За поредна година морячеството посреща своя професионален празник Никулден в условията на пандемията от Ковид 19 и това не може да не определи насоките на разговора пред Мaritime.bg с к.д.п. Димитър Димитров, президент на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA, Confederation of European Shipmasters’ Associations), морски посланик на добра воля на Международната морска организация (IMO) за България.
– Как се отразява пандемията върху имиджа на моряшката професия?
Моряшката професия в случая е наравно с всички останали, които понасяме последствията от тази извънредна ситуация, обхванала света. За втора поредна година няма да можем да направим традиционното събиране на асоциацията на морските капитани, заради извънредните мерки и от притесненията в хората да се срещат на по-големи групи. Този чисто психологически проблем съществува при колегите. Създава се и по-сложна ситуация на борда на корабите, тъй като в последно време морската професия стана много по-интензивна, работата на корабите е много по-напрегната. Като прибавим ограниченията, свързани с излизането на брега на пристанищата, затрудненията в смените, понякога на тяхното забавяне и удължаването на контрактите, се получава допълнително напрежение в чисто психологически аспект във всички моряци. Наред с това, когато се върнат на брега, моряците не могат пълноценно да общуват, което още повече усложнява нещата. Но такава е ситуацията и ние се съобразяваме с нея.
– Индексът за имиджа на професията го дава пазарът на моряшкия труд, как се отразява пандемията върху него?
Няма голям отлив от професията. Колкото да е парадоксално, но през последната половин година нуждата от превози рязко се увеличи и има много голямо търсене на кораби за превоз на контейнери. Навлата скочиха в пъти в продължение на месеци, корабособствениците започнаха да генерират по-високи доходи, заплащането на морските специалисти е сравнително стабилно и след кризата в офшорната индустрия средното му равнища дори се повиши. Така че морската професия дава добри перспективи за развитие на младите хора.
– Излиза, че усложненията, свързани с пандемията не се отразяват върху търсенето на моряшкия труд и на интереса към професията?
Да, не бих казал, че се е отразила на търсенето й. А що се отнася до отлива на интерес към нея, това е тенденция в икономически по-развитите държави, което не е от вчера или онзи ден. От много години в тях има отлив от морските професии, но за сметка на това има други държави, където интересът е голям. И те не са само от Далечния Изток, но и от Източна Европа, като Украйна, Русия, включително и в България има увеличение на хората, които се насочват към морската професия. Неслучайно през последните години ВВМУ приема все повече студенти, които се насочват към морските професии.
– Навечерието на Никулден е повод за равносметка на свършеното през годината, Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA) какво направи през годината за защитата на моряшкия труд в условията на Ковид 19?
Ние постоянно работим в тази насока с европейските институции и по-специално с Европейската агенция за морска безопасност. Направихме конкретни стъпки с наши предложения до Европейския парламент и Европейската комисия за обявяването на моряците като работници на първа линия. Също и за облекчаване на условията за извършване на смените и за придвижването на моряците от и до корабите. За първи път от две години насам успяхме да проведем годишната асамблея на CESMA в Риека, Хърватска през септември. На нея обсъдихме всички проблеми и изменихме резолюциите на конфедерацията, за да отговарят на ситуацията и новите изисквания към моряшкия труд. Както и за това, какво трябва да бъде направено за облекчаване условията за работа на корабите в тези извънредни условия. Резултатите са тези, че общо взето всички европейски държави в момента осигуряват извършването на смените на екипажите. Не бих казал, че вече напълно са решени нещата, но е направено възможното, за да може корабите, които посещават европейските пристанища, да работят нормално и придвижването на моряците да става нормално.
– Какво ново със съдействието на конфедерацията може да се очаква като нормативни промени, свързани в моряшкия труд?
Няма нищо извънредно, което да правим. В момента се стараем да участваме в процеса на пълното информиране на колегите за новата ситуация в света, свързана със зелената сделка, в която участват всички държави. Става дума за преминаването на корабите към използване на алтернативни горива, които намаляват вредните емисии. Също и с цифровизацията на корабоплаването и развитието на автономните кораби. Виждаме, че с цифровизацията и автоматизацията на голяма част от дейностите, екипажите се намаляват, което създава допълнителен психологически проблем на борда на корабите. Това поставя нови предизвикателства пред нашето участие в измененията на нормативната уредба на базата на IМО и на ЕС.
И през следващата година ще се стремим да сме с пулса на времето и да подпомагаме във всяко отношение нашите членове. В Източна Африка проблемът с пиратството вече до голяма степен е решен, обаче ескалира в Западна Африка, района на Гвинейския залив. На база и на нашите усилия в момента там има датско военно присъствие. Дори съвсем наскоро имаше новина за задържан пиратски кораб, който оказал съпротива на датските военни и има убити четирима пирати, другите са заловени. Смятам, че това е начина за решаване на проблема в пиратските райони, там трябва със сила да бъде наложено на онези, които смятат, че безнаказано могат да нарушават международните закони, че това не е възможно.
-Една от черните дати в тазгодишния моряшки календар бе инцидентът с „Вера Су“, вашата асоциация остро реагира срещу ареста на капитана на кораба, защо?
Ние продължаваме да настояваме, че арестът на този колега е абсурден. Няма достатъчно улики да се предполага, че той е извършил нещо умишлено. За нас този инцидент е следствие на човешка грешка и всеки, който работи може да сгреши. И не е редно за това, че се намираш на борда на един кораб да бъдеш задържан и вкаран в затвора наред с криминалните престъпници само, защото си сгрешил. Смятам, че реакцията на българската държава, на правораздавателните ни органи е доста под равнището на развитите държави и би трябвало да се предприеме нещо. Сега след изборите наблюдаваме как се развиват нещата и как се дискутират проблемите на морския транспорт. Трябва тези неща поне да се кажат, че за нас реакцията срещу колегата на борда на кораба е неадекватна.
– Като председател на УС на фондация „Морски съдби“, създадена за реализацията на Паметника на моряка във Варна, какво можете да кажете за неговото изпълнение?
И без да ми задавате този въпрос сам щях да го повдигна, защото вече има светлина в тунела, въпреки големите трудности в събирането на средствата за неговото изграждане. Появи се най-големият за момента дарител в лицето на „Параходство Български морски флот“ АД, което даде крупна сума, с която ще може да бъде отлята бронзовата фигура на моряка. Разбира се, от тук нататък предстои проектиране на фундамента и извървяване на пътя до края, но мисля, че веднъж отлята фигурата процесът по изграждане на Паметника на моряка ще стане необратим. Така че имаме повод за оптимизъм.
– Добър финал за разговор в навечерието на Никулден!
Животът продължава и смятам, че извънредната ситуация, свързана с пандемията, много добре показва нуждата от морската индустрия и от моряците. Това беше и мотото на Световния морски ден, който се организира всяка година от IМО, че моряците са в сърцето на морската индустрия.
