Според запис във военноморските регистри на Османската империя, съхранявани в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) със сигнатура (BOA. CT.BH. No: 10365, H. 7 Muharrem 1182 / М. 24 Mayıs 1768 г.) [1], фар Шабла е изграден при село Шайла (Şayla Köyü), близо до Варна, от капудан-паша (Kaptan-ı derya) (командващ военния флот на Османската империя) Дамат Мелек Мехмед-паша (1719-1802), при управлението на султан Мустафа III (1757-1774). Фарът започнал да излъчва светлина (от изгарянето на зехтин) на 24 май 1768 г.
Няма запазени данни, кога фарът е изоставен от османските власти, най-вероятно по финансови причини. Фаровата кула е запазена и в навигационните инструкции (лоции) и описания на фаровете в Черно и Азовско море се споменава с името Chabler-Saghi (Chablar-Saghi), cape and old pharos; Chabler-Saghi (cap et vieux Fanal).
По време на Кримската война (1853-1856 г.), заради активната дейност на съюзническите флоти (английска, френска и турска) в Черно море, фарът при нос Шабла е възcтановен от френското дружество “Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman” (Фарова компания на Османската империя), създадено на 1 август 1855 г. с директор Блез-Жан-Мариус Мишел (Blaise-Jean-Marius Michel).
На старата фарова кула е монтирана френска оптика, излъчваща постоянна бяла светлина. Според официалното известие на Османското правителство, възстановеният фар при нос Шабла е открит на 1 февруари 1856 г. (а не както беше прието досега – 15 юли 1856 г.).
Френското специализирано издание „Хидрографски летописи“ публикува следното известие:
„Черно море
Неподвижен фар на нос Шабла
Турското правителство информира заинтересованите, че от 1 февруари 1856 г. е пуснало фара на кулата, която се намира на нос Шабла, на българския бряг, на около 36 мили на североизток от Варна.
Светлината е неподвижна и бяла; разположена е на височина 36,5 метра над нивото на морето, така че при обикновено време ще може да бъде видяна от около 16 мили.
Кулата е на северна ширина 43° 33′ 30”, източна дължина 26° 18′ 16” (Париж) [2].
На кулата на фар Шабла била поставена временна оптика. Тя била заменена с постоянна през септември 1856 г.
Вестник „Журнал де деба“ (Париж) в броя си от 9 септември 1856 г. пише:
„Фаровата администрация развива голяма активност. Изпращам ви сведения за един нов фар, който ще бъде разположен при Галиполи. Утре тя [администрацията] ще изпрати големите фарове, определени за Сулина, Шаблар-Сагхи, а след няколко дни – големия фар за Змийския остров“ [3].
Вестник „Марсилски семафор“ в броя си от 15 септември 1856 г. пише:
„Държавният параход „Тахири-Бахри“ [4], командван от Осман бей, отплава през последните дни за Черно море, като на борда си имаше два първокласни фара за Сулина и Змийския остров, единият неподвижен, а другият въртящ се, и трети обикновен за Шаблер-Сагхи, близо до Балчик“ [5].
Нидерландския държавен вестник в броя си от 17 септември 1856 г. пише:
“Министерство на военноморските сили.
Известие до мореплавателите.
Светлинна кула в Шаблар-Сагхи (Черно море).
На старата кула на бившия фар свети неподвижна бяла светлина, която се вижда от 60 градуса на разстояние 10 мили.
Светлината се намира на 43° 32′ северна ширина, и 26° 15′ източна дължина от Париж (28° 35′ 24” източно от Гринуич)” [6].
Кога фар Шабла започва да излъчва светлина от постоянната фарова оптика?
Ако се съди по известието от 31 октомври 1856 г., подписано от Негова светлост Джон Вашингтон от хидрографския офис в Лондон, че оптиката на фар Сулина е поставена на или след 15 септември 1856 г., може да предположим, че и оптиката на фар Шабла е поставена по това време [7].
Бележки:
1. BOA: Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi. CT.BH = Cevdet-Bahriye.
Yasemin Nemlioğlu Koca. Denizlerimizi Aydınlatanlar: Türkiye’de Fenerlerin Kuruluşu ve Gelişimi. // JEMS Journal of ETA Maritime Science, Volume 6, Issue 2, (2018), p. 103-117 (108); Yasemin Nemlioğlu Koca. Denizlerimizi Aydınlatanlar: TÜRKİYE’DE FENERLERİN KURULUŞU VE GELİŞİMİ. // Mersin Deniz Ticareti, Ocak 2019, Yil 27, SAYI 320, S. 38-43 (40).
2. Annales hydrographiques. Recueil d’avis, instructions, documents et mémoires relatifs à l’hydrographie et à la navigation. Tome onziéme. Paris, Imprimerie administrative de Paul Dupont, 1856, p. 199, 234–235.
3. The London Gazette, Numb. 21939, Tuesday, November 11, 1856, p. 3658–3659.
4. “Lʼadministration des phares déploie beaucoup dʼactivité. Je vous envoie les relévemens dʼun nouveau phare quʼelle vient dʼétablir à Gallipoli. Demain elle expédie les grands phares définitifs pour Sulina, Chablar-Saghi, et dans quelques jours le grand phare pour l’île des Serpens” (Journal des débats politiques et littéraires, Mardi 9 septembre 1856).
5. Колесния параход „Тахри Бахри“ (Морска птица) (506 тона, 160 к.с.) е построен в корабостроителницата Айналъкавак, Златния рог, Истанбул през 1839 г. Котлите и парната машина са доставени от Англия.
6. “Le bateau à vapeur de lʼetat Tahiri-Bahri, comandé par Osman-Bey, est parti, ces jours derniers, pour la Mer Noire, ayant à bord deux phares de premier orde pour Soulina et l’île des Serpents, lʼun fixe, lʼautre tournant, et un troisiéme ordinaire pour Chabler-Saghi, prés de Balchik”. (Le Sémaphore de Marseille, 19me Année, Numéro 8772, 14 septembre 1856).
7. “Ministerie van Marine.
Bericht aan Zeevarenden.
Lichttoren van Chablar-Saghi (Zwarte Zee).
Op den ouden toren van het voormalige licht is een stilstaand wit licht ontstoken, zigtbaar op een afstand van 10 mijlen, van 60 op den graad.
Het licht bevindt zich op 43° 32′ N. Br., en 26° 15′ lengte Oost van Parijs (28° 35′ 24” Oost van Greenwich)”. (Nederlandsche Staatscourant, № 221, Woensdag 17 September 1856).
