По тяхна идея модел на астероид „Варна“ ще бъде поставен пред сградата на Общината
20 открити нови астероида – такава е равносметката от участието на младите астрономи от ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ в българската астероидна кампания. Тя се проведе в рамките на програмата за международно астрономическо сътрудничество за наблюдение на астероидите и продължи през целия изминал месец ноември, заяви пред Maritime.bg доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. От общо над 600 екипа от 50 страни по света, които участват в международната програма, 10 са български: три от ВВМУ (Студентското космическо общество, Студентското астрономическо общество и Ловците на астероиди ), два от Военновъздушната академия (Студентско космическо общество и Космическите кадети), един от Математическа гимназия – Варна, два ученически екипа от Шумен и два от Хуманитарната гимназия във Велико Търново.
В хода на тази интересна наблюдателна кампания имаме вече 54 открити астероида от българските студенти и ученици, каза доц. Радева. По нейните думи, от тях най-много (20) са от студентите от Морско училище, 15 са открили курсантите от Военновъздушното училище, 2 от ученици от варненската математическа гимназия, 11 от шуменските и 6 от великотърновските ученици. Това е нов голям успех за нашите екипи, защото работата на тази програма е изключително трудна и отговорна, изисква много добро владеене на професионалния софтуер и прецизна обработка на астрономическите изображения, подчерта доц. Радева. На практика ние получаваме непрекъснато изображения, които правят за нас големите телескопи на Хаваите и сме длъжни в рамките на 24 часа да ги обработим. Тоест да открием новите обекти, да измерим техните екваториални координати, да изпратим отчет с данните, който се обобщава от организаторите и се изпраща в Центъра за малки планети в Харвард. Там се уточнява орбитата на всеки астероид.
В снимките на небето попадат и вече известни астероиди, обясни доц. Радева. Много е важно да бъдат измерени и техните координати, за да може да се следят промените в орбитите им. Тези промени биха могли да се получат при сблъсък между някои от тях или при близки преминавания. Промяна в орбитните елементи може да се получи и от ефекта на Ярковски. Той се изразява в следното: Слънцето осветява и нагрява частта, която е обърната към него и изпарява част от материята му. Създава се слаба реактивна струя, която го премества в противоположна на изпарението посока. Затова се налага да бъдат наблюдавани и всички известни астероиди. Важно е да знаем във всеки момент, какви са орбитите и какъв е пътя на всеки астероид в Слънчевата система, за да не стане потенциално опасен и да се получи сблъсък със Земята. Космическите опасности за Земята могат да бъдат много силна слънчева буря, която да предизвика големи магнитни смущения, може да бъде сблъсък с астероид, с комета. Много е важно да могат да бъдат наблюдавани всички малки и големи скални отломки – астероидите, които се движат в Слънчевата система – каза още ръководителката на Планетариума и Морската астрономическа обсерватория в Морско училище.
Професионалните астрономи, които се занимаваме с наблюдението на астероидите сме много малко, около петима в България, а общо в света не сме повече от 1000 човека, продължи доц. Радева. Обектите са стотици хиляди и трябва непрекъснато да бъдат проследявани, което засега се прави с наземни телескопи, тоест с живата сила на хората. И тъй като се събира страшно много необработен наблюдателен материал, има нужда от помощта на студенти и ученици от горните класове. Това са младежи, които се интересуват от астрономия и са достатъчно отговорни и прецизни в обработката на астрономическите изображения. Обучили сме ги с помощта на професионален астрономически софтуер да могат да обработват изображенията с обектите и точно да определят екваториалните координати на всеки астероид. Защото всеки обект по небето си има своите координати и за да можем лесно да го намираме, трябва да познаваме тези координати. Най-често използваме екваториалната небесна координатна система, в чиято основа е небесният екватор – поясни доц. Радева.
Наред с участието им в тази Международна научно-изследователска програма друго интересно, което тя сподели, било предоставената им възможност от Международния астрономически съюз да дадат име на един астероид, който е открит през 2011 година. Едва тази година е станало той да получи името „Варна“. И сега студентите от студентското космическо общество в Морско училище правят дистанционни наблюдения на този астероид с помощта на Фолкс телескопите, които се намират в Обсерваторията Халеакала, Хаваи и обсерваторията Сайдинг Спринг, Австралия. Дистанционното управление на големите телескопи се осъществява от звездната зала на Морския планетариум. Целта на екипа на Студентското космическо общество на ВВМУ е да се определи ротационния период, а именно за колко часа астероид “Варна“ се върти около оста си и да се определи каква е неговата форма. Идеята на екипа е след това да се направи негов модел. И този модел на астероида, открит и изследван от варненски екип студенти и ученици, ще бъде поставен пред сградата на Община Варна, добави доц. Радева.
