Преди 106 години, на 13 декември е денят на морския бой при Балчик през Първата световна война. В разгара на войната българската армия удържа няколко блестящи победи на Добруджанския фронт срещу обединените армии на Румъния и Русия, връщайки отново Южна Добруджа в пределите на Отечеството. В отговор на това Руският флот не еднократно предприема наказателни операции по българското черноморско крайбрежие, бомбардирайки Варна, Каварна и Балчик.
Сражението от 13.12.1916 г. обаче се отличава от останалите по това, че в него вземат участие три основни подразделения на флота – бреговата артилерия, подводният флот и военноморската авиация.
В ранната утрин на 13 декември пред бреговете на Белокаменния град се появява руска военноморска ескадра начело с флагманският кораб „Память Меркурия“. Въоръжението му е съставено от 30 оръдия: главен калибър 16 бр. – 152 мм; 4 бр. – 75 мм; 8 бр. – 47 мм; 2 бр. – 37 мм; 2 бр. картечници – 7,62 мм.. В състава ѝ влизат още двата ескадрени миноносеца „Громкий“ и „Счастливый“, постъпили на въоръжение в Черноморския флот през месец април с.г. Всеки от тях има по 14 бр. оръдия: 3 бр. главен калибър – 102 мм; 2 бр. зенитни оръдия – 47 мм; 4 бр. картечници. -7.62 мм.; 5 бр. двутръбни торпедни апарата кал. 456 мм.
Българският бряг се охранява основно от двуоръдейна брегова батарея под командването на капитан Георги Радков. Тя разполага с две оръдия с кал. 100 мм. с далекобойност 8 км. Командирът на батареята капитан Георги Радков, тогава е само на 27 години. Нито войниците нито техния командир имат практически боен опит. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати – 130, бронебойни гранати – 44, и шрапнели – 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4 – 5 снаряда. Батареята открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него, когато противникът се отдалечава към нос Калиакра. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача – да нанесе максимални поражения на Балчик. Западно от града в огнева позиция е поставен артилерийски взвод с 2 бр. 87 мм полеви оръдия „Круп“ с далекобойност 5 км. След началото на сражението в него взимат участие и три водосамолета „Фридрисхафен“, излетели от водолетище „Пейнерджик“ във Варна и единствената българска подводница „Подводник № 18“.
По отношение на огнева мощ и мобилност руската ескадра многократно превъзхожда българската отбрана. За час и половина сражение тя засипва града с около 80 т. снаряди. Разрушителният ефект е голям, поради амфитеатралното разположение на града и гъстото застрояване. При това нападение градът дава 4 убити и 5 ранени цивилни граждани. Нанесени са големи финансови и материални щети – унищожена е мелницата на Анонимното индустриално дружество и голяма част от сградния фонд. Присъединяването на водосамолетите и подводницата към бреговата артилерия и съгласуваните им действия са решаващи за отблъскването на противника и спасяването на Балчик от пълно унищожение.
Героят от отбраната на Балчик – капитан Радков след 9.091944 г. е арестуван. На 23 март 1945 г. четвъртият състав на Народния съд на Врачанска област – гр. Оряхово го осъжда на смърт заедно с още 7 обвиняеми. В 21 ч. 30 мин. вечерта на същия ден, на 200 крачки югозападно от изхода на Врачанския затвор Георги Радков и останалите обвиняеми са разстреляни. Той е реабилитиран през 2007 г.
