Дребните рибари са обречени без адекватна държавна политика

Дребномащабният риболов е най-уязвимият в сектора на стопанския риболов, което се подценява и държавната политика е в голям дълг към него. Много стават проблемите, които го затискат от различни страни и не може да се говори с оптимизъм за неговото развитие, въпреки че той се води като приоритетен в рибарската политика на Европейската комисия. Това заяви пред Maritime.bg доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология, който изнесе основния доклад на форума на една от работните групи на Консултативния съвет за Черно море (КСМЧ) с участието на представители на Генерална дирекция за морско дело и рибарство на ЕК, също от ИАРА – България и НАРА – Румъния. Дискусията беше по социално икономическият аспект на риболова, като една от основните теми бе за взаимодействието на дребномащабния със стопанския риболов. Припомняме, че доц. Райков участва като експерт в приключилото мащабно изследване, организирано от ЕК, което обхвана десет черноморски и средиземноморски държави членки на ЕС: Българя, Румъния, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия, Малта, Словения, Испания и Франция. Проучването беше за присъствието и ролята на жените в рибарството в Средиземно море и Черно море, като в него бе направят детайлен анализ на целия сектор, включително на ДМР и взаимодействието му с едромащабния риболов, чиито резултати и изводи той представи сега на форума, организиран от Консултативния съвет.

От данните, които ИАРА представи излиза, че през 2020 г. на дребномащабния риболов (ДМР) се падат 31 на сто (1947 тона) от общо разтоварения улов (6 228 тона). Той е извършен с 1 148 лодки за сумарно 14 304 дни работа на море. За сравнение едромащабният риболов (кораби над 12 метра и по-малки, които използват активни риболовни уреди) само със 7 на сто от общо използваните плавателни съдове в сектора на стопанския риболов и за 3 пъти по-малко дни на море са разтоварили 69 на сто от целия улов (4 281 тона риба).  

Според изнесеното от румънската агенция по рибарство (НАРА)  през миналата година са били разтоварени 4463 тона с обща стойност 2 771 775 евро. Прави впечатление, че над 92 на сто от улова е бил само рапани, следван от миди – 2,64 на сто, а процентите на калкана и цацата са съответно 1,57 на сто и 0,11 на сто, като по-голямата част от разтовареното количество е от риболовни кораби между 12 – 18 м (46,84 процента).

В нашата страна дребномащабният риболов е основният, който дава поминък на рибарите в крайбрежните общини, твърди доц. Райков. Неговите малки плавателни съдове осигуряват 74 на сто от заетостта в рибарството в Черно море и само 49 на сто от приходите. В този подсектор на стопанския риболов се изкарва само около една четвърт от печалбата, която в другия, на едромащабния получат, въпреки че ДМР се приема за по-селективен и с по-слабо въздействие върху околната среда. Значително по-ниското възнаграждение прави много по-уязвими дребните рибари, които обикновено работят сами или в малки групи и се изправени пред по-голямата несигурност на сезонния улов, невъзможността за договаряне на пазарите и силно ограничения им достъп до финансови инструменти, за да инвестират в своята дейност, подчерта доц. Райков. 

Неравнопоставеността между дребния и едромащабен риболов идва най-вече от естеството им: едните извършват улова си в дву-три милната ивица край брега и то само с мрежи и въдици, докато корабите могат да излизат в цялата 12-милна зона, че и по-навътре, имат широк периметър, за да могат да използват тралиращи средства. По думите на рибари с лодки, обаче случвало се те да стават жертва и на нелоялни практики: кораби да навлизат в определената само за тях зона. Всички били задължени да слагат светлинни сигнали, за да предупреждават плавателните съдове през нощта, че там има поставен уред, но се ловяло близо до мидените полета, не се спазвали буферните зони. От мненията, които споделяли доц. Райков излизало, че имат и друг конфликт. Когато задухал вятъра от към морето цялата дънна тиня, вдигана от тралиращите средства на корабите отивала в техните мрежи, набивала се в тях и ставали негодни за улова на риба. Разбира се, тук не можело да бъдат обвинявани само тралиращите кораби, защото освен тях в последно време драгиращи средства използвали и самите дребни рибари при ваденето на бяла мида в зоната на прибоя.

Много голям проблем при ДМР е липсата на информираност от една страна и от друга липсата на кой знае колко голямо желанието за това в самите дребни рибари, добави доц. Райков. Информираност за всичко: за програмите, по които могат да получат финансиране, за възможностите за субсидиране, ако щеш и за Натура 2000, за всичко, свързано с морското пространствено планиране. Това се отнасяло специално за ДМР, докато в едромащабния риболов били предимно професионални рибари, за които тази информираност не представлявала проблем.

Към всичко изредено, като прибавим климатичните промени и значително намалялата пасажна риба, като количество и видов състав, за дребните рибари не остава избор, освен да се надяват на сезона, през който да минат от мигриращите пасажи. За съжаление от година на година това все по-рядко се случва, което става един от факторите, които кара доста хора да се отказват, а от друга страна младите да не искат да се заемат с този вид риболов, защото няма печалба от него. Затова е много важно държавата да започне да се намесва много по-сериозно в този бранш, в изграждането на неговия капацитет, с кампании за информираността на дребните рибари, с осигуряването на възможности за преквалификация, със субсидии, включването с програми за малки бизнес начинания за да бъдат привлечени повече хора и той да започне да се развива, а не да продължава да линее все повече с чувството на обреченост, категоричен е ученият.

Навремето с дребномащабния риболов нещата били по съвсем друг начин. Имало е грибове, които се дърпат от брега и вече са само в спомените. Драстично намалели даляните по крайбрежието ни. А специално те през годините се утвърдили като традиционен сектор в ДМР. По думите на доц. Райков даляни е имало още от времето на древните ни предци, траките, после гръцките колонизатори по крайбрежието ни ги усъвършенствали. Тоест това са уреди , които са развивани и са се доказали във времето. За съжаление днес координатните точки за даляните са едва около 59 по цялата протежение на морския ни крайбрежие, от които реално работят не повече от 10-15. И тук една от причините е липсата на достатъчно риба, която да ги направи печеливши. Другият голям проблем при тях е презастрояването на брега с хотели, вилни селища, увеселителни заведения, което силно ограничава поставянето на даляни на местата, където е доказано, че минава рибата. А да не говорим, че всяко от тези съоръжения изисква образуването на малко рибарско селище. Още не са забравени скандалите около ликвидирането на рибарско селище „Панорама“ край Златни пясъци, на „Траката“ също е обречено.

Ако продължава така, дребните рибари все повече ще намаляват. Обезсмисля се трудът им и в един момент просто сменят професията си, за да им остане само като хоби.  Натам вървят нещата, ако държавата не започне най-после да оценява важното социално икономическо значение на ДМР и реално да стимулира неговото развитие, допълни в заключение доц. Райков.

Последни новини

Последни новини

Кап. Владимир Гаргов: Не e вярно, че българите не можем да ставаме екип

Навършват се 10 години от спасителна операция, проведена под ръководството на варненския капитан Владимир Гаргов. Преди десетилетие името на българския капитан стана широко

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент