за резултати ще може да се говори след края на годината, когато приключи обработката на събраните данни върху двата основни целеви вида Chamelea gallina и Donax trunculus, вторият от които е обект на стопанска експлоатация – допълни доц. Петрова. Според нея, онова което можело да се каже е, че за първи път изследванията по този проект обхваща тясната крайбрежна зона от 1,5 до 3 метра и стигаща до 25 метра дълбочина. Най-голямата гъстотата на станциите, от които вземат проби са до 8 метра дълбочина, тъй като по време на миналогодишните изследвания се уверили, че между 15 и 20 метра целевите видове почти не попадат в улова. В по-откритите станции, концентрацията на вида Chamelea gallina била съвсем ниска или видът изцяло липсвал. По отношение на другия вид Donax, в плитката зона най-общо данните показвали, че все още има някои полета с относително добри количества.
-Пак за първи път в това изследване станциите са по цялото ни черноморско крайбрежие – каза още доц. Петрова. Предходните ни изследвания на бялата мида бяха през 2003 г. и обхванаха 89 станции само по южния и част от северния край, докато само през тази година гъстотата им достигнала около 70 на брой по цялото протежение от север на юг. Специално за Chamelea gallina сравнявайки с изследванията през 2003 г. може да каже, че навсякъде са наблюдава много ниска концентрация.
Надяваме се в рамките на сегашния проект да можем да излезем с първоначални предложения за мерките за устойчиво управление на запасите от бели миди. Но при всички случаи, от сега е ясно, че ще трябва да продължим с нови изследвания и ако имаме тази възможност, ще ги стартираме през следващата година, каза в заключение доц. Петрова.
