Кой е капитан Пиер Готие?
Пиер Анри Готие дю Парк (Pierre Henri Gauttier Duparc, 1772-1850) е френски морски офицер (хидрограф). Достига до чин контраадмирал (1829 г.).
От 1819 г. е капитан на хидрографската фрегата „Ла Шеврет“ (La Chevrette).
През пролетта и лятото на 1820 г. капитан Пиер Готие с фрегата „Ла Шеврет“ е на хидрографска експедиция в Леванта и Черно море. На 25 юли 1820 г., на път от Одеса за Константинопол, фрегатата преминава край нос Шабла. В докладите на експедицията, един от офицерите на кораба – лейтенант Барал (Barral) пише:
„Тя [провинция Румелия] предлага четири отлични места за хвърляне на котва за корабите, на които насрещните ветрове пречат да пътуват към Одеса. Тези места са, откъм север, Каварна, Варна, Сизопол и Инада. Преди да се стигне до първото, виждаме една кула, именувана Шабла, и след това нос Калакрия, разпознаваем по едно възвишение, разположено в западната му част. Котва се хвърля зад едно малко село построено на носа, във вода с дълбочина девет разтега и тинесто дъно“ [1].
Една от целите на хидрографската експедиция е точното измерване на географските координати на Черно море. По време на експедицията капитан Пиер Готие прави и карта на Черно море. Kопие от нея се съхранява в библиотеката “Pau Béarn Pyrénées” (дигитално копие във Френската национална библиотека “Gallica”). Картата е със заглавие: “Carte réduite de la Mer Noire / Assujettie aux Observations faites en 1820, Par M. Gauttier Capitaine de Vaisseau” (Съкратена карта на Черно море).
Картата е гравирана от гравьорите E. Collin и J. P. Besançon. Публикувана е през 1822 г. (Au Dépôt-général de la Marine en 1822). Географската дължина е по нулевия Парижки меридиан.
На картата нос Шабла е отбелязан с името “C(ap) Chablar-Saghi”. Пред носа е представен опасния за корабоплаването подводен риф. Фар Шабла е отбелязан с името “Vieus Fanal” (Стар фенер) [2].
Бележки:
1. Première relation de la Campagne hydrographique de la gabare du Roi la Chevrette dans le Levant et la mer Noire, pendant lʼannée 1820 (histoire et antiquités); par M. Barral, enseigne de vaisseau. In: Annales maritimes et coloniales: publiées avec l’approbation du ministre de la marine et des colonies par M. Bajot. A Paris, De lʼImprimerie royale, 1821, p. 48.
2. Фар Шабла е изграден при село Шайла (Şayla Köyü), от капудан-паша (Kaptan-ı derya) (командващ военния флот на Османската империя) Дамат Мелек Мехмед-паша (1719-1802), при управлението на султан Мустафа III (1757-1774). Фарът започнал да излъчва светлина (от изгарянето на зехтин) на 24 май 1768 г. Няма запазени данни, кога фарът е изоставен от османските власти. По време на преминаването на фрегата „Ла Шеврет“ край нос Шабла (25 юли 1820 г.) фарът не излъчва светлина. Най-ранното описание, че фарът не излъчва светлина е от 1804 г. на капитан Платон Яковлевич Хамеля в книгата му „Опыт морской практики“ (Опыт морской практики: Сочинил капитан-командора Морского кадетского корпуса инспектора и Императорской Академии наук члена Платона Гамалея, Часть первая. С. Петербург, При Морском кадетском корпусе, 1804, с. LXXV).
